Ваня Григорова: Ако не спрат да издигат парите на пиедестал и да неглижират хората, управляващите скоро няма да има кого да управляват!

Тя е безкомпромисна, когато става дума за защита правата на хората. Активна, търсеща и непримирима. Защитава позициите си аргументирано и със страст. Защото знае, че хората имат нужда не само от ясен и смислен отговор на въпросите си, но и от отношение, топло и човешко, от протегната в точния момент ръка, от подкрепа, но не лицемерна за пред камерите, а истинска и от сърце. В последния месец не спира да говори и действа заедно с колегите си от КП „Подкрепа“ в името на работещите и хората от най-уязвимите групи, които пострадаха от пандемията COVID-19 или по-скоро от ненавременните мерки на държавата. Тя е Ваня Григорова, икономически съветник на „Подкрепа“ и е категорична, че ако управляващите продължават да издигат на пиедестал парите и в същото време да неглижират хората, скоро няма да има кого да управляват. Защото, казва Ваня Григорова, защото преди бюджетите, кредитните рейтинги и печалбите са хората! Чуйте я.

Г-жо Григорова, преди ден разказахте за така и несъстоялия се протест в защита на хората, останали без доходи заради пандемията, но и без възможности за обезщетение. Била сте привикана в Столичната дирекция на полицията, за да Ви обяснят, че масовите инициативи са забранени, от 10 април имате и отговор на Столична община, че е забранено да протестирате. Вие сте категорична, че ограниченията трябва да се спазват, но правите извода, че епидемията се използва за заглушаване на всички несъгласия. Това е не просто тревожно, а плашещо. Вашият коментар за ситуацията?

От един месец настояваме за реални, работещи социално-икономически мерки за подкрепа на работниците и предприятията. След многобройни становища, предложения, аргументиране на нуждата от тях в Тристранката, интервюта и дебати, нищо друго не остана освен протест. Като, забележете, той беше замислен така, че по никакъв начин да не нарушава противоепидемичните мерки. Ние смятаме, че ключово за живота и здравето на всички ни е ограниченията да се спазват. Също толкова важно обаче е да бъдат създадени условия за физическото оцеляване на българските граждани. На нас не бива да ни казват, че трябва да избираме между заразата и глада. Това е фалшива дилема. Нито зараза, нито глад! Решенията, средствата и инструментите са в ръцете на правителството. Което обаче е глухо и сляпо за глада и недоимъка и, за да не види под прозорците си тези, които вече страдат, реши да задуши всяка форма на протест.

Служителите на СДВР ми разясниха, че рискувам глоба до 50 000 лв. и затвор до 5 години, ако протестът се състои. Били длъжни също да сезират прокуратурата. И са прави – това казва заповедта на министър Ананиев, а Наказателният кодекс подпечатва тази забрана с невъобразими санкции. Не съм юрист, но вероятно за непредумишлено убийство биха ми дали по-малко. Ние не искаме да убиваме, а да помогнем за спасяването на животи. Вече четохме за самоубийства от безизходица, от липса на перспектива. Та, ако има убийци, които заслужават присъди, то те не са в автомобилите с лозунги и мегафони, другаде са.

В потвърждение на извода Ви за заглушаването дойде информацията на 10 април, че прокуратурата е повдигнала обвинение на проф. Асена Стоименова, председател на БФС за казаното от нея пред БНТ и БНР. Затова какво мислите?

Доколкото проследих случая, проф. Стоименова само е повторила вече посочени в други държави опасности и то от официални източници. Не съм от хората, които смятат, че всеки трябва да говори, каквото му мине през ума и да разпространява поредната конспирация. Напротив, отговорност за казаното трябва да се носи, когато обаче има защо. Очевидно случаят не е такъв и това мирише на саморазправа. И на двоен аршин ако щете, след като дори представители на правителството и Националния оперативен щаб даваха противоречащи си съвети и сигнали към гражданите. Тях кой да ги съди?

Да насоча вниманието Ви към темата за икономическата ситуация в страната и предприетите от кабинета „Борисов“ мерки. Работещи и навременни ли са?

Ако смятахме, че са, нямаше да се занимаваме с темата. На достатъчно протести сме присъствали, достатъчно протести сме организирали. От 13 март обаче, вече един месец, настояваме за адекватни мерки – компенсация за всички работници, които са застрашени да останат без работа с намаляващ процент (100% за заплати до 800 лв., 80% до 1500 лв. и 60% до 2500 лв.). Подобни са практиките в другите държави членки на ЕС. Целенасочени пакети от мерки за самоосигуряващите се лица – отлагане на данъчни декларации, отложено плащане на данъци и осигуровки, безвъзмездна месечна подкрепа. Подпомагане за социално слабите – чухме, че имаме система за социално подпомагане, която не е от днес, но тя по същество не съществува. Твърде много изисквания за достъп до средства, с които можеш да си гарантираш само по един хляб на ден, не повече. За разлика от ограничителните, икономическите мерки ги няма. Вече един месец. А по-лошото е, че не се задават.

