Международно отвличане на деца

Международното отвличане на деца е съвсем реален проблем в отношенията между родителите. Сравнително малкият брой подадените молби за връщане на деца чрез Министерството на правосъдието е показателен за липсата на информация за защитата, осигурена от Хагската конвенция, както и (вероятно) недостатъчно ясното припознаване на проблема, което пречи на търсенето на ефективни решения. Припомням още в самото начало на статията, че съвет при международно отвличане на деца и възможните ходове за защита можете да получите единствено от квалифициран адвокат

Историята на Моника и Владо - нашият казус

(Имената и част от фактите са подменени, за да запазим в тайна истинската идентичност на страните)

Владо и Моника се запознават по интернет. След време установяват връзка. Заживяват в Хайделберг, Германия, където Владо работи от дълги години. Мечтата му е да има деца, които да живеят и учат в най-стария университетски град в Европа. Не след дълго от връзката им се ражда Емил.
Радостта от новороденото бързо бива помрачена от битовите проблеми. Младото семейство все по-често не може да преодолее различията в характерите си. Стига се до домашно насилие от страна на Владо. Моника започва да се чувства все по-зле в Германия. Затова предпочита, когато има възможност, да се прибира в България и то за по-дълго време.

В Германия младото семейство живее уредено, но изолирано. Моника се чувства много самотна. Не разчита на никого при отглеждането на детето, няма близки и познати, с които да споделя всекидневието си. С Владо правят планове един ден да се върнат и да се установят в България сред своите близки и приятели.
По време на престоя си в страната Моника и Емил се чувстват много добре. Детето прекарва незабравими моменти. Има планина в близост до родния град на баща му и безкрайна морска шир в града на майка му.

Баба и дядовци го обгрижват. Винаги има вкусни плодове и топла храна. Игрите навън не спират.

В същото време отношенията в семейството се влошават

В Германия двамата родители все по-често започват да се карат. Една вечер, след поредния битов скандал и упражнено насилие пред очите на вече 4-годишния Емил, Моника извиква полиция. Полицаите задържат Владо и му забраняват да доближава нея и детето.

Не след дълго младото семейство се сдобрява. Моника не иска детето да расте без баща. Освен това, Владо е грижовен и обича сина им. Затова отново се събират да живеят заедно. Този път физическото насилие бива заменено с емоционален и психически тормоз. Моника почти всекидневно бива наричана с обидни думи в присъствието на детето.

Тя споделя на Владо, че иска да се разделят и да се прибере в България. Той е категорично против. Противопоставя се дори на прибирането на Моника и Емил в страната за лятната ваканция. След продължително настояване се съгласява майката и детето да прекарат летните месеци в България. Владо планира да се присъедини към тях впоследствие и заедно да се приберат в Германия.
Моника се прибира с Емил в България. Идва краят на лятото. Тя декларира категоричен отказ да се прибере обратно в Хайделберг.

Срещу Моника е образувано дело за отвличане

Не след дълго Моника получава съобщение от Софийски градски съд, че срещу нея е образувано дело по молба от Министерството на правосъдието на Република България. В молбата се твърди, че Моника е отвлякла детето Емил от бащата. Министерството на правосъдието представлява бащата в защита на неговия интерес. В молбата се съдържа искане българският съд незабавно да се произнесе с решение, по силата на което детето Емил да бъде върнато обратно в Германия. Като основание за това искане е посочена Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Какво означава "международно отвличане" на деца?

Според Хагската конвенция международно отвличане на дете е налице тогава, когато то бъде противозаконно прехвърлено и/или противозаконно задържано от единия родител в страна, която не е обичайното местопребиваване за детето.

Прехвърлянето или задържането е противозаконно, когато нарушава правото на упражняване на родителски права и по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно.

В Хагската конвенция не е създадено легално определение на понятието "обичайно местопребиваване". В съдебната практика на Съда на ЕС се приема, че обичайното пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в дадена социална и семейна среда. За тази цел трябва също да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата-членка, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава.

 Производство по Хагската конвенция за международното отвличане на деца

Целта на производството по Хагската конвенция е детето да бъде върнато в държавата по обичайното му местопребиваване. По този начин се дава възможност на родителя, който чрез незаконното прехвърляне или задържане е бил лишен от възможността ефективно да упражнява родителските си права, да продължи тяхното упражняване. В изпълнение на тази основна цел Хагската конвенция е насочена към отстраняване на причините за международното отвличане, съответно задържане на деца.

