Национален план за борба с рака в България 2027 г.

По данни, предоставени от GLOBOCAN 2020, ракови заболявания са диагностицирани при близо 20 млн. новозаболели, а са причинили 10 млн. смъртни случая по целия свят през 2020 г. Една трета от завършилите фатално срещи със злокачествена болест са причинени от висок индекс на телесна маса, тютюнопушене, неподходящ хранителен режим, злоупотреба с алкохол и липса на физическа активност.

За същия период около една четвърт от чулите страшната диагноза в световен мащаб и почти 2 млн. смъртни случая са отчетени в Европа. За сравнение в България броят на новозаболелите е 36 451 за 2020 г., а починалите са 19 460. Най-често срещаните ракови заболявания при мъжете и жените в нашата страна са ракът на простатата, колоректалният карцином, ракът на белия дроб, на маточната шийка и на гърдата.

Въпреки че заболяемостта от рак в нашата страна е по-ниска от тази в Европейския съюз (ЕС), общата смъртност (258 смъртни случая на 100 000 души) е близка до средната за Съюза (264 починали на 100 000 души). През последните 20 години петгодишната преживяемост при злокачествените заболявания бавно се повишава, но в България най-малко живеят заболелите от рак на белите дробове, на простатата и на маточната шийка. Петгодишната преживяемост при децата, болни от левкемия, пациентите с рак на дебелото черво и рака на гърдата също е сред най-ниските в ЕС.

Експертите са на мнение, че средните стойности на преживяемост и малкият брой профилактични и скринингови прегледи показват, че нивото на диагностициране е недостатъчно или има проблеми при осигуряването на ефективно лечение.

Заболяемост от рак в България

Анализът на българското здравеопазване през 2020 г. сочи, че честотата на новите случаи на злокачествени заболявания е 399,3 на 100 000 души. Най-много заболели са с ракови новообразувания на млечната жлеза при жените, простатата, трахеята, кожата, бронхите и белия дроб, тялото на матката, дебелото черво, шийката на матката, ректосигмоидалната област, пикочния мехур, ануса и аналния канал, правото черво (ректума).

През 2020 г. заболяемостта от злокачествени новообразувания при децата до 17-годишна възраст е 5,2 на 100 000. Най-често се срещат заболявания на лимфната система, кръвотворната и сродните им тъкани - 3 на 100 000; на главния мозък, на окото и други части на централната нервна система, на пикочната система и неточно определени, неуточнени и вторични локализации - 0,4 на 100 000; на женските полови органи и мезотелиалната и меките тъкани - 0,3 на 100 000; щитовидна и други ендокринни жлези, както и на мъжките полови органи - 0,2 на 100 000.

Данните за 2021 г. са много близки на тези за 2020 г., регистрирани са 26 973 новооткрити злокачествени заболявания.

Статистиката показва, че около 40% от раковите заболявания могат да бъдат избегнати чрез активна превенция.

Смъртност от онкологични заболявания в България

В България Националният статистически институт (НСИ) и Националният център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) отчитат продължаващо високо ниво на смъртност сред населението. През 2020 г. общият брой на починалите е 124 735 души, което е с 16 652 повече от предходната година. Коефициентът на общата смъртност е нараснал с 2,5‰ промила и вече е 18 на 1000 души. В българските градове смъртността е 15,7 на 1000 души, а в селата - 24,2 на 1000.

Водещата причина, поради която българите най-често умират, това са болестите на органите на кръвообращението, като относителният им дял е 60,6%. Втори в класацията са смъртните случаи вследствие новообразувания, като процентът сред мъжете е по-висок в сравнение с жените.

Ранното откриване на злокачествени онкологични заболявания и навременното лечение са предпоставка за редуциране нивата на смъртност сред населението. Голяма роля за това имат скрининговите програми.

Какво показва стратегическият анализ (SWOT анализ)

Силните страни на съвременните онкологични грижи в България са:

• Наличие на модерни възможности за диагностика и лечение.
• Има високо квалифицирани медицински кадри.
• Съществуват съвременни стандарти по медицинска онкология.

Слабостите в системата са:

• Неравномерно териториално разпределение на центровете за диагностика и лечение, което създава неравен достъп до онкологични грижи.
• Нужда от още медицински персонал.
• Липса на единна актуална и комплексна база данни, която да се използва за целите на планиране, мониторинг, оценка и анализ от всички участници в процеса по онкологични грижи.
• Програмите за превенция, профилактика и скрининг не са достатъчно ефективни.
• Недостатъчно работещи структури за палиативни грижи.

Възможностите, които се откриват и са налични, са:

• Започнал процес по електронно здравеопазване, което при правилен подход и продължаващите действия би могло да послужи за подобряване на част от процесите, свързани с онкологични грижи.
• Възможности за осигуряване на финансова подкрепа по линия на европейски програми.
• Възможности за обмен на знания и опит с други страни от ЕС.

Заплахите пред системата са:

• Нестабилна политическа и икономическа обстановка и в национален, и в международен план.
• Пропускане на сроковете за кандидатстване за финансиране по част от европейските програми, свързани със средства по линия на Европейския план за борба с рака.
• Нерационално разходване на бюджета и приоритизиране на планираните мерки.

Причините българите да търпят такива поражения по отношение на злокачествените заболявания са многобройни - програмите за първична профилактика са недостатъчно ефективни; излагането на вредни вещества и агенти; ниска здравна култура и осведоменост; късно диагностициране; отсъстващи популационни програми за качествен онкологичен скрининг; неравномерно разпределение на висококачествена онкологична помощ; липса на ефективно прилаган мултидисциплинарен подход в онкологията; липса на нужното количество съвременно оборудване; отсъствие на добре развита интегрирана информационна система в здравеопазването; малко инвестиции във всички аспекти на онкологията - от науката и образованието до лечението и поддържащите грижи за пациентите. Не е без значение и фактът, че населението в напреднала възраст се увеличава и влияе върху нарастването на показателите на заболяемостта от рак. Нерядко медицинските специалисти попадат в ситуации, в които трябва да лекуват пациенти със сложни медицински казуси.

Защо е нужен Национален план за борба с рака

През последните десетилетия учените все повече запълват празнините в знанията за рака. По-добре са познати различните му варианти, както и краткосрочните и дългосрочните му въздействия върху пациентите. Това спомага за по-доброто справяне с тези въздействия и предоставя на болните и техните близки повече възможности за по-добри резултати.

Независимо от това обаче броят на хората, диагностицирани и живеещи с онкозаболяване, всяка година се увеличава и ще продължи да нараства, което води до допълнително търсене на здравни и социални услуги. Съвременните методи за диагностика и лечение на раковите заболявания значително повишават качеството на онкологичните грижи за пациентите, както и качеството на живота им и тяхната преживяемост. Подобен напредък дава големи възможности, но също така вкарването на нови подходи в клиничната практика води до организационни и финансови предизвикателства.

