Икономисти от БАН прогнозираха три варианта на икономически последици в резултат на битката с COVID-19

Три възможни варианта за макроикономическите последици в страната в следствие на мерките срещу COVID-19 предлагат учените от Института за икономически изследвания при БАН. В основата на анализа са информацията за разпространението на заразата и мерките, предприети от правителството от 12 април 2020-а. Според учените ситуацията е уникална, защото в основата на бъдещата рецесия е уязвимостта на човешкия фактор. Според прогнозата на учените вероятността да се случат за два от сценариите е 20%, единият от тях обаче прогнозира 60% вероятност и това е вариантът, при който пикът на епидемията от COVID-19 в България е в края на юни и началото на юли.

Първи вариант

Според първия сценарий, за който вероятността да се случи е 20%, пикът на COVID-19 ще настъпи в средата на май. Няма да има втора вълна от болни, а мерките постепенно ще бъдат отменени. През втората половина на годината икономиката ще функционира нормално. Брутният вътрешен продукт ще спадне с 2,4%, а инфлацията ще се повиши леко. По-сериозно ще намалее вносът.

Пазарът на труда ще изпита умерено негативен шок. До 6,9% ще се увеличи безработицата. Дефицитът в бюджета ще бъде 1,5% и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2,5 милиарда лева. Правителственият дълг ще се увеличи до 21,7%, а фискалният и валутният резерв ще останат на приблизително същите нива.

Втори вариант

Този вариант предвижда пик на заболяването в края на юни и началото на юли. Мерките ще се отменят постепенно, но е възможно въвеждането на част от ограниченията отново. 60% е вероятността той да се случи. При него учените прогнозират спад на БВП с 4,3% и с 4,2% увеличена инфлация. Значително ще спадне външната търговия. Текущата сметка ще се влоши с повече от 1 милиард евро.

Безработицата ще достигне 10% от всички работещи, а пазарът на труда ще изпита негативен шок. Бюджетните приходи ще са с 9% по-ниски от планираните. От капиталовите разходи ще бъдат пренасочени суми към здравеопазването и социалните дейности. Бюджетният дефицит ще достигне 25% и ще се покрие с дълг в размер на 3,8 милиарда лева. С 500 000 000 евро ще намалее валутният резерв, а правителствения дълг ще се увеличи до 23% от БВП.

Трети вариант

При него се приема, че пикът ще бъде в средата на август. Вероятността той да се случи е 20%. Спадът на БВП ще е с 5,7%, а инфлацията ще достигне 5,2%. На по-високата инфлация ще противодейства намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Текущата сметка ще се влоши с повече от 2 милиарда евро.

При този вариант 350 000 души ще останат без работа. Приходите в бюджета ще са 12% по-ниски от предвидените, а разходите за помощ на уязвимите групи, за здравеопазване или програми за бизнеса ще се увеличат с 5,5% спрямо планираните. 5% ще е бюджетният дефицит, а дългът ще е в размер на 8 милиарда лева. С 1 милиард евро ще намалеят валутните резерви, а правителственият дълг ще се увеличи с 26,5%.

Освен че представят прогнозни варианти за развитие на ситуацията, учените дават оценка и на предприетите от правителството мерки. Икономистите смятат, че съвсем навреме е направена актуализацията на бюджета и се действа във финансовата сфера. Фискалните мерки у нас са около 2% и това отговаря напълно на възможностите на страната ни. От Института са на мнение, че в хода на кризата мерките ще бъдат променяни и не изключват нова актуализация на бюджета. Учените оценяват положително решението да се увеличи до 10 милиарда лева размерът на държавния дълг. Като адекватни определят още и действията на БНБ. Същата оценка получава и обхвата на мерките.

Заключението на икономистите от БАН е, че оптималните мерки за борбата с COVID-19 предполагат съзнателно да бъде ограничена икономическата активност и да намалеят заразените. По този начин обаче се отлага постигането на обществен имунитет, затова и според развитието на епидемията трябва да се мисли за постепенна или пълна отмяна на ограниченията.

Между половин и една година ще бъде нужно, за да се справим трайно с епидемията COVID-19, а за да се случи по-рано, е нужно да има доказани медикаменти за лечение.

В момента глобалната икономика е в стрес, тъй като коронавирусът я атакува в момент на слаб икономически растеж, петролни войни, много голям риск от рецесия и висок дълг в много от водещите световни икономики. Очевидно е, казват икономистите от БАН, че световната икономика ще навлезе в рецесия през 2020-а и не се знае колко дълбока и дълга ще е тя. Те отчитат още, че най-големите загуби за Стария континент ще бъдат от туризма.

Според изследването в момента не може със сигурност да се прецени каква ще бъде тежестта и колко ще продължи настъпващата рецесия. Всичко ще зависи от успеха на действията на здравната система, насочени към задържане на заразените и смъртните случаи продължително на възможно най-ниското ниво. Докато се чака по-сериозен напредък в медицинското измерение на кризата, посочват икономистите, се задълбочават страхът и несигурността, а изгледите за финансова стабилност и икономическо възстановяване стават все по-мрачни.

Специалната работна група на Института по икономически изследвания в БАН продължава да изследва задълбочено макроикономическите последици по сектори и изготвя дългосрочна прогноза до 2022 г.