Този път не мога да простя

В свое стихотворение поетът Недялко Йорданов написва:

„Но има ли значение, когато

света се гледа с четири очи

и радостта е двойно по-богата,

а мъката наполовин горчи?”

К. Д. е пораства в своето щастливо семейство. Родителите й се разбират прекрасно и възпитават дъщеря си, живеейки в хармония. При нелеп инцидент те загиват в автомобилна катастрофа, когато К е на 12г. Животът й преминава в множество домове и приемни семейства. На 18г. се запознава с първия си съпруг. След втората им среща той я води в жилището, където живее с родителите си. Двойката заживява заедно. По-късно влюбените сключват брак, който просъществува 10г. Семейството има едно момиченце. По време на брачното съжителството К. Д. е системно тормозена психически от съпруга й. Жената е многократно гонена от жилището, собственост на съпруга й, който е изключително ригиден по отношение на промените и новостите. Това често става повод за скандали между тях. През лятото К.Д. отива на морска почивка с дъщеря си. Там се запознава със С. Г, който също летува с двете си деца. Започват да имат близки отношения, които продължават две години и половина. След този период К. Д. подава молба за развод. Впоследствие тя се премества да живее в дома на г-н С. Г., който също има две дъщери и още едно момченце, починало преди време от епилептичен пристъп. Новият съжител на К.Д. също е бил женен. В пристъп на ярост С.Г. убил съпругата си по особено жесток начин, пробождайки я многократно с нож. Настоящият съжител на К.Д. е осъден за деянието си и лежи в затвора в продължение на 13 години. Четири години след излежаване на присъдата, С.Г. се запознава с К.

Двойката заживява на семейни начала в жилището на С. Отначало взаимоотношенията им вървят гладко, но когато К. започва работа като готвач в закусвалня ситуацията се променя. С. изпитва много силна ревност към нея, ежедневно упражнява свръх контрол и психически тормоз спрямо жената. Вдовецът има избухлив характер, не може да контролира поведението си и тормози физически К.Д. Жената многократно е принуждавана да напусне жилището на С. с обидни думи и побой, но след това тя връща в него по настояване на С. Няколко пъти К.Д. търси помощ от полицията, която му съставя предупредителен протокол.

В адът, съпътстван от постоянното физическо и психическо насилие К. живее в продължение на 10 години. От съвместното си съжителство двойката няма общи деца. За тези 10 години К. забременява два пъти, но прави спонтанни аборти. При последния инцидент С. връзва К. и я заплашва с нож. При опит да се освободи тя претърпява аборт, при който прави масивен кръвоизлив и се налага да постъпи в болница. Там К.Д. се запознава с жена, имаща подобна на нейната съдба. Жената се страхува да потърси помощ от близки и роднини, за да не бъде открита при тях от съжителя си. Тя се страхува, че С.Г. ще навреди и на близките й хора. С помощта на приятелката си от болницата К.Д. търси съдействие от Кризисен център, където й предоставят подслон и защита от насилника. Оказана й е психологическа помощ, за да може тя да изгради постепенно увереност в собствените си възможности и умения за самостоятелно справяне с трудната ситуация. Предоставената от специалистите социална работа е насочена в посока търсене на ресурси за самостоятелен живот, за да може К.Д. да поеме отговорността за бъдещето си. В настоящият момент жената живее в дома на брат си. Работи и помага в домакинството.