Битката за отмяна на запрещението за хората с ментални увреждания продължава девет години

Запрещението, на което са подложени хората с ментални увреждания в България, действа въз основа на Закона за лицата и семейството, приет през 1949 г. В него е отбелязано, че страдащите от слабоумие или душевна болест са „недееспособни“.

63 години по-късно, през 2012 г., страната ни ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания. В нея се установяват ясно правата на хората от тази група и задълженията на държавите, които са подписали международния договор, да защитават и гарантират тези права. За разлика от формулировките в закона от края на 40-те години на миналия век, Конвенцията представя хората с интелектуални затруднения или психично-здравни проблеми като активни носители на собствените си права и свободи. Документът определя и стандартите, които държавите трябва да покрият по отношение прилагането на принципите на недискриминация и равенство.

Въпреки че страната ни е ратифицирала Конвенцията през 2012 г., девет години по-късно, през 2021 година, вътрешното ни законодателство продължава да не отговаря на изискванията на международните стандарти.

Запрещението и битката на Българския център за нестопанско право то да бъде премахнато

Директорът на Българския център за нестопанско право (БЦНП) Надя Шабани (на снимката) припомня, че активната им работа започва с действия, насочени към възможността България да ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания. Това се случва през 2012 г.

В същата година страната ни е осъдена от Европейския съд по правата на човека в Страсбург по дело, заведено от г-н Станев. Той е под запрещение и настанен в дом. Съдът в Страсбург определя това като равносилно на лишаване от свобода.

„От този момент започна нашата истинска битка за хората, нуждаещи се от по-хуманна система на подкрепа“, връща лентата назад Надя Шабани. И тази битка продължава до днес.

Веднага след ратификацията на международния договор в министерството на правосъдието се създават работни групи. Идеята е законодателството да бъде променено, каквито са и ангажиментите на страната. След като Конвенцията е вече част от българския правен свят, то в съответствие с нея трябва да настъпят промени, свързани с реалното й прилагане.

„Процесът започна бавно, но все пак вървеше напред въпреки честата смяна на министрите на правосъдието. Първото и най-важно беше да има концепция как да се промени законодателството“, разказва директорката на БЦНП. Тази концепция се съдържа в проектозакона за физическите лица и мерките за подкрепа.

Проектозаконът за физическите лица и мерките за подкрепа

В края на 2012 г. Министерският съвет гласува проект. Обичайно и по процедурата започват дискусии, по време на които се обсъждат множество спорни и важни въпроси. „Сред тях бяха темите за връзката между различните институции и запрещението, затова как трябва да се процедира в случаите, когато настойниците на хората, настанени в домове, не се интересуват от тях и множество други“, казва Надя Шабани. Законопроектите стават няколко.

Докато вървят процедурите, през 2014 г. омбудсманът отправя искане до Конституционния съд да отмени запрещението като противоконституционно. „Българският КС обаче каза, че Народното събрание трябва да си свърши работата. За разлика от румънския, който отмени запрещението“, ядосва се Надя Шабани.

През 2015 г. страната ни е осъдена за втори път от съда в Страсбург. Този път по делото Станков срещу България. И по него настаняването в дом е определено като лишаване от свобода. През септември същата година Министерството на труда и социалната политика променя тогавашния закон за социално подпомагане. Въвежда се съдебен контрол върху настаняването в социална институция. Както подчертава Надя Шабани, това е добре, но не е достатъчно.

Последният законопроект е изготвен през 2016 г. по времето, когато министър на правосъдието е Христо Иванов и е завършен при министър Екатерина Захариева. След бурни дискусии влиза за обсъждане в парламента.

„Проектът мина през комисиите в НС и на първо четене. За нас това беше важен момент. Получихме и голямо одобрение от международната общност. Еврокомисарят по човешките права го определи като сериозна стъпка напред“. Радостта и удовлетворението на екипа на БЦНП преминават бързо. Проблемът е, че 43-то Народно събрание е разпуснато, а законопроектът потъва някъде. И тъй като политиците имат навика да забутват в девета глуха подобни казуси и бързо да ги забравят, то хората, посветили се на проблема, търсят начин да го решат.

„Решихме да започнем действия, които показват ясно, че хората искат решение. През 2018-а създадохме Национална гражданска инициатива 7000. Основната й цел е да бъде приет нов закон за физическите лица и мерките за подкрепа.“

Събират над 12 000 подписа, които внасят в НС. Депутатите от всички парламентарни групи обсъждат проблема. Много от тях са убедени, че ще подкрепят подписката, защото ново решение е задължително. Новата пречка е решението на правосъдното министерство да бъде направена оценка на въздействието. Идва ред на поредната работна група. „Поканиха ни веднъж, скарахме се, защото им заявихме, че не може до безкрайност да се протака и решение трябва да бъде взето, най-малкото защото проблемите се трупат. Повече не ни потърсиха“. Надя Шабани признава, че следващото им решение е да продължат да събират подписи, докато не бъдат чути.