Голяма част от родната инфраструктура не отговаря на международните стандарти. Ракът е често срещано заболяване и се очаква борбата с него да бъде сред основните обществени и държавни приоритети. За да могат да ползват българските граждани качествено съвременно лечение и грижи, е нужно да се предприемат организирани действия за прилагането на определен набор от мерки и действия, с помощта на които да се отговори на нуждите на болничните и специализирани заведения, на институциите, медицинските специалисти, пациентите и техните близки спрямо общоприетите европейски и световни стандарти.

Националният план за борба с рака е създаден с цел изграждането на интегрирана и достъпна система за онкологична грижа, в рамките на която да се осигуряват всички дейности по превенция, скрининг, диагностика, лечение и грижи, за да имат болните по-добро качество на живот.

Цели на Националния план

В Националния план за борба с рака са заложени седем основни цели. Устойчивостта на системата и предлагането на съвременни подходи за грижа за онкологичните пациенти е базата, върху която трябва да се надгражда и развива модерната онкология в България.

Цел 1: Съвременен подход към рака

Съвременният подход към рака включва нови технологии, изследвания и иновации в полза на пациента. Българите с онкологични заболявания трябва да получават висококачествени услуги както днес, така и в бъдеще. За да стане здравната ни система устойчива, е необходим подход, който съдържа в себе си правилно управление, силен контрол и отчетност. Нужно е да се оптимизират както процесите, свързани с онкологичните грижи, така и взаимодействието между отделните участници в системата. Належащо е да се реорганизира структурата на онкологичните грижи, за да бъде насочена към пациента и неговите нужди. Трябва да се обърне внимание на повишаването на подготовката и компетенциите на здравните работници и да се осигурят по-добри условия на труд. Нужно е да се подобри достъпа до съвременни онкологични грижи на всеки етап от заболяването. Не трябва да се пренебрегват осигуряването на възможности за научен обмен и развитие, внедряването на иновативни практики в подхода към онкологичните заболявания, както и изграждането на механизми за ефективно международно сътрудничество.

Мерките, които се предлагат в Националния план, са:

• Създаване на силно лидерство и управление - известно е, че всички заинтересовани страни са ангажирани и искат да допринесат за подобряване на системата, но съществуването на множество групи с различни функции, цели и инвестиционни приоритети може да пречи на напредъка в изпълнението на плана на всички нива. За да бъде той по-ефективно осъществен, е нужно да се създаде силно и отговорно лидерство сред медицинските специалисти; да се насърчи водачеството и ангажираността на лицата, засегнати от онкологични заболявания, и на гражданското общество, както и съвместната работа с тях; да се сформира структура на управление, която да има правомощията да определя приоритетите и инвестициите по време на цялостния цикъл на онкологичните заболявания; да се подобри координацията между структурите на държавата, съсловните организации и академичните структури.
• Възобновяване, поддържане и осъвременяване на национална мрежа за онкологичен контрол.
• Изграждане на национални всеобхватни центрове за онкологични заболявания - заложено е от Европейската комисия до 2030 г. 90% от пациентите да имат достъп до всеобхватни онкологични центрове чрез създаването на европейска мрежа от такива на територията на ЕС. Сътрудничеството между центровете ще подобри достъпа на пациентите до висококачествена диагностика, лечение и грижи. Държавата може да разполага с един или няколко подобни центъра, които трябва да покриват определени изисквания.
• Подобряване на организацията на извънболничната и болничната помощ.
• Осигуряване на подкрепа за здравните специалисти - отчитат се няколко важни проблема по отношение на специалистите в областта на здравеопазването. Сред тях са недостиг на квалифицирани служители; неясно и неточно дефинирани и прогнозирани изисквания към служителите; необходимост от засилване и подкрепа на служителите извън системата; отсъствие на съвременни и адекватни програми за продължаващото медицинско обучение, чиято цел е да поддържат, обновяват и разширяват знанията и уменията, получени по време на следването и специализацията.
• Инициативи за развитие на човешките ресурси - проблемите, натрупвани с години, включително притеснителният недостиг на кадри, се отразяват негативно на здравните услуги и услугите за хората с увреждания. Нужно е разширяване и промяна в обхвата на практиката на специалистите, за да се постигне съответствие с новите и променящи се модели на грижи.
• Внедряване на рутинен мониторинг на човешки ресурси и на нуждите на здравните специалисти в областта на онкологичните заболявания - създаването на човешки капитал е сложен и продължителен процес, като инвестираните средства се възстановяват по-бавно и не изцяло. Реализацията на политиката се нуждае от сътрудничеството на различни заинтересовани страни, които имат отношение към развитието на човешкия капитал - висши училища, професионални организации, органи на местната власт, лечебни заведения и др.
• Създаване на нови роли в рамките на системата на здравеопазване с цел подкрепа на един по-холистичен подход за контрол на рака - достъпът до онкологични услуги може да окаже съществено влияние върху здравните резултати при злокачествените заболявания. Необходимо е да бъдат създадени роли, които да осигурят подкрепа на различните етапи по пътя на пациента от поставянето на диагнозата до подобряването на живота по време на лечението и след излекуването.
• Разработване на актуален онкологичен регистър, интегриран като част от Националната здравноинформационна система - необходимо е да се гарантира, че пациенти, общество и медицински специалисти разполагат с нужната информация за вземането на най-добрите възможни решения. Създаването на надеждна и точна картина на "движението" на болния при различните видове рак, в различните региони и демографски групи е голямо предизвикателство и намалява възможността за сравняване на резултатите.
• Разработване на подробни онкологични данни и информационен план - като част от развитието на Националната здравноинформационна система (НЗИС), ще бъдат идентифицирани нужните данни и информация, която ще идентифицира и анализира приоритетните данни и информационните нужди на основните заинтересовани страни в областта на раковите заболявания.
• Включване в утвърдени международни програми на ниво ЕС.
• Насочване на усилията за определяне на приоритетите на научните изследвания в областта на раковите заболявания, които ще допринесат за постигане на резултатите, заложени в плана.
• Разработване на препоръки за насърчаването на провеждането на клинични изпитвания и неинтервенционални проучвания в областта на онкологията.
• Разработване на препоръки за проследяване и предварителна оценка на нови диагностични и лечебни технологии в процес на разработка, чието бъдещо въвеждане на национално ниво предстои в средносрочен план от 2-3 години.
• Формализиране на международни изследователски партньорства и връзки - нашата страна няма широко международно участие и признание за своите научни изследвания и иновации в областта на онкологията. По тази причина България трябва да завърже отношения с международни научноизследователски партньори, за да започне да участва активно и да допринася с ценен принос за подобряване на здравния опит и на национално, и на европейско и световно равнище.

Цел 2: Спасяване на животи чрез превенция на раковите заболявания

Спасяването на животи чрез осигуряване на устойчива превенция на раковите заболявания според Националния план може да стане чрез създаване на условия за подобряване на здравната осведоменост и култура и за прилагане на навременни превантивни мерки за елиминиране и редуциране на излагането на вредни влияния. Методите, които могат да бъдат използвани превантивно, са профилактична ваксинация, отказ от тютюнопушене, намаляване на експозицията на канцерогени, ограничаване на употребата на алкохол, ежедневната физическа активност, здравословното хранене и превенция на рисково поведение сред уязвимите групи.

