Начало Социални грижи Добрите практики Ръководство: Как да... Препоръки за общуване с хора със слухови увреждания

Препоръки за общуване с хора със слухови увреждания

Препоръки за общуване с хора със слухови увреждания - изображение

Известно е, че глухите индивиди комуникират най-вече визуално и физически, а не вербално. Освен това, има различни степени на глухота: лека, умерена, тежка. Често можем да разпознаем хората с увреден слух по слуховите апарати (въпреки че, разбира се, някои от тях отказват да ги носят, не са в състояние да ги ползват, освен това по-съвременните апарати са по-трудно забележими). Хората с умерени или тежки увреждания често не ползват слухови апарати. Въпреки това, те са напълно пълноценни личности, които нерядко могат да „четат по устните”, комуникирайки с околните почти перфектно, или пък - умеят да общуват чрез жестомимичен език.

В тази статия ви предлагаме няколко съвета, които ще са ви полезни, когато искате пълноценно и непринудено да общувате с хора със слухови увреждания, без да поставяме себе си или тях в неловки ситуации.

1. И така, постарайте се мило и с усмивка да привлечете вниманието на събеседника си, още преди да започнете да комуникирате. Осъществяването на визуален контакт е един добър начин за привличане на вниманието. Ако е нужно, можете да махнете с ръка или леко да докоснете събеседника си, за да се обърне към вас. Бъдете внимателни и не нарушавайте личното пространство на събеседника си, тъй като това се счита за грубо. Не е проява на грубост сред общността на глухите да докоснете събеседника си по рамото, за да привлечете вниманието.

2. Застанете в полезрението на събеседника си. Опитайте се да задържите погледа си на същото ниво като това на лицето, с което разговаряте. Това ще ви помогне да не пропуснете жестовете, с  които често общуват хората със слухови нарушения. Ако сте на закрито, се уверете, че мястото е достатъчно осветено, за да се виждате добре с човека, с когото говорите.

3. Поздравете събеседника си с нормален тон и глас. Шепненето или викането ще наруши нормалното движение на устните, което би затруднило хората със слухови нарушения да следят речта ви. По същия начин, ако допълнително подчертавате движенията на устните си, то определено ще създадете повече трудности, отколкото улеснения на събеседника ви. Повишаването на тона при разговор е полезно единствено ако лицето има леки слухови затруднения, във всички останали случаи действието ви би имало отрицателен ефект. Какъв би бил той ли? Може да бъдете убеден, че разговорите на по-висок тон ще привлекат нежелани любопитни погледи, които биха могли да се превърнат в бъдещи конфузни ситуации. Подкопаването на увереността на събеседника ви, а и на вас самия, едва ли ще ви помогне да водите непринуден приятелски разговор. Ако лицето със слухови увреждания, с което говорите, не може да ви разбира, четейки по устните ви, може спокойно да общувате с бележник и химикалка.

Имайте предвид, че хората с по-дълга брада и мустаци биха могли да затруднят опитите на хората със слухови увреждания да четат по устните. Освен това много хора с увреден слух, които могат да ви разбират перфектно в тиха стая, ще бъдат в състояние да ви разберат и в по-шумен ресторант или на места с по-висок фонов шум.

4. Определете предварително каква ще е същността на темата ви на разговор. След като събеседникът ви знае за какво ще говорите, за него ще е по-лесно да следи събеседването. По тази причина не е добре да променяте изведнъж темата, защото дори и хората, четящи добре по устните могат да разберат само около 35% от това, което казвате и трябва да предполагат каква е останалата част от контекста на разговора. Правете често паузи и питайте деликатно дали сте разбран.

5. Поддържайте визуален контакт със събеседника си. Вероятно дори не осъзнавате колко голяма част от информацията предаваме невербално чрез очите и изражението на лицето ни. Не използвайте слънчеви очила.  

6. Използвайте жестове, правете визуални знаци.

7. Бъдете учтиви. Ако по време на разговора нещо ви прекъсне, като например позвъняване на телефона или почукване на вратата, обяснете защо сте излезли. Не си правете шеги на тема слух (или липсата му). Хората изведнъж ще откажат да общуват с вас (ще отбележат: "няма значение"), след като разберете, че те са глухи. Не изразявайте раздразнението си, когато има нужда да повторите.

8. Научете езика на знаците, ако желаете да постигнете пълноценна комуникация с хората с увреден слух. Повечето страни имат свои собствени езици на знаците. Те доста се различават помежду си и не следват определено географско разпределение  (например, британският жестомимичен език е много различен от американския жестомимичен език).

Придържайте се към осемте препоръки за общуване с хора със слухови увреждания, за да им помогнете и ги предразположите да се чувстват пълноценни по време на разговор.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияОрганизацииЛюбопитноКлинични пътекиЛайфстайлЛеченияОбразованиеСоциални грижиНовиниПсихологияФизиологияЗдравни съветиСнимкиХранене при...Алтернативна медицинаИнтервютаИсторияМедицински изследванияСпортНормативни актовеБотаникаСпециалисти