Компетентни органи и тяхното съдействие

Според Хагската конвенция всяка държава, страна по конвенцията, посочва централен орган, който изпълнява предвидените в нея задължения. За Република България това е Министерството на правосъдието. Според чл. 7 от Конвенцията Централните органи предприемат всички необходими мерки за:

• установяване местонахождението на детето, което е незаконно прехвърлено или задържано
• предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за заинтересованите страни
• осигуряване на доброволното връщане на детето или улесняване на извънсъдебното уреждане на спора
• обмен на информация относно социалния статус на детето
• предоставяне на информация относно приложимото законодателство
• иницииране или улесняване на съдебното производство за връщане на детето
• предоставяне на правна помощ и консултации
• осигуряване на безопасното връщане на детето
• обмен на информация за прилагането на Конвенцията

Кои са предпоставките за сезиране на органа?

Всяко лице, институция или организация, която твърди, че едно дете е прехвърлено или задържано в нарушение на правото за упражняване на родителски права, може да подаде молба до централния орган на държавата по обичайното местопребиваване на детето или до централния орган на всяка друга договаряща държава за съдействие за осигуряване връщането на детето.

По силата на Хагската конвенция, Владимир търси именно съдействието на Министерството на правосъдието като централен орган за България по смисъла на Конвенцията. От своя страна,  в изпълнение на задълженията си Министерството инициира съдебно производство, с цел да се осъществи връщането на детето в страната по обичайното му местопребиваване.

Какъв е редът за защита при международно отвличане на деца?

Съгласно чл.22 а от Закона за закрила на детето молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание. Молбата се подава или от централния орган, или от лицето, лишено от възможността да упражнява родителските права.

В заседанието участват: 

• Министерството на правосъдието или лицето, подало молбата;
• насрещната страна по молбата;
• заинтересованите лица.

Как продължава нашият казус - коментира адвокат Снежина Ковачева

В конкретния казус трябва да решим следните предпоставки:

• Коя държава следва да се счита за „обичайно местопребиваване“ за Емил?

Моника е прехвърлила Емил  в България със съгласието на бащата, но задържането не е съгласувано с него. Той е категорично против детето да остане в страната. По смисъла на Конвенцията, майката е извършила противозаконно задържане. Беше явно, че обичайното местопребиваване на детето, непосредствено преди задържането му в България е Германия. Детето е родено там и живяло заедно с родителите си.

• Бащата упражнява ли ефективно родителски права?

От раждането на Емил до задържането му в България бащата упражнява ефективно родителските си права, наред с майката.

• Извършва ли майката отвличане?

Според Хагската конвенция наличието на горните обстоятелства са напълно достатъчни националният съд да постанови незабавно връщане на детето.  Дори е длъжен. Това означава, че молбата на Министерството на правосъдието като представител на Владимир е основателна. Правилното приложение на закона предпоставяСофийски градски съд да  постанови връщане на Емил в Германия.

• Имали обстоятелство, което да обоснове отхвърляне на молбата на бащата?

Препятстващо е и обстоятелството, че в гр. Хайделберг детето живее при нормални битови условия.  То е обезпечено материално от неговите родители.  Посещава е детско учебно заведение. Бащата по никакъв начин не е заплаха за сина си. С една дума – битието му в Германия не е пречка, която да изтъкнем в защитата.

• Кое обстоятелство е толкова силно, че да съставлява по-голям интерес за детето да остане в България, а не да бъде обратно прехвърлено в Германия?

Логичният въпрос, който се оказва важен за делото.

Изключения за незабавно връщане на детето в страната по обичайното му местопребиваване, предвидени в Конвенцията

Изключенията, които Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца предвижда и при наличието, на които връщането може да бъде отказано, са няколко. Те са изрично регламентирани в нормите на чл. 13, ал. 1, б. „а” и б. „б” от Конвенцията.

Съгласно разпоредбата връщането може да бъде отказано, ако се установи, че лицето, институцията или организацията, натоварени с грижата за детето:

• не са упражнявали ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането,
• или са дали своето съгласие,
• или впоследствие са приели прехвърлянето или задържането.

В нашия казус

Бащата упражнява ефективно родителските права по отношение на сина си. Дори след прехвърлянето и задържането му в България, той се връща в страната всеки месец. Прекарва със сина си минимум 5 дни. Освен това, той не само не е  съгласен със задържането на детето в България, но и не го приема. Той се противопоставя категорично.  

Изключенията по чл. 13, ал. 1, б. „а”  и б.“б“ от Хагската конвенция не са налице.

Интересът на детето

Въпреки това, имаше три обстоятелства, които според мен правеха незабавното връщане на малолетния Емил в Германия рисковано. Успяхме да идентифицираме тези обстоятелства, да ги изложим аргументирано и да представим доказателства. Именно въз основа на тези факти съдът отказа връщане на детето в страната по обичайното му местопребиваване. Прие се, че интересът на детето предпоставя то да остане на територията на страната заедно с неговата майка. Този интерес на детето бе по-голям сравнен с връщането му в Германия.