Раковите заболявания по своята честота и като причина за смърт са едно от най-големите предизвикателства за общественото здраве. Налице са рискови фактори за появата и развитието на онкологични заболявания - фамилна анамнеза, начин на живот, генетична предразположеност, излагане на радиация, инфекции, експозиция на канцерогени в околната среда, професионално излагане, някои имунодефицити и лекарства. Според СЗО 30-50% от злокачествените тумори са предотвратими.

Опасност: нездравословно хранене

Нездравословното хранене, съчетано с консумирането на неподходящи като размер порции храна и отсъствието на физическа активност, е един от рисковите фактори за развитие на рак. То предизвиква прекомерна телесна маса, затлъстяването може да провокира развитието на различни видове рак - на гърдата, на червата, на яйчниците, панкреаса и др. Промяната на начина на живот още в детските години е много важна не само за намаляването на опасността от развитие на рак, но и за здравето като цяло. Предотвратяването на рака чрез балансирана диета, поддържане на адекватно тегло и физическа активност може също да допринесе за избягването на други заболявания като диабет тип 2 и сърдечносъдови болести. Начинът на хранене може да има защитен ефект срещу някои онкологични заболявания, ако се увеличи консумацията на плодове, зеленчуци, фибри, пълнозърнести храни, а се намали приемът на наситени мазнини, сол, захар, силно преработени храни, висококалорични и газирани напитки с високи нива на консерванти и изкуствени добавки.

Опасност: тютюнопушене

Тютюнопушенето е най-вредната форма на употреба на тютюн и е най-голямата предотвратима причина за преждевременна смърт и заболяемост днес. То отключва развитието на различни ракови локализации - белия дроб, носната кухина и синусите, устната кухина, ларинкса, хранопровода, фаринкса, стомаха, черния дроб, панкреаса, бъбреците, пикочния мехур, миелоидната левкемия и шийката на матката. Във високоразвитите страни тютюнопушенето причинява 30% от всички ракови заболявания, като на него се приписват 15-20% от случаите на рак на Стария континент и е основният рисков фактор за смърт в Европа. Опасността нараства пропорциално с продължителността на тютюнопушенето и броя на цигарите, не се наблюдават големи различия между половете, отликите в заболяемостта и смъртността обикновено се приписват на различните навици при мъжете и жените. Около 10-15% от рака на белия дроб при непушачи се дължат на пасивното пушене. Европейският кодекс за борба с рака определя употребата на тютюн под каквато и да била форма като най-големия рисков фактор, но най-висока е опасността от горимите форми, тъй като повечето от канцерогенните вещества се образуват по време на процеса на изгаряне.

Информация, подадена от Евробарометър 2021 г. сочи, че 38% от пълнолетните българи са ежедневни пушачи. Научните данни показват, че само пълният отказ може да намали риска от онкологични заболявания или от свързаната с тютюнопушенето смърт.

Опасност: алкохол

Прекомерната употреба на алкохол се свързва с появата на рак на устната кухина, на ларинкса, хранопровода, фаринкса, дебелото черво, черния дроб, ректума и на гърдата. Етанолът и ацеталдехидът от алкохолните напитки са определени от Международната агенция за изследване на рака (IARC) като канцерогенни за човека и близо 10% от всички случаи на рак при мъжете и 3% при жените в Европа се дължат на употребата на алкохол.

Опасност: инфекции

Статистика на Американската асоциация по клинична онкология (ASCO) сочи, че около 1 млн. от случаите на онкологични заболявания за година са причинени от вирусни инфекции. Най-голям дял имат човешкият папиломен вирус (HPV), вирусите, причиняващи хепатит С и хепатит В, и вирусът на Епщтайн-Бар (Epstein-Barr).

Ваксинацията играе огромна роля за намаляването на честотата на рак, причинен от инфекции. Съществуват две ваксини - срещу вируса на хепатит В, който може да доведе до тумор на черния дроб, и ваксини срещу някои типове HPV, които могат да доведат до рак на шийката на матката, вулвата, вагината, ануса, пениса, устната кухина и гърлото.

Опасност: фактори на околната среда

Близо 1/4 до 1/5 от тежестта на заболяемостта на населениетое провокирана от фактори на околната среда, което означава, че ракът може да бъде и следствие от излагането на вредни фактори. Това са различни химични, физични, биологични и други, които могат да бъдат открити във водата, атмосферния въздух, храната или почвите. Въпреки че е доказано, че излагането на някои от тях е вредно и може да причини рак, това не означава, че хората, попаднали под тяхното влияние, действително ще развият злокачествено заболяване. Това зависи от поетата доза, начина и продължителността на излагане, както и индивидуалната генетична основа и физиологични особености.

Хората са изложени на канцерогени вследствие вдишване на мръсен въздух или замърсени храни и вода. Канцерогените могат да попаднат в храната след замърсяване с мухъл (афлатоксин), по време на термична обработка (акриламид) или в резултат на употреба на пестициди. Водата и храната могат да съдържат и арсен, попаднал в тях по естествен път или освободен в околната среда вследствие човешка дейност. Замърсената с арсен вода се смята за по-вредна за здравето на хората. Продължителното излагане на арсен е свързано с повишен риск от развитие на рак на пикочния мехур, черния дроб, бъбреците, белия дроб и рак на хематопоетичната система. Хората, които чрез работата си имат досег с вредни вещества, признати за канцерогенни, са особено рискови. Най-честите са рак на белия дроб, свързан с азбест, кадмий, берилий, хром, кристали от силициев диоксид, никел. Експозицията на бензол и етиленов оксид може да доведе до левкемия при възрастни, докато излагането на катран и минерални масла може да причини рак на кожата.

Разходите за диагностика и лечение на онкологични заболявания вече са много високи и продължават да се покачват. Превенцията и добрата осведоменост са едни от начините за намаляване на риска и съответно до реални спестявания на средства. Освен това рискови фактори като тютюнопушенето, нездравословното хранене и затлъстяването оказват влияние и при много хронични незаразни болести като сърдечносъдови заболявания, диабет и някои неврологични болести.

