Начало Социални грижи Добрите практики Ръководство: Как да... Как да победим в съседските войни

Как да победим в съседските войни

Как да победим в съседските войни  - изображение

Представете си следната неприятна и съвсем реална ситуация: вече е обяд и сте се захванали с, така или иначе – нелеката, задача да приспите двегодишното си дете. Точно започвате да пеете втория куплет от любима детска песничка, когато изведнъж (при това – за пореден път в рамките на една и съща седмица) съседите от горния етаж се отдават на бурен интимен момент, който, метафорично казано, е способен за нула време да предизвика ефекта на пеперудата. А по-важното – разбужда мъника ви трайно и категорично, както и всички мечки от зимния им сън в радиус от 1000 км.

Представете си и тази картина - отдали сте се на заслужена почивка на терасата, пиете ароматно и силно кафе, направено точно по вашия вкус, когато… рояк от "разбеснели" се пчели ("домашните любимци" на комшията от долния етаж) се вдига пред смаяния ви поглед и заплашително навлиза във ваша територия.

Решението – мисия възможна?

Бързаме да кажем, че и в двете ситуации потърпевшите се опитват да се справят с нарушаването на добрите нрави по един и същ начин –  чрез бележка, написана на ръка и във възможно най-любезна речева стилистика.

Може да ви се струва абсурдно, но по своята същност въпросната писмена молба представлява първата стъпка в разрешаване на конфликта с тези, които престъпват правилата, установени в споделената етажна собственост.

Иначе казано, преди да се потърсят други, законови, средства за действие, първо трябва да се направи опит за разбирателство с нарушаващите спокойствието на живущите. Всъщност, най-добре е това да стане в открит разговор, лице в лице, в който всяка от двете страни да разполага със свободата да защити тезата си с подходящи аргументи. Както можете да се досетите, в голяма част от случаите провеждането на подобна дискусия (по-често – монолог) никога не успява да се осъществи или завършва с не съвсем любезно затръшване на входната врата пред носа на потърпевшите (какъвто е и сценарият в единия от споменатите по-горе два примера).

Ами, сега?

Досещате се, че следващата стъпка е уведомяване на домоуправителя за възникналия конфликт. Той е човекът, който с привилегиите, дадени му по силата на Закона за управление на етажната собственост, трябва да направи нужните постъпления, за да "оправи нещата".

Разбира се, домоуправителят също е длъжен да започне с добро и сам да се опита да убеди "съседа-нарушител", че действията му противоречат на правилника за ред, установен в жилищната сграда. Когато обаче убеждението не постигне благородната си цел, управителят е задължен да състави протокол за констатираното нарушение, който официален документ се подписва от всички замесени страни и който трябва да се "озове" във възможно най-кратки срокове в общинската или района администрация. Историята нататък е ясна: съставя се наказателно постановление и, в резултат, нарушителят се глобява (като глобата зависи от степента на съответното нарушение).  

Може да се случи така обаче, че управителят да отсъства или по-лошото – сам да е в ролята на нарушител. Тогава потърпевшите могат да се обърнат за помощ към втория човек в етажната собственост, натоварен с управленска функция – т. нар. контрольор. А процедурата ще се повтори, както се досещате.

План "Б"

Въпреки че, ако си направите труда да проверите, спешният телефонен номер 112 не би трябвало да се ползва при проблеми от гореспоменатото естество, често се случва той да бъде набиран от разгневени хора, оплакващи се от безкрайно шумните си съседи. Не очаквайте веднага в блока да бъде изпратен екип за бързо реагиране. Най-напред, от другата страна на линията, ще ви посъветват да се опитате сами да се разберете с нарушителите, а след това, ако не бъде постигнат резултат, да звъннете отново.

В крайна сметка, в кооперацията ви вероятно ще пристигнат служители на реда, които първо също ще направят всичко по силите си да действат с добро, а след това ще бъдат в правото си да съставят акт и т.н.

От всичко казано до тук, можем да кажем, че победата в комшийските свади изглежда доста трудно постижимо начинание, което със сигурност изисква много търпение, постоянство, добро възпитание, отнема време, нерви и какво ли още не. И все пак: не бива да се отказваме от това да се борим за правата си и по-важното – да не забравяме, че ги имаме. Ще се радваме, ако споделите с нас своя опит в справянето с подобен род драми.

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияИсторияНовиниЛайфстайлСнимкиНормативни актовеСоциални грижиЛюбопитноАнкетиСпорт