Борис Михов: Необходимите срещу COVID-19 мерки, породиха икономическа криза, която ще остави дълбок социален отпечатък

Той е на 31 години и през последните шест живее в Малта. Преди това е бил в Холандия, САЩ и Швейцария. Занимава се с продуктов дизайн и мениджмънт както и със създаването и управлението на екипи и бизнес планиране за фирми в дигиталната сфера. През последните пет години заема ръководни длъжности в компании в сферата на компютърните игри и залаганията. Напуска последната си работа като преди това са успели да изградят офис в родния му Пловдив, където работят над 25 души. От този момент се заема с проекти, свързани с кризата COVID-19. Той е Борис Михов и оглавява екипа на Aidbind, който е сред шестте победители в европейския хекатон. Признава, че прави всичко по силите си, за да насочва инвестиции към България. Признава още, че са се надявали, ставайки част от европейския хекатон, не толкова да победят, колкото да свършат бързо най-много неща, които ще помогнат проектът да се осъществи. Борис Михов казва, че наложените мерки у нас са помогнали, но са породили икономическа криза, която ще остави дълбок социален отпечатък. В същото време той обясни, че хората в Малта се страхуват повече от вируса. А е така, защото икономическият възход там е факт и той наблюдава положителните промени през последните пет години. Много бързо овладяват ситуацията, правят безплатни тестове и всеки случай се изследва, затварят веднага границите и спират полетите. Това е възможно, не само защото населението и територията са малки, но и заради здравната система, определяна като една от най-добрите, свидетелства Борис Михов, който е оптимист въпреки тежката ситуация, защото вижда потенциала и възможностите и защото точно кризата показва, че българите могат да се обединят. На екипа на Aidbind предстои много работа, първата цел е да се превърнат в двигател на позитивната промяна в България, а дългосрочната е да работи за по-доброто здравеопазване в глобален мащаб. И понеже говорим за екип, ето хората, които успяха да реализират идеите си сега и ще продължат да го правят в бъдеще: Борис Михов, Катерина Васева, Мирела Арнолд, Добромир Енчев, Момчил Сергиев, Гергана Тянева, Мария Павлова, Хенрик Холмерсон (Швеция), Шиванги Кумра (Великобритания) и Танвеер Каур (Великобритания).

Г-н Михов, екипът на Aidbind спечели хекатона EUvsVirus, какво е усещането да сте сред победители?

Бяхме убедени във важността и приложимостта на Aidbind още когато започнахме работа по проекта преди 3 седмици и бяхме сред финалистите на българският хекатон “Да хакнем кризата”. Влизайки на хекатон на европейско ниво, целта ни не беше да победим и да се съревноваваме с други отбори, а във възможно най-кратък срок да свършим възможно най-много от това, което знаем че е нужно за действителното реализиране на проекта - което често не е равнозначно на това да работиш за победа в точно определен формат на съревнование. Аз самият, както и целият ни екип, беше изключително позитивно изненадан от решението на журито и ни бяха нужни повече от няколко минути да осъзнаем съдържанието на писмото, което получихме от тях. Не бихме могли да желаем по-добро потвърждение за важността и качеството на работата ни до момента, и екипът ни е много щастлив, както и много мотивиран да оправдае гласуваното ни доверие.

Разкажете малко повече за проявата?

EUvsVirus, под егидата на Европейската Комисия, обедини над 20 000 души в и извън Европейския Съюз, които предадоха над 2140 проекта, борещи се за 6 първи места (едно във всяка категория) в рамките на 48 часа. Ние бяхме победители в категорията „Социална и Политическа обвързаност“ (Social & Political cohesion), втора по брой участници сред всички категории, което ни постави сред един от шестте победителя от целия хекатон. Други категории бяха „Здраве“, „Бизнес развитие“, „Отдалечена работа и образование“, „Дигитални финанси“ и други. По време на тези 48 часа имахме шанса да намерим нови участници в екипа ни и да използваме ресурсите предоставени ни от организаторите. Всички екипи имаха достъп до сесии с ментори и редица онлайн презентации, които да помогнат в развитието на проектите им с експертен съвет. Това беше най-голямата инициатива от подобен род в Европейския Съюз, и предоставя изключително полезна платформа за контакти с институции, корпорации, експерти и инвеститори. В момента текат подготовките за втората фаза, в която проектите победители ще бъдат насочени към най-подходящите за тях партньори, с които да реализират плановете си.

Как се роди Aidbind и как ще бъде реализиран този проект?

