Трафикът на хора: когато аз печеля, ти губиш

Трафикът на хора е изключително сериозно престъпление, а кошмарът преследва жертвите си цял живот. Трафикант и жертва са двете страни в игра, чиято зловеща стратегия се ограничава в мотото: „аз печеля, а ти губиш”.

Жертва на това ужасяващо престъпление става Т.И., отглеждаща сама двете си деца. Подкрепа получава единствено от своята 80 годишна майка, която не е в добро здравословно състояние. Поставена в положение на безизходица, Т.И. решава да замине за Холандия, настанявайки се при приятелка. Разходите за пътуването поема работодателят й (жената е домашна помощница в дома му).

Пристигайки в чуждата държава, Т.И. разбира, че е подведена. Става ясно, че приятелката й работи като компаньонка в заведение. От измамената жена се очаква да върши същите услуги. Отначало тя се съпротивлява, но това настройва работодателя й, който започва системно да я тормози физически и психически. Постоянно я наблюдава, не й разрешава да излиза без придружител. Ако Т. откаже да бъде с някой клиент бива връзвана и насилвана.

Поставена в такава ситуация, жената изпада в тежка депресия и получава психическо разстройство. Това не се харесва на работодателя й и тя бива изхвърлена на улицата. Две денонощия е принудена да нощува навън, без да знае къде се намира. По случайност българката е открита от служители на холандската полиция. Полицаите я отвеждат в социалните служби. Т.И. бива идентифицирана като жертва на трафик на хора от компетентните органи в Холандия.

След връщането й в България жената е настанена в Кризисен център. При постъпването си в институцията, Т. почти не разговаря, често прибягва до невербални комуникационни похвати, не формира цялостни изречения, няма ясна представа за време и пространство. С жената работят упорито социални работници и психолози в продължение на 1 година. Проучва се семейната й среда, която се оказва неблагоприятна за реинтеграция.

След приключването на срока на предоставената държавна услуга, Т.И. бива настанена в дългосрочна такава – Защитено жилище за лица с умствена изостаналост. Престоят й е преустановен след третия месец, защото по време на рутинни изследвания, необходими за настаняването в институцията се установява, че Т.И. е заразена с вируса на ХИВ/СПИН. Освидетелствана е от ТЕЛК. Поставена й е водещата диагноза „лека умствена изостаналост и 80% намалена работоспособност”.

След този момент Т. отново бива настанена в Кризисен център. Оказва й се медицинска помощ и й се назначава лечение в карантинен сектор на болнично инфекциозно отделение. Няколкократно й е направена кръвна проба за броя на CD-4 клетките в организма. Т. получава сътрудничество от страна на лекарите, работещи в инфекциозното отделение. Намира се подходящ вариант за стартиране на лечение, свързано с хроничното й заболяването. С посредничеството на институции, имащи отношение по случая се набавят нужните медикаменти. Неколкократно Т.И бива настанена за лечение в психодиспансер, защото получава кризи, свързани с менталното й състояние. Назначено й е лечение, което продължава и към момента.

Т.И. изпитва сериозни затруднения при воденето на диалог, речниковият запас, с който разполага е беден и неясен. Комуникацията с нея е затруднена като често тя използва невербално общуване с мимики и жестове за уточняване на това, което иска да каже. Има сериозни трудности при правилното разпределяне на бюджетните си разходи, не умее да прави равносметка на паричните си средства. Има затруднения при задоволяването на ежедневните си потребности и обгрижването на жизненото си пространство. Т. се изолира от останалите ползватели на услугата, а поради лошото им отношение към нея се наблюдава влошаване на емоционалното й състояние и психическата й стабилност. Т. И. трудно се ориентира във време и пространство като не успява да разграничи добро и зло, правилно и неправилно, не може да контролира постъпките си.

Кризисният център е краткосрочна социална услуга, имаща период на настаняване до шест месеца. В случая на Т.И. се налага да се потърси съдействие от социалните служби, имащи отношение към преместването и ползването от жената на дългосрочна социална услуга, подходяща за нейните нужди и потребности. Към настоящият момент тя е настанена в дом за душевно болни хора.