Работодателите определено не одобряват прословутата мярка 60/40. Защо?

Работодателите масово започнаха да се изказват, след като мярката беше приета. Първо ние, от КТ „Подкрепа“, заявихме, че тази мярка няма да работи и продължаваме да го твърдим. 60/40 може да се ползва от фирми, които имат резерви, за да доплащат 40% от възнаграждението на работниците и съответстващата част от осигурителните вноски. Всъщност някои компании, които са изключително добре финансово и могат да си позволят да плащат на работниците си без никаква подкрепа, ще се възползват от тази мярка. Множеството от малките и средните фирми обаче няма да могат да доплащат за работници, които не се трудят. Те, разбира се, имат вина за това – един бизнесмен не може да живее ден за ден, би трябвало да е заделил средства за черни дни. За съжаление обаче, голямата част от предприемачите ни са еднодневки.

Както и да е, сега не е време да се търси отговорност. Ако някой започне да се дави, не събираме съдии и съдебни заседатели, за да вземем решение дали да го спасим, просто го спасяваме. След това може и да го набием, но в критичния момент го вадим от водата. Веднага! В случай, че спасението се забави, което вече се случва, месеци след края на кризата ще имаме стотици хиляди безработни, а от другата страна – празни цехове, хотели, заводи, ресторанти. Ето това не биваше да се случва и можеше да бъде предотвратено.

Като икономически съветник на КТ „Подкрепа“ Ви моля да откроите стореното до момента от синдиката и предложените от него действия в подкрепа на работещите у нас.

Вероятно имате предвид в контекста на кризата с COVID-19. Още на 13 март, когато беше обявено извънредното положение, имахме среща с министър Сачева. Предложенията ни оттогава почти не са се променили. Нескромно ще кажа, че са просто логични и постепенно, искат или не искат, управляващите ще бъдат длъжни да ги приложат. На 16 март имахме среща с президента Радев, а след това и среща в Министерския съвет с трима министри – на финансите, икономиката и туризма. Алармирахме за задаващите се масови уволнения, сигнали за които имахме от нашите структури. Поискахме веднага компенсациите, които вече споменах. Подчертахме, че задължителните широкомащабни мерки не могат да се финансират само с отделения бюджет за годината, което налага взимане на нов голям заем. Към онзи момент все още имаше възможност за заем с отрицателна лихва – това означава, че взимаш едни пари, а връщаш по-малко. Правителството се забави, но в крайна сметка, въпреки критиките към нас, че искаме задлъжняване, поиска от Народното събрание разрешение за нов заем. И той е недостатъчен, ако наистина предприемат всички необходими мерки за подкрепа на хората. Три дни и няколко становища по-късно участвах в заседание на Комисията по правни въпроси към НС, където се обсъждаха мерките за извънредното положение. Благодарение на КТ „Подкрепа“ беше отрязана възможността работодателят самоволно, без съгласие на работника, да му дава неплатен отпуск. Отново благодарение на нас, не отнеха вече дадени средства за облекло на някои категории работници и служители. В рамките и на последвалите срещи, комисии, заседания на НСТС продължихме да отстояваме първоначалните си предложения. Управляващите обаче запазиха основната философия и ролята на чичо Скрудж, която са възприели, въпреки усилията ни да ги убедим, че това ще е пагубно.

Какво наистина трябва да се направи, за да бъдат защитени най-уязвимите групи в обществото?

Наложително е да се въведе специален платен отпуск за някои от най-уязвимите групи работници – хора с увреждания; майки/родители на малки деца, които трябва да си останат вкъщи, за да ги гледат; възрастни работници. Отново, това е наложена европейска практика.

Според данни, цитирани от Европейската комисия, у нас 58% от работниците са в сивия или полусивия сектор. Трудят се без трудови договори или официалната им заплата е значително по-ниска от реалната. Оправданието да не се погрижат за тях е, че те са били недобросъвестни и не са внасяли осигуровки и данъци, така че не могат да чакат подпомагане. Да, те имат вина. Но още по-голяма е отговорността на управляващите, които не се вслушаха в нито една по-решителна мярка, предлагана от нас, за редуциране на сивия сектор, с аргумента че живеем и работим в пазарна среда и намесата е недопустима. Колко допустимо е обаче сега да оставят цели семейства без препитание?

В последните седмици се увеличава броят на хората, които твърдят, че икономическите последици след края на кризата ще бъдат много по-тежки от самото заболяване. Вие какво мислите по този въпрос?

