Психиатърката Вероник Льофебр де Ноет: Самоубийствата сред възрастните хора са тема табу и продължава да се подценява

Самоубийствата сред възрастните хора продължават да са тема табу и да се подценяват, категорична е д-р Вероник Льофебр де Ноет, психиатър, гериатър и автор на книгата „Стареенето не е престъпление“. Специалистката казва, че самоубийствата сред възрастните са абсолютно неизследвана територия. И ако при хората от другите възрасти те са 9%, то при тях са 20%. Това й дава основание да заяви, че става дума не само за неизследвана територия, но и за изключително тревожна реалност.

Самоубийствата сред възрастните хора

Кои са тези жени и мъже, тези стари хора, които не са далеч от мига на естествената смърт заради натрупаните си години, но въпреки това избират да се самоубият, за да избегнат живот с физически или душевни терзания, пита психиатърката и отговоря: „Нашите майки, бащи, роднини и приятели, а може би сме ние самите, години по-късно“.

Темата да самоубийството е също като тази за старостта – табу. Реалност, за която не се говори, отбягва се. Сякаш обществото се крие от нея. В същото време специалистите по гериатрия са категорични, че цифрите са изключително тревожни. Процентът самоубийства сред старите хора е 20%, сред останалите 9%. Една трета от мъжете и жените над 65 години са мъртви, защото сами са посегнали на живота си.

През първите месеци на кризата от COVID-19 намалява броят на самоубийствата сред населението във Франция като цяло. В същото време броят на самоубийствата сред хората над 65 години не само не се променя, а дори леко се увеличава. Всъщност, казват специалистите, това е възрастовата група с най-голям риск от смърт след самоубийство. От тази група през 2016 година 2695 души са посегнали на живота си, а това е 31% от общия брой на случаите.

COVID-19 и провокираното пълно затваряне в началото, а впоследствие и множеството ограничения, усложняват допълнително ситуацията. Хората от третата възраст стават все по-изолирани и все по-тревожни. Данни на Асоциацията „Малките братя на бедните“ показват, че през 2020-а има 15 000 обаждания повече в сравнение с 2019-а на откритите от тях телефонни линии за подкрепа, увеличени значително са и обажданията от хора, изразили склонност към самоубийство. COVID кризата изостря обстановката, а принудителната изолация и страхът от вируса утежняват допълнително психическото състояние на старите хора. Проучване на Асоциацията, която от 1946 г. се бори срещу изолацията и самотата на възрастните хора, показва, че задържането е причинило отрицателно въздействие върху психиката на 41% от възрастните французи.

Повече от 720 000 мъже и жени в трета възраст не са имали контакт със семействата си по време на първия локдаун, а 650 000 не са разговаряли с никого в този период. Както посочват от Асоциацията, „лишени от семейни и социални връзки, изключени от обществото, изолирани, самотни и притеснени, старите хора изпадат в дълбока депресия."

Изолацията е един от основните рискови фактори за самоубийство. Липсата на социални връзки е основният фактор за отключване на депресията при възрастните, а най-добрият начин за борба с нея е поддържането на качествени социални връзки. Именно те играят ролята на защита срещу самоубийство. Много често решението зависи от хората, а не от лекарствата, казва друг специалист по гериатрия д-р Франсоа Пюисьо от Университетската болница в Лил.

Между депресията и самоубийството съществува тясна връзка. Психиатърът проф. Фабрис Йолант от Парижкия университет, който изследва темата, пише: „Възрастните хора свидетелстват за страданията си и приемат, че са в тежест и на близките си, и на обществото. Те са сами, виждат как приятелите им умират. Самите те често се налага да напуснат дома си. С това се живее много трудно. Не бива да забравяме, че човек е социално същество, а изолацията убива“.

Д-р Вероник Льофебр де Ноет и книгата й „Старостта не е престъпление“

Д-р Вероник Льофебр де Ноет признава, че в началото е смятала да озаглави книгата си „Ода на старостта“. Решава обаче, че „Старостта не е престъпление“ е много по-въздействащо и дълбоко заглавие, което крие и повече възможности за интерпретация и навлизане в същността на проблема.

Обществото ни е амбивалетно, когато става дума за старостта. Здравната криза и първата вълна показаха едновременно опитите ни да защитим най-възрастните и уязвими хора като в същото време ги изолирахме напълно, споделя специалистката по гериатрия и разказва за парижката болница, в която работи.

Тя е категорична, че старите хора трябва да бъдат защитавани, но не прекалено.

Добре би било да се научим да чуваме идеите за самоубийството, изречени от тях. Един от примерите е разказът на мъж, чиято майка се самоубива на 78 години. Тя често казвала „по-добре да си отида“. Мислех си, признава мъжът, че на тази възраст е нормално да говориш за смъртта. „Очевидно не сме видели знаците. Мама беше малко депресирана и пиеше лекарства, подобно на толкова други. Една вечер след като ни се обади и беше в добро настроение, тя си ляга и повече не се събужда. Съседите ни се обадиха, тъй като щорите останали свалени до обяд. Беше изпила голяма доза лекарства.“

Много често възрастните не се оплакват, защото си мислят, че никой не ги чува. Това е комбинация от скромност, безпокойство, притеснение и страх, споделя д-р Льофебр де Ноет (на снимката) и подчертава колко е важно да се научим да се вслушваме в мислите за самоубийство.

Д-р Вероник Льофебр де Ноет разказва както за рухнали заради изолацията и липсата на контакт с близки и приятели французи, така и за хора, изпълнени с живот от спомените, които носят и от надеждите за бъдещето. Старостта, казва психиатърката, е въпрос на ума, а той тренира тялото. Ако му позволим да бъде превзет от стрес, тревожност, оттегляне в себе си и отпускане, то рискът от депресия е реален. Тогава се ускорява стареенето. Здравият дух е напълно възможен за хората на 85, 90 или 95 години.

„Старостта не е престъпление“ дава отговор на въпроса защо е толкова страшна старостта. „Защото е прелюдия към смъртта“, споделя лекарката, която започва кариерата си в детската психиатрия и е един от изявените специалисти по болестта на Алцхаймер.

Обществото ни трябва да стане отново доброжелателно, смята д-р Льофебр де Ноет. Според нея е крайно време стигмата по отношение на старостта да изчезне. Нужно е още професиите, свързани с работата с възрастни хора, да станат отново привлекателни, по-добри и усъвършенствани. Няма да е лесна и битката с предразсъдъците на хората над 65 години по отношение на старостта и нейния негативен образ, които оказват влияние върху представата им за себе си и за мястото, което заемат в обществото.

„Човек трябва да приеме остаряването си и да не се страхува, защото освен всичко останало то е и разказване на история – собствената му и на времето, в което живее, но и на предаването й на следващите поколения“, подчертава авторката на „Старостта не е престъпление“ и пояснява, че книгата й не е просто молба да приемем остаряването и да го разберем, но и място, където могат да бъдат открити предложенията й как това да се случи.