Мерките, които се предвиждат в Националния план, са:

• Насърчаване на здравословни хранителни навици и редовна физическа активност.
• Предотвратяване на рак чрез намаляване на вредния ефект, свързан с тютюнопушенето.
• Предотвратяване на рак чрез намаляване на вредния ефект от прекомерната употреба на алкохол - усилията са насочени към намаляване на консумацията на алкохол най-вече сред подрастващите; повишаване на осведомеността за алкохола като рисков фактор за редица заболявания.
• Предотвратяване и намаляване на риска от рак, причинен от инфекции - широко информиране на обществеността за връзката между инфекциите и рака, както и за опциите за първична профилактика чрез имунизация; подготвяне на точни и ясни препоръки за ваксинация на лицата в риск от заразяване от доставчиците на здравни услуги; изследване на носители на HBsAg (антиген на вируса на хепатит В, чието присъствие в кръвта сочи за съществуваща инфекция със заболяването) при бременни; поддържане на висок ваксинационен обхват срещу хепатит В при кърмачета; предоставяне на достъп до безплатни ваксини за лица с повишен риск от заразяване; създаване на организация в здравната система за безплатен скрининг за хепатит С и В на възрастни между 40- и 60-годишна възраст, ваксинация срещу хепатит В и лечение на хепатит С и В; осигуряване на ваксинация срещу човешки папилома вирус за извършването на първична профилактика не само на рака на маточната шийка, но и на всички онкологични заболявания, причинени от HPV.
• Предотвратяване на рак чрез намаляване равнището на опасността, причинена от рискови фактори, свързани с начина на живот и работната среда - осигуряване на адекватно ниво на познания за рисковете, свързани с присъствието на канцерогенни вещества в жизнената, околната среда и на работното място, както и за способите за ефективна превенция и комплексно лечение.

Цел 3: Подобряване на процеса по ранно откриване

През 2022 г. Съветът на Европа ревизира препоръката за подобряване на скрининга за рак, като новото предложение цели да насърчи използването на най-новите данни и технологии при диагностицирането. Оформената като документ препоръка предлага актуални подходи за скрининг и ранно установяване на онкологични заболявания, също така поощрява разширяването на скрининга към други ракови болести. Препоръката набляга върху ранното откриване на ракови заболявания и цели да се увеличи броя на скринингите, като се обхванат повече целеви групи и повече онкологични заболявания. Въвежда се нов подход на ЕС за прилагане на най-добрите практики за одобряване на скрининга за рак и се подменя сегашната, която е на повече от 20 години и спешно има нужда от обновяване. Този нов подход, основан на най-новите налични научни разработки и данни, ще улесни държавите в ЕС да гарантират, че до 2025 г. даден скрининг ще се предлага на 90% от населението на ЕС, което отговаря на условията за скрининг за рак на маточната шийка, на гърдата, на дебелото черво и ректума. Също така съгласно новата препоръка се разширява обхватът на масовия организиран скрининг.

Предлагат се следните скринингови методи при различните видове рак:

• Скринингови методи за рак на дебелото черво - фекално окултен тест за кръв (FOBT); флексибелна сигмоидоскопия; колоноскопия; алтернативни методи с висока специфичност като молекулярна детекция на ДНК мутация в клетките, отделени от тумора във фекалиите, или виртуална колоноскопия.
• Скринингови методи за рак на гърдата - мамография, ехография, консултация със специалист по хирургия или акушерство и гинеколгия, ако мамографското изследване показва данни за злокачествено новообразувание.
• Скринингови методи за рак на маточната шийка - цитонамазка, високопрецизен клинично валидиран ДНК HPV PCR тест за профилактика на инфекция с човешки папилома вирус, колпоскопия.
• Скринингови методи за рак на простатата - дигитално ректално изследване, ултразвукова диагностика, простатно-специфичен антиген.
• Скринингови методи за рак на белия дроб - проучване на доказателствата и създаване на скринингова програма за рак на белия дроб чрез използването на нискодозова компютърна томография.

Необходимост от съвременен подход

В Националния план за борба с рака е посочено какво е необходимо да се предприеме като подход, за да бъдат адекватно диагностицирани, лекувани и обгрижвани пациентите, страдащи от различните видове рак.

Рак на дебелото черво (колоректален карцином)

Ракът на дебелото черво е едно от най-често срещаните онкологични заболявания и при мъжете, и при жените. Нашата страна заема средно място както по заболяемост, така и по смъртност в подредбата сред другите държави в света. Наблюдават се големи разлики в заболяемостта в отделните области - най-много пациенти с този вид рак има в София град, Велико Търново и Габрово, а най-малко във Видин и Кърджали.

Както в световен план, така и в национален се наблюдава повече потърпевши сред представителите на силния пол, макар тенденцията към нарастване да се запазва и при двата пола. Възрастово-специфичната заболяемост нараства след 40-годишна възраст, като достига своя връх при 75-79-годишните мъже и 80-84-годишните жени.

Деветдесет процента от хората с диагноза "колоректален карцином" достигат петгодишна преживяемост, ако ракът е в начален стадий. Ако заболяването е открито в по-късен етап и се е разпространило в околните тъкани или лимфни възли, 71% от пациентите достигат до 5-годишна преживяемост. Само 14% оцеляват 5 години след диагноза рак на дебелото черво в късен стадий, когато той е засегнал по-далечни части на тялото.

Редовните ежегодни скринингови изследвания и програмите за превенция могат да намалят смъртността от колоректален карцином с почти 30% до 2030 г. България, Румъния, Латвия и Гърция са единствените държави в ЕС, които не правят скринингови кампании за рак на дебелото черво.

Рак на гърдата

Ракът на гърдата (рак на млечната жлеза) е онкологично заболяване, което се появява в епителните клетки или каналите на млечните жлези, от което страдат предимно жени. Той е една от най-социално значимите болести в света и засяга около 1 от всеки 8 жени в държавите със средна продължителност на живота над 70 г. Това е вторият най-често срещан рак в света и най-диагностицираният при жени.

В сравнение с повечето други видове онкологични заболявания този на гърдата е с по-благоприятна прогноза. Това е благодарение, от една страна, на възможността за ранно откриване на болестта чрез мамография, а от друга - на множеството ефективни терапевтични опции. Заради това ракът на гърдата е на пето място като причина за смъртност в света.

Жените, за които се смята, че попадат в рисковата група за развитие на рак на млечната жлеза, имат поне един от следните показатели - фамилна анамнеза при майка, дъщеря или сестра; друг лекуван тумор, доброкачествена дисплазия на млечната жлеза, дълга употреба (над 5 години) на естрогенни препарати, раждане на първо дете на и над 35-годишна възраст или ранна първа менструация (на 10-годишна възраст или по-рано).

Рак на маточната шийка

Човешкият папиломен вирус е много често срещана полово предавана инфекция, която причинява близо 5% от всички онкологични заболявания при мъжете и жените по света. Това са болести като рак на шийката на матката, на ануса, вагината, пениса, вулвата и орофарингеалния тумор. HPV вирусът провокира появата на генитални брадавици и повтаряща се респираторна папиломатоза. Смята се, че почти всички сексуално активни жени и мъже ще получат вируса в даден момент от живота си.

Според глобалната стратегия на СЗО за борба с рака на маточната шийка до 2030 г. 90 на сто от момичетата до 15-годишна си възраст се планува да бъдат ваксинирани, 70% от жените на 35- и 45-годишна възраст да преминат скрининг с подходящ високопрецизен HPV тест и 90% от жените с цервикално заболяване да получат навременно лечение и грижи.

