Кампанията #MeToo в TikTok помага на тийнейджъри жертви на сексуален тормоз

Видео в платформата „TikTok“ получава харесвания от над половин милион потребители, което насърчава още повече момичетата да споделят със света, ако някога са станали жертва на сексуален тормоз. Единственото, което трябва да направят, е да свият по един пръст за всеки път, когато след тях са подсвирквали, когато са им изпращали или са настоявали да получат голи снимки или са били принуждавани да излязат на среща, въпреки че са отказвали многократно. Това са все форми на сексуален тормоз, които, за съжаление, много от съвременните тийнейджъри не приемат като нещо опасно. Крайната му проява е, когато извършват действия от сексуален характер по насилствен път и въпреки волята си.

Подобни видеа, свързани със сексуалния тормоз, набраха популярност през 2020 г. Новият запис в „TikTok“ е насочен изцяло към подрастващите. Опитвайки да привлече вниманието им, видеото, озаглавено “Put a finger down: Sexual harassment edition”, се превърна в съвременната „TikTok“ версия на движението #MeToo от 2017 г., но фокусирано върху тийнейджърите.

Тенденцията преплита в себе си два основни аспекта от ежедневието на младите хора: неизменното присъствие в социалните мрежи и упражняването на сексуален тормоз. Кристия Спиърс Браун, професор по психология към университета в Кентъки, смята, че те са развили свой, модерен начин, да се справят с този наистина наболял проблем.

@emileegrant1

Тийнейджъри онлайн

Според проучване на „Pew Research Center“, проведено преди избухването на пандемията, близо половината от подрастващите в САЩ признават, че „почти през цялото време са онлайн“. През изминалата година те бяха принудени да се обучават дистанционно, което превърна социалните платформи в тяхно убежище и място за справяне със самотата и изолацията.

Локдаунът се оказа другото сериозно предизвикателство за тийнейджърите, тъй като в този етап от развитието си те имат нужда от постоянна връзка със своите връстници.

Момичетата все по-често стават жертви на сексуален тормоз

Проф. Браун споделя, че в пети клас 1 от 4 момичета вече е ставало жертва на сексуален тормоз (сексуален коментар, шега, жест или поглед), а в осми – всяко второ. Изследванията на екипа й показват, че до завършване на средното си образование 90% от момичетата са били обект на сексуален тормоз.

Тийнейджърките се сблъскват с него навсякъде, дори и на публични места и в заведения. 96% от учениците между 5-и и 7-и клас са ставали свидетели на сцена на сексуален тормоз в училище.

Преживяванията от сексуален характер оставят своята дълбока следа в момичетата. Те споделят, че сексуалните подмятания и притискането ги карат да се чувстват „мръсни“, „сякаш са боклук“, „уплашени“ и „разстроени и гневни“. 76% от тях признават, че често се страхуват само защото са момичета, без да има конкретна причина.

Негативните последици от сексуалния тормоз са много: силен емоционален стрес, депресия, объркване, ниска самооценка, пристрастяване към наркотични вещества и мисли за самоубийство. Много от момичетата спират да се харесват и променят хранителните си навици, което може да отключи хранително разстройство на по-късен етап.

И тъй като често те стават жертви в училище, постепенно започват да отсъстват от часове, за да избегнат поредното негативно преживяване.

Справяне в изолация

Въпреки сериозната травма, която им нанася, момичетата рядко споделят през какво минават. Понякога признават как се чувстват, но са много малко онези, които търсят помощ от учител или родител. Още по-тъжно е, че не се осмеляват да кажат на насилника да спре, защото се страхуват от възможните социални последици за самите себе си.

Повече от половината жертви на сексуален тормоз смятат, че ако се изправят срещу виновника или го разкрият, по-късно той ще си отмъсти. Някои не се осмеляват да споделят, защото мислят, че отсрещната реакция би била негативна („Създаваш излишни проблеми“ или „Просто си твърде емоционална“). Не са малко и ученичките, които мълчат, защото „никой няма да им повярва.“

Поради всички изброени по-горе причини, над 60% от момичетата решават „да забравят“ или „да не обръщат внимание“, опитвайки да си внушат, че „това е нормална част от живота на всяко от тях.“ Игнорирането обаче не помага. Множество проучвания в най-различни направления доказват, че единственият ефикасен начин за справяне със стреса е социалната подкрепа и изправянето срещу неговия източник.

Полезна виртуална връзка

На пръв поглед поредната хаштаг кампания може би изглежда изтъркана и безсмислена. Когато обаче става въпрос за сексуален тормоз, едно обикновено видео в „TikTok“ би могло да се окаже наистина полезно. Тийнейджърите използват социалните мрежи, за да се свържат с другите. Тези платформи, разбира се, могат да бъдат и вредни, защото карат подрастващите да се сравняват с връстниците и да възприемат живота си като не достатъчно щастлив или пълноценен. Споделянето на собствените мисли, от друга страна, дава усещане за принадлежност към определена социална група.

Социалната свързаност прави тийнейджърите, особено момичетата, по-щастливи и спокойни. Според много проучвания те чувстват по-силна подкрепа и изпитват положителни емоции, когато споделят лични преживявания в социалните платформи.

Подобна откровена форма на общуване е особено важна за подрастващите, които са жертва на сексуален тормоз. Наблюденията на Кристия Браун и екипа й сочат, че момичетата са по-склонни да се изправят и разкрият насилника си, ако знаят, че връстниците им ги подкрепят. Ако откровенията в социалните мрежи ги карат да се чувстват по-близки с останалите деца на тяхната възраст, е много по-голяма вероятността да споделят преживяванията си и на живо – с родител или специалист.

Да насочим светлината на прожекторите към проблема със сексуалния тормоз

Видеата в „TikTok“ кампанията „Put a finger down: Sexual harassment edition” помагат не само на техните автори, но и на всички онези млади хора, които ще ги изгледат. За сравнение, движението #MeToo от 2017 г. вдъхна увереност на повече от половината момичета тийнейджъри да споделят със света какво се случва с тях. Благодарение на него те се чувстваха по-малко самотни.

Редно е да споменем също, че кампании като тази много успешно изваждат наяве форми на поведение, които в повечето случаи се приемат за нормални, а всъщност не са. Те помагат на момичетата да осъзнаят, че да си жертва на сексуален тормоз не е „част от живота“.

От друга страна, видеата са насочени и към момчетата. Те могат да им покажат, че момичетата не се чувстват поласкани от подобно отношение. Много от тях следват примера на своите връстници. Те погрешно вярват, че сексуалните нападки са правилният начин да засвидетелстват интереса си. Оказва се, че момчетата нямат нужните знания, за да разберат, че поведението им е обидно и унизително.

Може би тези 45-секундни видеа няма да бъдат поредната шумна и неефективна кампания, а послание към всички тийнейджъри – момичета и момчета, за това кое е редно и кое – не.