Стойността на парите

Проституцията се дефинира като размяна на сексуални услуги срещу пари или друг вид материални облаги. Лицето, продаващо услугите със сексуален характер, е вид работник, за когото нарицателното е само едно.

Х.П. живее на семейни начала със С.Л. в продължение на 14 години. От съжителството си имат 5 деца – три момичета и две момчета. Бащата припознава само момчетата, а момичетата носят името на майка си. Неразбирателството в семейството започва, когато Х.П.се "забърква с циганите". Чрез сестра си, Х. се запознава със сутеньор от гр. Бургас. С неговото посредничество тя започва да проституира. Принудена е да го направи, защото никой в семейството й не работи, а децата й гладуват. Всяка вечер "добре облечени бизнесмени" вземат жената, а на сутринта я връщат. Доволен от работата й, сводникът й предлага да "оправи" документите й, за да замине за Германия. Съжителят на Х. научава за "предложението" към своята половинка и дава съгласието си.

Жената заминава за Берлин. Отправяйки се към летището става ясно, че както нейните, така и документите на други жени и момичета са невалидни. Представители на полицията задържат жените на място. Принудени са да дадат уличаваща информация за сутеньора им. Благодарение на техните показания той бива осъден за проституция и влиза в затвора.

След този инцидент цялото семейство на Х.П. и С.Л. взема решение да се засели в Португалия. Отначало всичко върви добре - С. си намира работа и издържа семейството си. При спор с работодателя си, С. повишава тон и бива уволнен, а семейството му отново започва да гладува. В този момент се появява негов приятел – българин, който много харесва Х. Той предлага пари на С.Л., за да бъде за една вечер с нея. Съжителят на жената се съгласява и взема парите. С тях си купува кола и казва на Х. да се върне в България. Една седмица след като жената се прибира в родината си бива открита от приятели на бившия й сводник, които я отвличат. Уведомена е полицията, която намира Х. след няколко дни и я връща в родния й град. По време на пленничеството си, жената е принуждавана да проституира. Полициаите я завеждат в участъка, провежда се разпит. След това Х. бива настанена в Кризисен център, където пребивава за два дни, но впоследствие се връща при семейството си по собствено желание.

От този момент тя започва да търпи заплахите от роднини на бившия си сводник, че ще си получи заслуженото за присъдата, която е получил. С помощта на брат си, Х. и децата й се преместват в друг град, но заплахите продължават. Уплашена са собствения си живот и този на децата си, тя отново търси услугите на Кризисен център. Там, с подкрепата на социалните работници жената започва работа, а децата й тръгват на училище. Обмисля се вариант, тя да бъде преместена на място, възможно по-отдалечено от роднините на сводника, за да може Х. и децата й да бъдат в безопасност.