Според проучване на въздействието му в Европа скринингът за рак на маточната шийка може да намали смъртността от това заболяване с близо 90%. За съжаление има ниско покритие и то често се дължи на липса на достатъчно информация и осведоменост както в обществото, така и в професионалните среди. В повечето държави все още не се прилага високопрецизно HPV тестване, който е най-ефективният метод за скрининг, който е много по-точен от традиционната цитонамазка. Покритието на скрининговите програми е много различно в различните европейски страни. Процентите варират от над 70% в някои държави в ЕС до 30% в други. В България изследването полимеразна верижна реакция за идентифицирането на минимум 14 типа но човешки папиломен вирус, включващ типове с висок раков риск 16 и 18, е включено в изследванията, покривани от НЗОК. На жените между 30 и 40 години се полага задължителен преглед всяка година с колпоскопия и вземане и изпращане на материал за цитонамазка.

Рак на простатата

Ракът на простатата е злокачествен тумор, който засяга простатната жлеза при мъжете. При по-голяма част от представителите на силния пол ракът се развива с много бавни темпове. Много мъже дори не разбират, че са болни. В България това заболяване заема челни позиции по заболяемост и смъртност. То се открива предимно при мъже над 50 години, 6 от всеки 10 случая са при мъже над 65-годишна възраст. Ракът на простатата рядко се установява преди 40-годишна възраст.

Препоръчително е веднъж годишно да се прави скрининг за рак на простатата при мъже над 50-годишна възраст, а ако има рискови фактори, и по-рано. Начините за изследване са дигитално ректално изследване, ултразвукова диагностика и простатно-специфичен антиген (ПСА). В България на всеки 2 години мъжете имат право на ПСА при провеждане на профилактични прегледи.

>>> Доц. Иван Дечев: Дори да нямат оплаквания, мъжете над 45 години трябва да се изследват за рак на простатата

Рак на белия дроб

Ракът на белия дроб е на едно от челните места по заболямост и смъртност в България и по света. По-често мъжете са потърпевши, като при тях това заболяване е на първо място по заболяемост и смъртност, а при жените на трето.

Ракът на белия дроб в повечето случаи се открива късно, обикновено в напреднал стадий. Средната 5-годишна преживяемост, макар и малко да се покачва през последните години, е доста по-ниска спрямо други европейски държави.

СЗО съветва пушачите между 55-и 74-годишна възраст, които употребяват над 25 пакета цигари годишно, да минават скрининг всяка година. Към момента Китай и САЩ масово използват този метод при целевата популация и се заплаща от публичния ресурс. В Европа все още не се прилага масово, но ежегодният скрининг е познат във Великобритания, Италия, Нидерландия, Белгия и Хърватия.

Единственият подходящ за скрининг на рак на белия дроб метод засега е нискодозовата компютърна томография (НДКТ). Тя се препоръчва при хора, които нямат симптоми, но са с висок риск за развитие на карцином на белите дробове - над 50-годишни, с 30 пакетогодини пушене, в момента пушещи и такива, които са отказали цигарите преди по-малко от 15 години.

В Националния план за борба с рака мерките, свързани с ранното откриване на гореспоменатите пет вида онкологични заболявания, са разделени на образователни и скринингови. Първите включват повишаване на информираността на населението относно началните симптоми и как да ги разпознава; обучаване на медицинските специалисти за нововъведените методи за скрининг и тяхното правилно прилагане; обучаване на личните лекари да разпознават ранните симптоми; подобряване на възможността за достъп на пациентите до специализирани медицински звена, в които се правят специфични изследвания.

Цел 4: Осигуряване на високи стандарти по отношение на онкологичните грижи в сферата на диагностиката

Цели се осигуряване на възможности за съвременна диагностика за пациентите и равен достъп до диагностични методи, центрове и водещи специалисти. Методите, които ще се използват за постигането на начертаното, са образна диагностика, патохистологичната и молекулярната диагностика и генетични изследвания и консултиране.

Образна диагностика

Съвместно с лабораторните изследвания, ефективната образна диагностика е в състояние да потвърди дадено онкологично заболяване, да служи за наблюдаване развитието на болестта, както и да е в помощ за планирането и оценката на ефекта от лечението. Възможността за прецизно откриване на предракови тъканни аномалии и ранни онкологични заболявания може да спести много потенциални финансови и физически тежести за пациента и неговите близки.

Едни от най-разпространените методи за образна диагностика са:

• ултразвук;
• рентген;
• мамография;
• ядрено-магнитен резонанс;
• компютърна томография (CT scan);
• молекулярна и нуклеарна образна диагностика (PET и SPECT scan).

Патохистологична и молекулярна диагностика

Прецизната патохистологична и изчерпателната молекулярна диагностика са основата на съвременното лечение на раковите заболявания. Молекулярната диагностика съдържа в себе си диагностична имунохистохимия и изследване за установяване на биомаркери - прогностични маркери и терапевтични таргети. За провеждането на тези изследвания се прилагат различни методи за молекулярен анализ. Освен за точна диагноза, резултатите от тези изследвания служат и за поставяне на прецизна диагноза на рака и класификация и определяне на специфични прогностични категории, за идентифициране на минимални резидуални находки или ранна прогресия, както и да се предвижда отговорът на лечението. Молекулярно диагностичните тестове разкриват и фамилно предразположение към злокачествени тумори с определена локация.

Генетични изследвания и консултиране

Между 5 и 10% от злокачествените тумори са наследствени. До този момент са известни над 30 гени, свързани с повишен риск за някои видове рак. В семейства, в които съществуващите показатели насочват към вероятност от появата на наследствен рак, засегнатият и неговите здрави кръвни родственици трябва да бъдат насочени към генетична консултация.

В България този вид генетично консултиране не е на нужното ниво. То трябва да е комплексно и да обхваща всички видове рак. По закон и медицински стандарт може да се извърша от лекар с придобита специалност "Медицинска генетика" и с експертиза по наследствени онкологични заболявания.

Необходимост от съвременен подход

Към момента в България липсва формиран водещ център за молекулярна образна диагностика и терапия с радиофармацевтици с изявени специалисти, които не само да въвеждат и прилагат иновативни диагностично-терапевтични методи, но и да обучават специалисти лекари, физици, лаборанти и химици, които да прилагат тези хибридни образи и терапевтични методи във всички центрове в страната, разполагащи със съответната апаратура и лицензиран стационар.

Известно е, че за момента у нас не се финансира от държавата и не се прилага радиолигандната терапия (прецизно насочено облъчване на туморните клетки в тялото, при което се избягва увреждането на околните тъкани) при болни в метастатичен стадий от рак на простатата или невроендокринен тумор, които са резистентни на други видове лечения. Част от тези пациенти се лекуват в чужбина за сметка на НЗОК при заплащане на значителни средства, ако болните могат и имат основание за кандидатстване и одобрение от водещи специалисти. Повечето от страдащите от ракови заболявания обаче остават нелекувани, с ниско качество на живот, с намалена преживяемост и страдащи (в това число и близките им). Създаването на такъв терапевтичен център за радиолигандна терапия с радиофармацевтици ще позволи тези болни да бъдат лекувани адекватно и с нужното качество на живот и удължена работоспособност.