Това не е предпоставено, не е природен закон. Пострадалите от икономическата криза ще бъдат повече, ако правителството така реши. Ако реши да бездейства.

Казвате, че не може да има избор между заразата и глада. Защо?

Има ли значение дали ще умреш от рак или от СПИН? Това е „изборът“, пред който управляващите се опитват да покажат, че сме поставени. Не, трябва и може и да сме здрави, и да сме живи. Затова подкрепяме ограничителните мерки и се противопоставяме категорично на пасивността на правителството по отношение на социалните и икономическите.

Кризата извади наяве множество пробойни и дефекти в системите. Кои са най-сериозните според Вас?

Системата е една – обществото. То е съставено от подсистеми, които си взаимодействат. Ако данъчната ни политика е такава, че дава възможност за избягване на облагане, за купуване на яхти и майбаси от всеки гамен, взел се за велик предприемач, за многомилионни влогове в банки, то няма как да има достатъчно средства за здравеопазване например. Затова ще продължаваме да виждаме кадри от полуразпаднали се болнични сгради, лекари и сестри без маски и защитно облекло, но на разбитата улица до тях ще стои паркираното „Мазерати“ на местния бос, охранен от обществени поръчки. Именно критичното състояние на обществените системи, и по-специално здравната, налага да приемем строги ограничения. Ако живеехме в Германия, можехме да си позволим да мислим за разходки в парковете. Сега не може.

Какво трябва да се направи, за да бъдат минимизирани последиците?

Първо, мигновена подкрепа за работниците и предприятията, които след края на кризата ще плащат данъци и осигуровки и ще помогнат за изплащане на изразходваните средства. Второ, подкрепа за безработните, които са такива благодарение на бездействието на управляващите. Трето, съставяне на пост-пандемичен план за излизане от кризата, за да могат предприятията веднага да започнат да работят с пълния си капацитет. Тук е мястото и за широки държавни инвестиции в икономиката, инвестиции в държавни структуроопределящи отрасли в страната, така че да се откъснем от цялостната към момента зависимост от внос дори на базови стоки и продукти. Кризата с коронавируса до голяма степен е криза на глобализацията. Именно поради дефицита на достойни работни места, сега позволихме на хиляди български граждани да заминат на гурбет в чужбина, за да гледат възрастни хора и да обгрижват реколтата на други държави. След това тези хора ще се върнат, това ще доведе до нова вълна на заразени. Ето как икономическата ни немощ създава условия за нов здравен шок. Вместо това тези хора можеха да си останат в България, ако правителството им беше дало възможност да оцелеят, без да рискуват здравето и живота – собствените, на семействата си и на цялото ни общество.

Кризата COVID-19 и извънредното положение отключиха вълни от съпричастност. Средства даряват възрастни и хора с увреждания. В същото време за мен е странно това обявяване на направени дарения от страна на хора като Делян Пеевски. А за Вас?

Солидарността на малкия човек е трогателна. Даренията от супербогаташи са посредствен ПР. Те са богати именно поради факта, че са източили последната капка кръв от обществото и никакви подаяния няма да променят това. Разбира се, има я и средата – собственици на реално работещи и произвеждащи компании, които напълно безкористно участват в осигуряването на облекло, оборудване, храни за нуждаещи се граждани. Тук обаче няма как да включим партийните дарения на хранителни пакети, придружени с тениски с лика на премиера.

Петте лева на пенсионера имат много по-голямо значение от половин милион лева, дарени от фирма или лице, което преди това е източило милиарди от нас.

И на финала какво Ви се иска да кажете на управляващите и на хората?

Ако не ни чуват, не означава, че трябва да мълчим. Не трябва и да ругаем, скрити зад безлики фейсбук профили. Трябва да намерим начин да ни чуят. Създадохме рамка за профилни снимки с надпис „Зараза или глад? Това не е избор!“, призоваваме хората да я ползват. Нека всеки, който страда от липса на средства за минимални, човешки нужди, да пише до министър-председателя, да публикува публично историята си, да разпраща до медии. Всички министри, министерства, депутати имат фейсбук профили – това е най-краткият път за комуникация с нашите народни представители и той трябва да се използва. Сега! Управляващите трябва да разберат, че здравната криза води след себе си икономически шок, а от там и нова катастрофа на доверието към политическия елит. Трябва да се поучат от ефектите на кризата 2008-2009 г. Ако продължават да поставят парите на пиедестал и да неглижират нуждите на хората, скоро няма да има кого да управляват. Икономиката може да се възстанови, народът – не. А той вече гласува, с краката си – терминали и магистрали източват не само мозъци, но и мускули, дори в тази критична ситуация. Хората са преди печалбите! Преди бюджетите! Преди кредитните рейтинги!