„Няма да се откажем. Ще ни чуят, дори и късно. В същото време се ядосвам, защото всеки ден ни се обаждат хора, на които търсим начин да помогнем. Ако обаче има национално решение, то хиляди ще бъдат по-добре. Яд ме е и затова, че предоставихме на румънските си колеги нашия законопроект. Те си го доразвиват и ще го приемат, а ние тук си късаме ризите.“

Девет години продължава битката за промяна. Дали единствено в смяната на министри и липсата на приемственост е проблемът? Според Надя Шабани проблемът е глобален и той е: „През последните 15 години позволихме силно политизиране на администрацията. Експертността се подмени, работещите в държавните институции нямат усещането, че имат ангажимент към реформите на експертно ниво“.

Да, всяка реформа е трудна и изисква политическа воля и професионализъм. След приемането на закона идва трудната и тежка работа. Същественото е, че промяната е в името на хората, на техните права и на начина им на живот.

Мерките за подкрепа

Запрещението е метод, който лишава хората, страдащи от умствена изостаналост, психични болести и деменция от възможността да бъдат част от обществото, да вземат решения. Те наистина се превръщат в номер на дело. На тях им бива забранено реално всичко. Няма по-страшна присъда за едно общество. Да припомним ли отново, че белег за степента на цивилизованост е начинът, по който обществото се отнася с представителите на най-уязвимите групи.

Идеята е запрещението да бъде заменено с хуманна и ефективна система от мерки за подкрепа. Хората с интелектуални и психични дефицити имат същите права като всички останали. Те трябва да получат подкрепа, за да ги упражнят с уважение към волята и желанията им.

„Най-ценното при мерките, които предлагаме, е, че се налагат от съда. Има цялостна съдебна процедура. На всеки три години настойникът се отчита, за да се види какво е направил. Налице са и множество варианти за различните казуси.“

Сред предложените мерки са сключването на договор с подкрепящия, който одобрява съда, както и предварителна декларация.

„В Западна Европа от две десетилетия това се прави. Там хората с деменция и Алцхаймер подписват предварителна декларация, в която се определя кой ще поеме грижата за тях, когато се влошат. Отново друг взима решение, но те са го определили предварително. Имаш някакъв справедлив контрол върху живота си“, категорична е Надя Шабани. Тя уточнява, че тези декларации са особено подходящи за хора с психични заболявания, които често изпадат в кризи.

Оказва се, че когато има такава декларация, кризите намаляват с 20%. Защото жените и мъжете имат усещането, че сами контролират живота си. Спокойни са. Те осъзнават, че са възприети като всички останали, които взимат решения за битието си.

Всъщност точно в това е философията на исканите промени. Във възможността човек да решава сам, а не друг да го прави вместо него.

Пример: Родители на дете с проблеми се притесняват, че когато те си отидат от този свят, то би било изложено на много рискове, ако не съществува запрещението. Могат да го измамят, да бъде лишено от дома си. За тях запрещението е отговор на притесненията им и сигурност.

Питам Надя Шабани какво би казала на тези хора. Отговорът й: „Сега те контролират нещата, вярват, че и със запрещението ще бъде така. Но, когато починат, те вече нямат контрол. Детето им е гражданска нула. Дори да иска да каже и направи нещо, то няма правно значение. Кой ще бъде настойник се определя от общината, при това критериите за подобен избор не са много ясни. Може да е някой десети братовчед.“ И не е ясно какъв настойник ще бъде той.

Дни на способностите 2021 г.

Последната инициатива, обединяващата хората, които се борят запрещението да бъде отменено и на негово място да има адекватна система за подкрепа на хора с ментални увреждания, са „Дни на способностите 2021“.

В нея се включиха 17 български града. Хора с интелектуални затруднения, родители, различни специалисти и общественици бяха заедно. И показаха за пореден път, че мъжете и жените с интелектуални и психично-здравни проблеми са хора с мечти и способни да управляват живота си.

Изгубилата на 12 години слуха си шотландска перкусионистка Евелин Глени казва, че обществото се инвалидизира, защото категоризира хората и дава оценка на линостите предимно въз основа на това как изглеждат. Когато обществото прекрати с тези опити, има шанс за промяна.

„Знаете ли как се радвам на младите хора с различни дефицити, които все по-често смело дават интервюта и споделят какво биха искали да постигнат в живота“, споделя Надя Шабани. В това се крие и отговорът. Във възможността обществото да види и чуе онези, които иначе съвсем несправедливо лишава от възможността да вземат решения за собствения си живот.

„Аз съм роден готов да...“ – това изречение трябваше да допишат участниците в поредната проява.

"Аз съм готов да падам и ставам след това", написа един от участниците. И в това се крие очарованието на живота на всички ни.

Докога ще продължи битката на Българския център за нестопанско право и още множество организации за отмяна на запрещението зависи от цялото общество и желанието на всеки един.

Целта на кампанията „Родени готови“ е да бъдат събрани подписи в онлайн петицията за отмяна на запрещението. Начело на тази битка застават и 27 души с интелектуални затруднения, които показват на всички желанието си за достоен и равноправен живот. Мъже и жени, които признават, че се нуждаят от подкрепа, за да осъществят мечтите си за пълноценен живот.