Начало Социални грижи Трудова ангажираност Безработица Спогодба между правителството на Великото херцогство Люксембург и Република България за обмен на стажанти

Спогодба между правителството на Великото херцогство Люксембург и Република България за обмен на стажанти

Спогодба между правителството на Великото херцогство Люксембург и Република България за обмен на стажанти - изображение

Спогодбата между правителството на Великото херцогство Люксембург и Република България за обмен на стажанти е утвърдена с РМС № 60 от 24.01.2003 г., обн. ДВ бр. 49 от 27.05.2003 г., и е в сила от 1.06.2003 г. Правителствата на Люксембург и България са наречени "договарящи страни". Те са водени от политическа воля за развитие на вече зароденото взаимно доверие и приятелски отношения. Страните полагат старание за изграждането и усъвършенстването на двустранни отношения, които са описани детайлно в текста на спогодбата. Те са следните:

Чл. 1 (1) Спогодбата се прилага спрямо българските граждани, които пребивават постоянно в България, и граждани на Велико херцогство Люксембург, постоянно живеещи във Великото херцогство Люксембург. В текста по-долу са наречени "стажанти". Те упражняват заетост за даден времеви период, като стажантите в „приемащата държава“ имат за цел да усъвършенстват професионалните и езиковите си умения.

(2) Поданиците и на двете държави имат право да работят като стажанти в съгласие с текста на спогодбата, при условие че имат съответното завършено професионално образование и имат навършени от 18 до 35 години.

Чл. 2 (1) Според правните разпоредби на държавата приемник, която урежда заетостта на чуждестранните стажанти могат да работят в рамките на броя, определен в чл. 5, ал. 1 на спогодбата, независимо от състоянието на пазара на труда или в съответната професия.

(2) Ако правната разпоредба за заетост на чужденци изисква документ за разрешение за работа, двете страни, участващи в договора се ангажират в рамките на спогодбата да го издадат на стажуващите. Това изискване не е приложимо спрямо правните разпоредби на двете държави по отношение на влизане, пребиваване, придвижване и напускане на чужденците.

Чл. 3 (1) На стажуващите може да бъде издадено разрешение за работа при срок с продължителност до една година. Разрешението може да бъде удължено максимум с още 6 месеца.

(2) Разрешението за работа е важи само за работодателите, на които е издадено.

(3) В края на стажуването на стажантите не се разрешава да започнат друга работа в държавата приемник, освен ако компетентният орган не му издаде необходимото разрешение за работа на чуждестранни работници по общия ред.

Чл. 4 (1) Стажуващите започват работа при условие, че техните работодатели поемат ангажимент да съблюдават условията за превеждане на работната заплата и условията при трудова дейност, които действат в предприятията, които биха са сдобили със стажанти.

(2) Стажуващите се възползват от идентичните условия при превеждането на работната заплата, здравословни и безопасни условия на труд, правна защита на работещите, които са валидни за всички граждани на държавата приемник.

(3) По отношение на стажуващите действат законовите разпоредби за общественото и здравното осигуряване на държавата приемник.

Чл. 5 (1) Броят на стажуващите, който всяка от страните може да приеме, не трябва да надвишава повече от 30 души за една година. Заявленията, надхвърлящи тази бройка, могат да бъдат взети под внимание единствено в съгласие с условията, цитирани в чл. 1 - 4 от спогодбата, ако положението на пазара на труда го позволява.

(2) Разчетът за всеки стажуващ според фиксирания в ал. 1 контингент е независим от датата, на която той започва своето стажуване, и от продължителността му.

Контингентът на стажуващите, работещи в приемащата държава в началото на календарната година, няма да се има предвид при определения ограничен брой за дадената календарна година.

Стажуващите, на които срокът за трудова дейност е удължен според Чл.3, ал.1, или чиято заетост е променена в съгласие с Чл.7, ал.2 не се вземат под внимание при фиксирания контингент за стажуващите за дадената календарна година.

(3) Ако в рамките на календарната година контингентът на стажуващите не може да достигне определен брой в една договарящите се държави, неизползваните места не може да се прехвърли към следващата календарна година, нито да се намали контингентът на стажантите във втората държава.

(4) Изменението на контингента от стажуващи за следващата календарна година може да бъде договорено от компетентните органи, посочени в чл. 6, ал. 3 на спогодбата, в срок от един месец преди края на текущата календарна година.

Чл. 6 (1) Гражданите, желаещи да бъдат приети на работа като стажанти, трябва да подадат заявление пред компетентния орган на своята страна, който да провери дали заявлението е съобразено с разпоредбите на спогодбата.

(2) Заявленията, съответстващи с условията по спогодбата, се изпращат на компетентните органи на държавата приемник, която да се произнесе за приемането на стажуващия в рамките на договорения брой за съответната календарна година.

(3) При прилагането на тази спогодба компетентни органи са:

- за Република България - Агенцията по заетост;

- за Великото херцогство Люксембург - Администрацията по заетост в Люксембург.

(4) Компетентни органи, определящи процедурите за изпълнение на тази спогодба.

Чл.7 (1) Компетентните органи поемат ангажимент бързо да дадат ход на заявленията на стажуващите. След като компетентните органи на едната държава одобрят заявлението за работа на стажуващия, те уведомяват за това компетентните органи на другата държава.

(2) За да се постигнат заложените в спогодбата цели и да се подпомогнат максимално гражданите при намиране на работа като стажанти, в случай че персонално не съумеят да си осигурят работодател, компетентните органи поемат ангажимент лично да предприемат нужните мерки за намиране на подходящо работно място. Тази разпоредба се отнася и за случаите, когато по независещи от стажуващия причини не може да остане на работа при съответния работодател до изтичането на периода на разрешение за работа.

Чл. 8 Намирането на работни места за кандидатстващите посредством компетентните органи е напълно безплатно. Стажантът поема дължимите данъци, които са свързани с пребиваването му, според законовите разпоредби на държавата приемник. Трудовият договор се придружава от писмен договор между стажуващия и работодателя относно условията на изплащане на пътните разноски до приемащата страна и обратно.

Чл. 9 (1) Тази спогодба влиза в действие от първия ден на втория месец, който следа датата на размяна на нотите по дипломатически път, с които договарящите се страни взаимно се уведомяват, че са изпълнили изискванията на вътрешното си право за влизане на спогодбата в сила.

(2) Спогодбата се сключва за срок от три календарни години. Действието й се продължава автоматично с по една година, ако нито една от договарящите страни не я прекрати в срок от шест месеца, счетени от първи януари на следващата календарна година.

(3) В случаите на прекратяване на спогодбата разрешенията за работа, издадени в съгласие с нея, остават в сила за срок, за който са били издадени.

Още по темата:

0.0, 0 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСоциални грижиНовиниЛайфстайлИсторияСпортСнимкиЛюбопитноОрганизацииНормативни актовеЗдравни съветиАнкетиГеографияПроизводители