Как завършва нашия казус?

В момента Емил расте в България. Баща му се прибира  в страната, за да се видят. Общуват всекидневно онлайн. Майката не препятства срещите, нито развива синдром на родителско отчуждение. Напротив, стимулира контактите между син и баща. Знае, че когато порасне, то ще има възможност само да избере своя път и при желание да се върне в Германия. Но засега отглежда спокойно детето в нашата страна.

Често ли е международното отвличане на деца?

Случаите на международно отвличане на деца са все по-честа реалност. В свободния свят на пътуване, месторабота и местоживеенето, както и любовта между хора с различни националности е вече обичайна. Установяването на българи в чужбина е част от съвремието ни.

Нищо обаче не е вечно. Нагласите се променят, битовите условия се влошават, любовта изчезва. Причините, поради които единият партньор решава да си тръгне и да се върне в страната си по произход може да са различни. Установяването на хората в друга държава, раждането на дете, промяната на намеренията в отглеждането му пораждат все повече международни казуси, които изискват намесата на национални юрисдикции и прилагане на Хагската конвенция. Нейната цел е да защити интереса на родителя, който е лишен от възможността да упражнява родителските си права или на който му е отнето правото на лични отношения с детето.

Балансът в интересите между родителя, „отвлякъл“ детето и този, които е лишен от упражняване на родителските си права, е тънък и деликатен. Поради това тези дела са много трудни чисто емоционално. Понякога и фактологически. При защитата адвокатът се стреми да удовлетвори интереса на своя клиент, съзнавайки, че това невинаги може да е интересът на детето, както и че силно накърнява интереса на другия родител. В практиката ние успяваме да идентифицираме ситуации, които изискват по-скоро дипломатично решение, отколкото съдебно. Насочваме усилия в тази посока, но  крайното решение зависи от клиента.

Разбира се има случаи, в които защитата е безусловна. Домашното насилие, зависимостите, психичните разстройства са фактори, които изискват незабавна намеса за отделяне на детето от вредоносната среда. Макар и в семейство, невинаги е добре детето да се възпитава при условия, които застрашават неговата психична, емоционална, духовна и физическа цялост.

Какво да направите, ако сте една от страните в казуса „международно отвличане на деца“?

Конвенцията защитава преди всичко детето. В нея е заложено разбирането, че за него е особено важно да не губи връзка и с двамата си родители, ако това е в интерес за развитието му. Ако са налице обстоятелства, които биха могли да застрашат нормалното и пълноценното му израстване, Хагската конвенция допуска изключения от правилото за незабавното му връщане в страната по обичайно местопребиваване. При наличието на определени обстоятелства, националната юрисдикция може да откаже да върне детето и то да остане в новото си местоживеене  само с единия родител.

Тези обстоятелства за всеки конкретен случай са различни. Те могат да бъдат изследвани от Вашия адвокат, който да Ви обясни коя е най-адекватната защита. Ключовата причина, която идентифицирах като  пречка детето да се върне в страната по обичайното му местопребиваване, бе специфична и характерна за случая на Моника.  

Ако и Вие сте попаднали в подобна ситуация, се обърнете към специалист, който да анализира спецификите на Вашия случай, неговите силни и слаби страни. Заедно с Вашия адвокат следва да прецените налице ли са изключенията, при които е допустимо да се откаже връщане на детето. Това е важно, за да се създадат реалистични очаквания от изхода на едно такова съдебно производство...

Какво казва статистиката за международното отвличане на деца?

• През 2021 г. подадените молби за връщане на деца чрез Министерството на правосъдието по Хагската Конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца са 25 като 7 от тях са от Германия и 7 от Великобритания.

• През 2022 г. подадените молби за връщане на деца чрез Министерството на правосъдието по Хагската Конвенция са 22 като 5 от тях са от Белгия.

• През 2023 г. подадените молби за връщане на деца чрез Министерството на правосъдието по Хагската Конвенция са 23 като 6 от тях са от Великобритания, а 5 от Германия.

Това показва една относително устойчива честота за прибягване към този път на защита. Тези числа обаче не разкриват действителните случаи, в които се е достигнало до международно отвличане на деца.

Молбите, изпратени от Министерството на правосъдието за отвлечено дете от България към други страни са между 4 и 5 през трите години. Малкият брой  молби може да се дължи не само на малко случаи на международно отвличане на деца, но и на липсата на знание за пътя на защита.

Възможно е недоверието към съдебната система също да оказва влияние върху мотивацията за търсена на помощ. Това обаче е единственият възможен път, чрез който родителят може да упражни ефективна закрила на детето. Пасивността води до задънена улица.  Липсата на активност намалява шансовете ситуацията да се измени. Затова по-добре е сезиране на съдебните органи, отколкото бездействие.