Aidbind се роди от наблюденията, които имахме върху набирането на доброволни средства за медицински консумативи и апаратура (най-вече лични предпазни средства и вентилатори) в няколко държави - не само България и редица европейски страни, но и в САЩ. В допълнение, голяма част от екипа ни има близки и семейства, работещи в българската здравна система, и бяхме добре запознати с важността на даренията дори извън периоди на криза за много от здравните заведения. Процесът с набиране и разпределяне на средства има редица проблеми, а най-големият е липсата на точни данни за търсене, предлагане и налични финанси. С предоставянето на такива данни смятаме, че може по прозрачен и пазарен принцип да се стимулира разпределението на помощта за здравни заведения, да се стимулират търговци и производители като им бъдат предоставени данни за наличен пазар, както и да се улесни работата на дарителски организации. Екипът ни има дългогодишен опит в мащабни дигитални проекти, свързани със събиране и обработка на данни в други индустрии. За да реализираме Aidbind, в момента установяваме контакти и партньорства с дарителски фондове и организации, производители на медицинска техника. Вече имаме изградени планове за нуждите на операцията - както на онлайн информационната ни платформа, така и за реалното събиране на данни.

Г-н Михов, как ние, българите, сме в състояние да се справим с кризата?

До момента България показва наистина забележителен успех в овладяването на потенциално много сериозната здравна криза, която други държави изпитаха в резултат от вируса. За съжаление, нужните мерки породиха не по-малко сериозна икономическа криза, която ще остави дълбок социален отпечатък. Кризите не са чужди на българите и в миналото, и днес сме показали гъвкавост, която не е присъща за всички държави и общества. Характеристики, които понякога приемаме за недостатък, се доказват като средства за адаптация. Надявам се да успеем да намерим възможностите за растеж, която всяка криза предоставя. Пътят напред няма да бъде лек, но България успя да изгради силни личности и предприемачи, които могат да бъдат нужния тласък за преодоляване на последствията от днешната ситуация и за развитие през идващите месеци и години.

Как се отразяват предприетите от държавата мерки на бизнеса и на хората според Вас?

Не можем да отречем негативните последици от подобни радикални, безпрецедентни за обозримото минало мерки. Последствията за бизнеса и много хора са много сериозни, и това ще се засилва в идващите месеци. Мисля че това вече се разбира от обществото и ще донесе със себе си редица социални и политически последствия. Те няма да са резултат само на действията на българската държава, а и на състоянието на световната икономика и решенията на редица други правителства. Не можем да отречем и успеха в овладяването на разпространението на вируса до момента. Понякога забравяме, че първият епицентър на кризата в Европа – Северна Италия – бе на малко повече от час от София с директни полети всеки ден. За съжаление, при глобални кризи от подобен мащаб, винаги има неизбежна цена, която ще бъде платена. Дали балансът на конкретни мерки е правилен, е нещо, което не мисля, че все още имаме информацията да преценим.

Факт е, че кризата освен проблем е още и възможност. Вие какви възможности откривате в тази продължила дълго и твърде драматична ситуация?

Трудно е да се говори с голям позитивизъм в ситуация, които ще бележи животите на милиони по целия свят. Но виждам обръщането на внимание към проблеми, които дълго време не бяха приоритет - дигитализация, обновяване на процеси както в държавни институции, така и в частни компании. Виждаме истинската стойност на прогреса в тези направления, която днес се измерва в човешки животи.

Изчерпа ли се личното Ви търпение?

Не. Личното ни търпение е ресурсът с който можем да помогнем най-много в текущата ситуация. Премахването на мерки и рестрикции няма да бъде сребърният куршум за реалните последствия на глобалните промени, които настъпиха толкова рязко. С или без наложени ограничения, ще имаме нужда от още много търпение, преди да се върнем към това, което смятаме за нормално.

Кои са пробойните в обществото ни, които критичната ситуация извади на повърхността?

Обществото ни бързо се адаптира към създалата се ситуация. Доверието между общество и държавни институции винаги е била критична точка в много процеси, но за момента виждаме устойчивост дори там, въпреки индивидуални прояви като неспазване на забрани и препоръки.

Интересно ми е какво ново научихте за българите във времето на извънредното положение?

Като българин зад граница - колко бързо успяваме да се организираме зад обща кауза, въпреки всички географски и други ограничения днес. Екипът на Aidbind е от българи в 4 различни държави, като намираме невероятна подкрепа на българска почва. Виждаме и много други подобни примери.

А за самия себе си, г-н Михов?

Днешните обстоятелства поставят мен, както и много други, в ситуация, в която преосмисляме много от приоритетите и мотивацията си. Виждам промяна във фокуса на много хора, включително и в мен самия, която мога да намеря само за позитивна.

И на финала, кажете моля, какво е бъдещето пред Aidbind?

Много усилен труд от страна на екипа ни, който се надяваме да разширим в кратки срокове. Освен че работим по информационната платформа, изграждаме връзки с различни средства за финансиране - европейски програми за развитие на бизнеси, свързани с текущата криза, както и частни инвеститори и фондове. С победата ни в EUvsVirus успяхме и да ускорим излизането на проекта ни на международно ниво, което беше заложено в плановете ни от самото начало. Непосредствената ни цел е да сме двигател за позитивна промяна в България и близки европейски държави, но дългосрочните ни амбиции са да работим за по-добро здравеопазване в глобален мащаб.