Деменцията на обществото ни е по-страшна от тази на тормозените в Дома в Пловдив

Шокиращи, нечовешки, разтърсващи, недопустими, страшни, ад. Това са малка част от определенията, с които беше наречено случващото се в дома за хора с деменция в Пловдив. Кадрите, излъчени от Нова телевизия разтърсиха за пореден път обществото ни, така както се случва все по-често през последните години, защото това не е изолиран случай. За съжаление.

Той е обаче показателен. Символизира начина, по който живеем. Определя ни като общество. Посочва ни мястото и ни казва кои сме.

Казват, че според начина, по който едно общество се отнася към най-уязвимите, може да се съди за степента му на цивилизованост. В този случай ние просто отпадаме от класацията.

Сега държавната машина се задейства с цялата си мощ. Проверки, наказания, уволнения, мерки. И дано този път не забравим бързо, както често ни се случва, защото: нима не е ясно, че в повечето от тези институции ситуацията е подобна, че проблемът не е единствено в лошите битови условия, а в отношението на екипа към хората, за които се грижи, че липсва контрол, че големите идеи остават по-често на хартия в множеството стратегии, доклади и документи.

Преди да бъдем разтърсени от случилото се в Пловдив омбудсманът поиска от главния прокурор да провери Дома в Горско Косово. Диана Ковачева заяви, че става дума не само за лоши условия, но и за неглижирането на живеещите там. Тя е категорична, че правата на тези хора са нарушени, както е категорична, че от видяното в Пловдив става ясно, че липсва елементарно човешко отношение. За пореден път националният обществен защитник припомни, че болните от деменция у нас са 100 000 и ще се увеличават.

„Тези хора имат нужда не само от адекватна грижа, но и от възможността да живеят достойно“, заяви омбудсманът.

От Националната пациентска организация (НПО) излязоха със становище по казуса и очертаха ясно картината. Според тях процесът на деинституционализация и закриване на домовете за възрастни с деменция и умствена изостаналост е по-скоро формален. А замяната на стари сгради с нови или прекрасно ремонтирани не подобрява грижите за хората, настанени в тях.

На тези места работят служители, които получават мизерно заплащане и не са достатъчно квалифицирани. Контролът представлява единствено проверка на документи. Липсват стандарти. Хората, настанени в тези центрове, са жертви. Насилват ги и злоупотребяват с тях, пише в позицията на НПО. Проблемите остават скрити, защото липсва публичен контрол.

Още по-страшното е, че отношението към мъжете и жените от тази твърде уязвима група, продължава да бъде като към хора „втора ръка“, пишат от организацията. Те предлагат две посоки, в които трябва да се работи, за да започне решаването на проблемите. Първата от тях е свързана с контрола. Нужен е публичен достъп и постоянни проверки от МТСП и МЗ. Втората е свързана с изготвянето и прилагането на програма за квалификация и преквалификация на служителите, в която са включени добрите европейски и световни практики.

В Националната здравна стратегия ще има конкретни и много ясни текстове, посветени на грижите за хората с деменция. В това увери един от уважаваните български учени академик Лъчезар Трайков, който е и председател на Българското дружество по деменции. Акад. Трайков е председател на работната група, която е изготвила психиатричния модул в стратегията. Документът е направен по европейски модел и в края на 2019-а е предаден в здравното министерство. Регламентът отчита както медицинската страна, така и начините, по които да бъдат организирани дневните центрове и домовете, правата на хората и юридическата грижа за тях.

Акад. Лъчезар Трайков подчертава, че въз основа на документа трябва да се изработят и стандарти за обучението на болногледачи, лекари, психолози. Дано се случи скоро, защото самият той признава, че в продължение на 8 години се е обръщал към всеки здравен министър с предложение за създаване на работна група по проблема. Акад. Трайков пояснява, че това е област, непозната за всички. Затова са нужни стандарти.

Да се надяваме, че няма да минат още 8 или два пъти по толкова години, за да се случи това, за което академикът говори. Защото е публична тайна как живеят възрастните с деменция и какво е отношението към тях. Защото по-често си затваряме очите. Въпросът е кога станахме толкова нечувствителни, лишени от емпатия, съпричастност, желание да приемеш различния, да подадеш ръка на страдащия? А дали по-скоро въпросът е не кога, а защо? Ако успеем да дадем отговорите, значи все още има шанс за нас като общество.

През 2013 г. се появи информацията, че британската поетеса Сюзана Хауърд се вдъхновява от разговорите си с болни от деменция. Създава поезия от думите им. Поетесата споделя, че никой не слуша хората с деменция, а те винаги казват как искат да се отнасят с тях през остатъка от живота им. Независимо от болестта думите продължават да бъдат в тези мъже и жени, казва Сюзана Хауърд.

Думите са в тях. Нека положим усилия да ги чуем.