Международната агенция за атомна енергия (IAEA) препоръчва на всеки 600 000 жители да има един PET-CT скенер, с който да се осигуряват диагностичните нужди на онкоболните. Нашата страна разполага с 9 такива хибридни скенера, половината от които са само в столицата, а градове с университетски болници и голям брой лекувани и наблюдавани пациенти с онкологични заболявания не разполагат с нито един. В допълнение в България липсва възможността за дистанционно разчитане на резултати от хибридната образна диагностика. Това усложнява поставянето на финалната диагностика и прилагането на необходимата терапия заради труден достъп до водещо експертно мнение.

Мерките, които се предвиждат:

• Изграждане на референтни центрове - предвижда се създаване на водещ референтен център за иновативна хибридна образна диагностика и терапия с радиофармацевтици в България.
• Инициатива "Диагностика на рака и лечение за всички" - съвременна диагностична дейност за пациенти от цялата страна и създаване на възможност за дистанционно разчитане/консултация/помощ при разчитане и интерпретация на резултатите от изследването.
• Програма за осъвременяване на патохистологичната и молекулярна диагностика - повишаване на компетентността на националните експерти, специалистите по медицинска онкология, медицинска генетика, патология и общопрактикуващите лекари чрез насочено следдипломно обучение; актуализиране на медицинските стандарти по патология; предоставяне на адекватно финансиране за техническо оборудване.
• Програма за осъвременяване на подхода в генетичните изследвания и консултиране.
• Осъвременяване и осигуряване на равен достъп до стандартни методи за диагностика.
• Въвеждане на standard of care - проследяване на провежданото лечение на борните с помощта на анализ на данните на ниво пациент и оценяване на ефекта, прогресията, повлияването на лечението.

Цел 5: Осигуряване на високи стандарти по отношение на онкологичните грижи в сферата на лечението

Лечението на злокачествените туморни заболявания днес се основава на комплексно и мултидисциплинарно противораково терапевтично поведение - оперативно, лекарствено и лъчетерапевтично. И в трите направления се използват нови методи, фармакологични групи и техники, които често се прилагат в комбинация.

Персонализирана медицина

Персонализираната медицина е нов подход в грижата за пациента, тя позволява чрез диагностични тестове да се установят специфични биологични маркери, в това число генетичния профил на човека, които да насочват клиничните решения. Появата на персонализираната медицина е вследствие разкриването на биологичните характеристики на туморите и има важна роля в профилактиката, прогнозата, диагностиката и лечението на рака.

Мултидисциплинарен подход

Мултидисциплинарният подход и развитието на мултидисциплинарни екипи в онкологията са потенциално най-ефективния начин за бързо подобряване на успеха на лечението на рак. Мултидисциплинарният екип съвместно решава какъв да е първоначалния план за лечение. В нашата страна тези екипи се състоят от медицински онколог, патолог, хирург, образен диагностик, специалист по нуклеарна медицина, както и други специалисти като гастроентеролози, пулмолози и др. в зависимост от локализацията на тумора. За съжаление нерядко отсъства звено, което да помага на пациента да се ориентира след поставяне на диагнозата, да отговаря на неговите въпроси и да служи като специална връзка между болния и лекаря.

Системно онкологично лечение

Системното лечение на рак е една от най-обещаващите медицински области, където настъпват изменения почни всеки ден. Тъй като ракът най-често е системно заболяване, системното онкологично лечение е в основата на успешната терапия. Дели се на противотуморно и поддържащо лечение.

Системното онкологично лечение е сложно и комплексно, често пациентите търпят значителни нежелани лекарствени ефекти, налице са потенциално вредни въздействия за околната среда и не на последно място цената му прогресивно се увеличава. Затова системната онкологична терапия трябва да се прилага в определени лечебни заведения, където има условия за правилното й прилагане, възможности за проследяване на безопасността и ефективността, както и опции за премахване на лекарствено свързаната токсичност.

Медицинска онкология

Като самостоятелна специалност медицинската онкология е разпозната в нашата страна през 2007 г. Обучението по тази дисциплина трябва да включва обучение в медицински университети, акредитирано продължаващо обучение на лекари специализанти и специалисти, както и на специалисти и специализанти от други специалности, в това число и лични лекари, както и да се определи тяхната роля и позиция в грижата за болните от онкологични заболявания.

Участие на пациента при вземане на решение за терапията

В съвременната медицинска практика все повече навлиза информираното и споделено вземане на решение за начина на лечение, като целта е пациентите да вземат по-активно участие. Затруднения се наблюдават предимно в комуникацията между лекар и пациент, но има различни подходи за увеличаване на сигурността и спокойствието на болния и неговите близки, с които е препоръчително онкологът да се съобрази.

Лъчелечение

Лъчелечението или така наречената радиологична онкология е базов метод за лечение на рака. То е неразделна част от радикалните и палиативни подходи в онкологията. Близо 50% от онкоболните имат нужда от лъчелечение във всеки етап от развитието на заболяването. Радиологичната онкология е апаратурна медицинска специалност, при която се използват точни и безопасни, сложни електромеханични устройства, излъчващи йонизиращо лъчение.

Участие на пациента и решение за провеждане на лъчелечение

В България не се провежда лъчелечение без решение на клинична онкологична комисия по локализации или специалности от многопрофилен екип от специалисти. Участието на пациента е главно при предписване на вида лъчелечение с възможност за избор при прилагане на няколко алтернативни онкологични метода.

Мерките, които са заложени в Националния план, са:

• Усъвършенстване на мултидисциплинарния подход спрямо европейските и световни препоръки и изисквания за пътя на пациента - всички лечебни заведения на регионално и национално равнище, които извършват комплексно лечение на онкоболни пациенти трябва да сформират мултидисциплинарни екипи за ракови локализации, а онези, които не могат да създадат такива екипи, са длъжни да насочват болните към лечебни заведения, разполагащи с такива.
• Оптимизиране на процесите по актуализация на фармако-терапевтичното ръководство по медицинска онкология спрямо разработените "Национални медицински стандарти за системно лекарствено лечение, оценка на лечебен ефект и проследяване на злокачествени солидни тумори при възрастни".
• Създаване на система/аналитични решение за подпомагане работата на медицинските специалисти при вземането на решения за лечение на редица заболявания, както и ускоряване на процесите на диагностика и подобряване лечението на пациента.
• Програми за обучение - да се помисли за въвеждане на промени в учебния план, за изграждане на унифицирано обучение по медицинска онкология и за продължаващо обучение на специалистите по тази дисциплина.
• Ускорен достъп до ефективно иновативно онкологично лечение чрез промяна в нормативните уредби.
• Осигуряване на достъпно, съвременно и безопасно лъчелечение в България.

Цел 6: Подобряване качеството на живот за онкологичните пациенти, оцелелите и онези, които се грижат за тях

Днешните разбирания за качество на живот, обвързано със здравеопазването, отчитат, че пациентите възприемат актуалното си здравословно състояние в светлината на личните си очаквания. Те могат да се променят във времето, налице е и влияние на външни фактори като степен и продължителност на заболяването, подкрепа от семейството и др.

