ЕК: Дълбока рецесия и несигурно възстановяване след COVID-19

Пандемията от COVID-19 не е единствено предизвикателство за здравните системи, но и огромно сътресение за световната и европейска икономики, което ще доведе до тежки социални и икономически последици. Този извод прави Европейската комисия в прогнозата си за 2020-а. Като историческа величина определят експертите рецесията в ЕС, въпреки предприетите мерки от страна на политиците.

Прогнозата е, че икономиката в еврозоната ще се свие с малко на 7%, а растежът през 2021 г. ще бъде от 6%. В ЕС тя ще намалее със 7,5%. В сравнение с икономическите прогнози от есента на 2019-а, растежът в еврозоната и в ЕС спада с 9 пункта.

И независимо от факта, че от пандемията COVID-19 са пострадали всички държави, то спадовете в икономиката са различни, както ще бъде различна и степента на възстановяването, което зависи и от развитието на пандемията, и от структурата на икономиката и възможностите й да реагира, но и от политиките за възстановяването й.

Според заместник-председателя на икономическата комисия Валдис Домбровскис в настоящия момент мащабите и сериозността на сътресението могат само да се очертаят. Непосредствените последици ще бъдат много по-тежки от финансовата криза, смята той.

От своя страна, еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилиони (на снимката) е категоричен, че Старият континент преживява икономическо сътресение, което няма еквивалент от времената на Голямата депресия. Според него и мащабите на рецесията, и степента на възстановяване ще бъдат неравномерни, защото зависят от темповете, с които биват прекратявани ограничителните мерки, от финансовия ресурс на отделните държави, но и от значението на сектори като туризма например за националните икономики. Именно тези различия Паоло Джентилиони определя като заплаха за единния пазар и еврозоната. Надеждата е, че те могат да бъдат смекчени чрез решителни и общи действия на европейско ниво.

Пандемията е засегнала сериозно доходите на хората, промишлеността, търговията, инвестициите, капиталовите потоци и доставките. Постепенно облекчаване на рестрикциите ще подготви възстановяването, но до края на 2021 г. икономиката на ЕС няма да компенсира напълно загубите, инвестициите ще останат ниски и пазарът на труда няма да се възстанови напълно, е посочено още в прогнозата.

Безработицата ще се увеличи, независимо от усилията на правителствата да й се противопоставят. Очаква се в ЕС от 6,7 % през 2019-а тя да достигне 9 % през 2021 г. и да спадне до около 8 % през 2021 г. Най-уязвими са страните с висок дял на хора, които работят на краткосрочни договори и държавите, където голяма част от работната сила е в туризма.

Рязко ще се понижи и инфлацията. Потребителските цени ще спаднат, тъй като търсенето ще намалее, но влияние оказват и ниските цени на петрола. Предвижда се инфлация в ЕС от 0,6 % през 2020-а и от 1,3 % през 2021 г.

Държавите членки предприеха решителни действия с въвеждането на фискални мерки за ограничаване на икономическите последици от COVID-19. Това провокира по-големи разходи, бюджетен дефицит и държавен дълг.

И ако през 2019-а съвкупният бюджетен дефицит на еврозоната и на ЕС е 0,6 % от брутния вътрешен продукт, то през 2020 г. се очаква рязкото му показване до 8,5 %. По същия начин стои въпросът и с държавния дълг – в ЕС от 79,4 % през 2019-а той ще се увеличи до 95 % през 2020 г.

Според прогнозата степента на несигурност е много по-висока от обичайната. В основата й е допускането, че ограничителните мерки ще бъдат преустановени след месец май.

Авторите подчертават, че самата прогноза също крие рискове. Ако пандемията е по-тежка и продължителна от очакваното, това ще доведе до много по-голям спад на брутния вътрешен продукт в сравнение с прогнозата.

Ако няма стабилна и навреме приложена обща стратегия за възстановяване в ЕС, има риск кризата да провокира сериозни нарушения на единния пазар и много по-дълбоки икономически, социални и финансови различия между държавите членки, констатират още от ЕК.