Начало Социални грижи Социална защита Социални казуси Когато за да повярваш в Бог ти трябва документ от държавата, че той съществува – коментар на проектозакона за вероизповеданията

Когато за да повярваш в Бог ти трябва документ от държавата, че той съществува – коментар на проектозакона за вероизповеданията

Когато за да повярваш в Бог ти трябва документ от държавата, че той съществува – коментар на проектозакона за вероизповеданията - изображение

Когато ни обещаваха свобода, взимаха ни вярата. Когато ни взимаха вярата, обещаваха ни свобода. В последните седмици в България се случи прецедент – едновременно заплашиха и правото ни на свобода, и правото ни на вяра. Докато политическите протести получиха доста повече отзвук в новинарските емисии, малко тихо и тайно се подготви и проектозакон за вероизповеданията.

Той разбуни духовете на много от регистрираните в България религиозни течения. Въпреки очевидния факт, че е насочен срещу тези, които нямат и най-малкото намерение да се регистрират. Текстовете бяха приети на първо четене и съвсем в добрата традиция на сегашния парламент беше обещано, че преди второто ще настъпят промени.

Кое в текстовете провокира реакция от страна на представителите на всички вероизповедания в страната?

Да започнем с концепцията, че законопроектите се създават в интерес на националната сигурност и като възможност да бъде ограничено финансирането от чужбина за вероизповедания, което позволява проникването на радикални и фундаменталистки учения.

Това категорично не може да бъде ангажимент на вероизповеданията, защото за този вид дейност, която охранява, предпазва и работи за националната сигурност съществуват достатъчно органи в държавата и достатъчно закони.

Ако Дирекцията по вероизповеданията бъде натоварена с толкова много контролни функции , тя ще се превърне в нещо като религиозна полиция, а това не й е работата. Тя трудно може да замести неработещите ДАНС, НАП, Инспекция по труда, Закрила на детето и всички други възможни институции, които явно декларират невъзможност да се справят с проблемите.

Какво става ясно накратко още от текстовете: не може да се проповядва на друго място, освен в сгради, предназначени затова и регистрирани в Дирекцията по вероизповеданията, определен брой последователи по списък, за да се осъществи регистрация, свещенослужители могат да бъдат само български граждани, не може даренията да бъдат използвани за заплати на свещенослужителите, малолетни и непълнолетни могат да посещават храм, единствено ако имат писмено разрешение от родителите си (или са придружени от тях).

Проектозаконът e определено рестриктивен, като поставя много въпроси без решение пред практикуващите (каквато и да е форма на) религия в България.

С този проект се нарушават принципите на демокрацията, поради простата причина, че се посяга на свободата на словото и вярата. Прави се опит държавата да контролира и да се намесва пряко в работата на вероизповеданията. Дискриминират се повечето от членовете на по-малките религиозни общности у нас. Няма нищо лошо във финансовия контрол, но комбиниран с всичко друго, той става само нищожна част от изискванията, за да можеш въобще да регистрираш вероизповедание.

Не е случайно, че в своята позиция Светият синод на БПЦ ясно посочи, че се нарушават основни демократични принципи.

Дали това може да спре радикалните религиозни течения, за които България става все по-привлекателна? По-скоро ще им помогне да цъфтят и да просперират и просто ще бъдат както много други в сивата икономика.

Защо е нужна подобна силова намеса по отношение на различните вероизповедания? Или по-скоро кому е изгодна?

Религиозните общности и институциите, които ги представляват, са отделени от държавата. Имаме свобода да имаме Вяра, а много хора във Вярата намират свобода.

Честно казано би било просто успокоително да допуснем, че искат отново да се върнем във времената, когато държавата контролира всичко. Много от коментаторите споделиха, че настоящият проект за закон е много по-рестриктивен от действащия по време на социализма. Другият вариант е много по-страшен и той е, че предложенията са дело на крайно некомпетентни хора (включително и политици). Основни понятия като свободно изразяване на мисълта, вярата и свободно сдружаване са просто фрази, които започват да губят смисъл, ако трябва да бъдат регистрирани, лицензирани, одобрени и контролирани. Широката обществена дискусия така и така не се получи.

Ако някога Исус трябваше да бъде мисионер на Бог в България, според този закон, той щеше да загуби месеци в това да се регистрира. Заедно с това нямаше да може събере необходимото количество последователи и щеше да направи това, което е направил и според Библията – да бъде против системата, в нелегалност, преследван от всички.

Дали наистина това е целта на този закон или просто някой е импровизирал върху свободни съчинения? Който сее вятър, определено жъне бури. Конкретният законопроект е повече от буря, а може да пожъне…ураган.

Автори: Гергана Караилиева, Ивайло Тончев
Снимка: www.risenjesus.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноЛайфстайлИсторияАнкетиБотаникаНовиниСоциални грижиСнимкиНормативни актовеСпорт