Качеството на живот при раково болните се определя от показатели като социална стигма и социално приобщаване, връщане към нормална трудова и социална среда, физическа рехабилитация и психологическа помощ. Видовете грижа, които се оказват на пациентите със солидни тумори, са медицинска, психологическа, социална и палиативна.

Психологическа помощ

Според изследвания близо 60% от всички пациенти със солидни тумори се нуждаят от първоначална психологическа помощ, а около 30% - от продължителна подкрепа и проследяване във връзка с възможността за развитие на тежки психологически разстройства като депресивни реакции, посттравматичен стрес, трудности с приспособяването към средата, когнитивни нарушения, психо-сексуални проблеми и др.
От такъв тип помощ се нуждаят и близките на болния, най-вече онези, които реално участват в грижата за него. Психо-терапевтичното лечение съдържа активности, насочени към намаляване ефекта на онкологичното заболяване върху емоционалното състояние, както и подобряване възможността за справяне със страничните ефекти на лечението и променения начин на живот.

Социална помощ

Онкоболните имат право да работят, да променят работното си място и условията, при които се трудят, в зависимост от техните възможности. Стремежът е към обособяването на специфични мерки, които да повишат осведомеността на работодателите, че пациентите със солидни тумори имат право и могат да работят стига здравословното им състояние да го позволява. Също така работодателите трябва да създават подходящи работни условия и подобряване на позитивното отношение към онкоболните, за да могат те по-лесно да се реинтегрират и рехабилитацията им да е по-успешна.

Рехабилитационни грижи

Рехабилитационните дейности имат за цел възстановяване на пълен обем движение. Те се извършват от екип, включващ лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина, рехабилитатор, кинезитерапевт, ерготерапевт, клиничен психолог и медицинска сестра.

Палиативна грижа

Палиативните грижи се провеждат при болни с напреднало нелечимо заболяване, при които фокусът е върху облекчаване на болката и намаляване на страданията с цел поддържане на максимално добро качество на живот за времето, което им остава.

Палиативното лечение не е обърнато толкова към терапията на самото заболяване, колкото се стреми да осигури нормален и пълноценен живот, обгрижване на пациентите и задоволяване на индивидуалните им нужди, независимо дали се отнася за физическо, емоционално, психическо, духовно или друг вид страдание.
Палиативните грижи се прилагат за облекчаване на различни симптоми и състояния, свързани както със самото заболяване, така и със страничните ефекти от лечението вследствие химио- или лъчетерапия, високи дози от лекарства и др.

Този тип грижи включват медицинско наблюдение, премахване на болката, здравни грижи, насочени към обгрижване, намаляване и отстраняване на психоемоционалните ефекти на болестта, морална подкрепа на пациента и неговите близки. В България палиативни грижи при раково болни се изпълняват в 25 лечебни заведения в цялата страна, като тук се включват университетски специализирани и многопрофилни болници, както и комплексни онкологични центрове. Няма регламент, условия и заплащане за предоставяне на медицинска грижа на болни в терминален стадий в домашни условия.

Необходимост от съвременен подход

Пациентите, успели да преборят рака, се увеличават, но последиците от тяхното лечение и/или заболяване силно нарушават всекидневието им. Днес в нашата страна онкоболните се сблъскват с изключително тежка бюрокрация във връзка с протоколи за лекарства и останалите социални придобивки от изписването до усвояването им. Трябва да се продължи процеса по разширяване на обхвата на електронната рецепта с включването на рецептите за лекарствени продукти за лечение на ракови злокачествени заболявания. Нужно е създаването на интегрирана електронна система между болница, личен лекар и аптека.

Наблюдава се сериозна дискриминация към онкоболните по отношение на ползване на финансови инструменти - застраховки, кредити, банкови заеми.

Съществуващите рехабилитационни клинични пътеки са недостатъчни, а държавно подкрепените програми са с ограничен обхват. Няма платформи за сътрудничество и обхващане на медицински, рехабилитационни, психологически и социални проблеми на раково болните по време на лечението и при ремисия.

Липсва алгоритъм, която да задължава медицинските специалисти да си сътрудничат помежду си в името на здравето, качеството на живот и профилактиката. Съвместните усилия трябва да започват още в болницата след началото на активното лечение или операцията и да продължи по време на наблюдението, рехабилитацията и след това.

Мерки, залегнали в Националния план за борба с рака:

• Програма за психо-онкологично лечение - включване на психо-онкологичната терапия и грижа в цялостния процес на диагностициране, лечение и проследяване на болните със солидни тумори; създаване на консултативни центрове в лечебните заведения за пациентите и техните близки; включване на психо-онкологията в обучението на онкологичната общност, за да се откриват рано психологичните затруднения у пациентите и семействата им.
• Програма за рехабилитация и социална помощ - трябва да се утвърди механизъм за наблюдение на раково болните, наблягайки върху рехабилитацията. Нужно е тя да е навременна, периодична, достъпна и компетентна.
• Програма за палиативна грижа - изграждане на структури за палиативни грижи при нужда и създаване на възможности за осъществяване на такъв тип грижи от мобилни екипи и консултативни центрове; повишаване квалификацията на специалистите и на хората, полагащи неформални грижи (например членове на семейството) и др.
• Оптимизиране на системата за ефективно снабдяване с обезболяващи лекарства.
• Изработване на единна политика в областта на палиативното лечение и лечението на болката - отпадане на ограниченията от страна на НЗОК относно продължителност, време и място за оказване на палиативни грижи (болничен престой общо 25 дни в 6 последователни месеца); осъвременяване и утвърждаване на стандарт по палиативно лечение.
• Подобряване на обучението на здравните специалисти.
• Професионална подготовка на доставчиците на здравни услуги - обучение на медицинските екипи, оказващи лечение и грижа за онкоболни, активно да правят скрининг за болка при всяка визита, а неконтролираната умерена и силна онкологична болка да се смята за състояние, налагащо незабавно лечение; изработване на единен алгоритъм за скрининг на болка и др.
• Създаване на единна информационна онлайн платформа.
• Програми за интегрирана здравна грижа и подкрепа на пациентите.
• Въвеждане на правила за немедицинска грижа на пациентите с рак.
• Сформиране на мрежа от навигатори, които да поемат немедицинска грижа за пациентите със злокачествено заболяване.
• Реализиране на дългосрочен медиен проект за промяна на обществените нагласи и изграждане на нова здравна култура спрямо рака.
• Възлагане на част от услугите по поддържане/повишаване на качеството на живот на онкоболните на неправителствени/пациентски организации.
• Облекчаване на административната тежест, с която пациентите се сблъскват в този труден момент.
• Въвеждане на критерии за оценка на качеството на живот на раково болните, както и провеждане на периодични проучвания по този показател.
• Интегриране на фармацевтичните грижи в мултидисциплинарния подход.

Цел 7: Поставяне на фокус върху специфични онкологични популации

В Националния план за борба с рака се насочва вниманието конкретно към три групи, към които трябва да се подходи по-различно и съобразено със съвременните изисквания. Става въпрос за развитието на онкологичните грижи в областта на педиатричната онкология, редките тумори и злокачествените тумори на хемопоетичната система.

Необходимост от съвременен подход към педиатричната онкология

Злокачествените заболявания при деца е особено тежка материя и огромно предизвикателство не само от медицинска гледна точка, но и от чисто човешка и психосоциална. Ракът в детска възраст е основна причина за смъртност при малолетните и непълнолетните. Специалистите разграничават онкологичните заболявания и при деца от тези при възрастните, тъй като съществуват разлики във вида, степента на разпространение и начина на лечение.

Злокачествените заболявания при деца възникват все по-често и стават все по-агресивни. Те се проявяват внезапно, засягат няколко органа едновременно и развитието им е с много по-бърза скорост, отколкото е описано в медицинските учебници. С тревога специалистите отчитат зачестяване на случаите при бебета в първите месеци на живота им. Информация, предоставена от СЗО, показва, че всяка година около 300 000 деца по света на възраст от 0 до 19 години чуват диагнозата "рак". При малолетните и непълнолетните най-честите онкологични диагнози са левкемия, лимфоми, мозъчни тумори, рак на костите, саркоми и рак на черния дроб.

>>> Тест открива левкемия със 100% точност

В България между 150 и 200 деца между 0 и 18 години се диагностицират с рак всяка година, като шансовете за пълно излекуване се променят между 65% до 85% и до 90%, когато заболяването е открито рано. До момента, в който пациентите бъдат диагностицирани, 80% от злокачествените тумори при деца вече са се разпространили в други части на тялото, докато при възрастните процентът е 20.

До 30% от разболелите се от рак деца страдат от тежки дългосрочни последици. Броят на преживелите рак в детска възраст продължава да нараства и затова цялостните грижи, лечение и проследяване са от съществено значение, за да могат пациентите да се възстановят успешно и да имат оптимално качество на живот.

Друг основен проблем при онкоболните деца, който трябва да намери своето решение, е постигането на ранна и качествена диагностика. Също така поради спецификата на повечето клинични изследвания в тях не участват педиатрични пациенти, което означава, че съответните лекарства нямат одобрени индикации при деца. Заради това близо 80% от малките пациенти се нуждаят от лечение, което не може да бъде предоставено по стандартния механизъм на реимбурсация от НЗОК. Това налага преразглеждане на нормативната уредба в нашата страна с цел да се открият устойчиви решения по отношение на диагностиката и лечението на онкоболни деца.

Едни от мерките, които са начертани в Националния план, са:

• Категоризиране на здравните заведения и определяне на точни диагностични и терапевтични методи.
• Създаване на мрежа от педиатрични институции, чиято дейност да бъде обвързана с деца със злокачествени тумори.
• Осигуряване на достатъчен брой високоспециализирани лекари от всички профили, както и тяхното непрекъснато обучение.
• Разработване на комплексна програма за грижи по педиатрична онкология, заедно с насоки за диагностика и лечение и постигане на адекватно качество на живот на детето и неговите близки.
• Създаване на превантивна програма за повишен диагностичен контрол при деца, които са застрашени от появата на тумори с наследствен характер или други рискови фактори.

Съвременен подход към редките тумори

За редки тумори се определят онези, чиято честота е по-малка от 6 на 100 000 души. Най-големите проблеми, пред които се изправят страдащите от тях, са късното поставяне на диагноза, неадекватно лечение в неспециализирани центрове, ниско ниво на клинични познания, слаба наличност на адекватна терапия, ограничени изследвания и съответно по-малък интерес от страна на фармацевтичните компании за разработване на лекарства. От друга страна липсата на национален регистър на пациентите, страдащи от редки тумори, дава изкривена картина за действителното измерение на проблема.

Сред мерките, предвидени за решаване на натрупаните проблеми, са:

• Създаване на регистър на пациентите с редки онкологични заболявания към Националния раков регистър. Необходима е и национална онкологична база данни, която да съдържа точна и надеждна информация за болните, за да са известни действителната честота, разпространението, резултатите от терапията и преживяемостта на пациентите.
• Сформиране на референтни клинични центрове и центрове за върхови постижения за конкретни групи редки тумори, за да се предостави по-високо качество на здравеопазването, ранна диагностика, научни и клинични изследвания и програми за обучение на персонала.
• Осигуряване на финансови средства и логистика, нужни за насочването на болните към центрове за върхови постижения във възможно най-ранния стадий на заболяването.
• Осъвременяване на нормативната уредба чрез приравняване на условията за включване в позитивния лекарствен списък (ПЛС) на продукт за лечение на рядко заболяване и такива за лечение на редки тумори.
• Стимулиране на нетърговски клинични изследвания, защото проучването на тези тумори не може да се финансира като търговска дейност заради малкият брой случаи и високите разходи.

Съвременен подход към злокачествените тумори на хемопоетичната система

Хемопоетичните онкологични заболявания са малък процент в сравнение със солидните тумори, но те са научно и клинично изключителна важна група тумори. От хематоонкологията тръгват много открития в онкологията, в това число и трансплантационната медицина. Днес най-добрите резултати в онколечението като цяло се наблюдават в терапията на различни видове левкемии и лимфоми.

Общата цел е да се подобри грижата за страдащите от злокачествени тумори на хемопоетичната система и тя да отговаря на най-съвременните европейски стандарти. Това може да се постигне чрез прилагане на най-добрата медицинска практика в болници и други подобни институции, чрез мерки и процедури за наличност на лекарства и критерии за тяхното използване, както и чрез определяне на системата за качествен контрол на лечението и грижите за тези пациенти.

Мерките, които са предвидени в Националния план по отношение на подобряване на резултатите и качеството при този вид заболявания, са:

• Разработване на национални насоки за лечение на злокачествените тумори на хемопоетичната система, за да се синхронизират процедурите за диагностика, лечение и наблюдение и уеднаквяването им с препоръките за лечение на солидни тумори.
• Определяне на равнището на хемопоетичната клинична помощ в България, включваща поставяне на диагноза, терапия и наличие на услуги в болнична институция, за да има ясни и конкретни данни за възможностите на всяко една лечебно заведение, които могат да бъдат предоставени на пациентите.
• Определяне на критерии за референтни центрове, които правят най-сложните процедури за диагностика и лечение, предложение какви са техните задължения и права, както и парични нужди.
• Създаване на база данни за пациенти, страдащи от тези видове тумори, която да е част от онкологичната база данни или раковия регистър.
• Постигане на тесни връзки с асоциациите на пациентите и укрепване на техния капацитет.
• Институционална и структурна подкрепа за банките на хемопоетични стволови клетки - създаване на център за координиране на всички банки на стволови клетки в страната и подобряване на сътрудничеството с международните такива.
• Стимулиране на провеждането на клинични изследвания в хематоонкологията.