Начало Социални грижи Социална защита Социални казуси Как една Задушница може да предизвика Фейсбук война, в която няма победител

Как една Задушница може да предизвика Фейсбук война, в която няма победител

Как една Задушница може да предизвика Фейсбук война, в която няма победител - изображение

Няколко видеоклипа в социалните мрежи от отминалата Архангелова задушница провокираха за пореден път обществото. На тях ясно се виждат деца и възрастни, които тичат почти със скоростта на светлината и пълнят найлоновите си торбички с оставената на гробовете храна. Не остават много илюзии у нас за начина им на живот. Диагнозата е една – глад и мизерия. Не очакваме, че те са там по други причини, нали?

Разгоряха се отново спорове, част от тях намериха и място в сутрешните предавания на големите телевизии. Няколко са важните неща, които си струва да бъдат отбелязани, ако искаме реално да погледнем на видеото – като нещо, което е част от ежедневието ни. Гадно и грозно, нали?

На първо място е въпросът за начина, по който обществото реагира на тези набези в гробищните паркове. Хората реагират остро на начина, по който това се прави. Някои буквално грабят, досаждат на близките, докато те палят свещи или просто седят и мислено разговарят с покойния. Хората реагират и срещу бясното търчане, преминаването през самите гробове, което приемат като гавра и посегателството. И са прави. За съжаление, това е нещо, с което тепърва ще трябва да свикваме. Така стоят нещата, там където няма адекватно образование и социална политика, подобни гледки са стандарт. Не очаквате да има други причини за това, нали?

Обществото е сбор от индивиди и групи, които живеят заедно, приемат различията си, отнасят се с уважение един към друг, спазват моралните норми. Горните действия говорят за нещо различно. И въпросът не е колко голяма е охраната и има ли полицаи. Тук едни деца просто грабят храна, може би защото са гладни или защото са ги научили да постъпват така, но няма как да не си спомним за едни други младежи, които обират къщи и пребиват. От едното до другото има само един дъх разстояние. И затова вероятно сме виновни всички ние.

Друг е въпросът за оставянето на храна на Задушница на гроба. Християните знаят, че (според църковните канони) това не е прието да се прави. Тя се раздава на близки, познати или на бедни хора, за да поменат мъртвите.

Когато оставяте храна на гроба, вие рискувате, ако не бъде взета от хора, да бъде разнесена от кучета или плъхове. Или пък гробищата да се превърнат на бунище. Дали се замисляме, че така гробът бива осквернен. Свещеници казват, че оставянето на храна е акт, останал от езическите времена. Мнозина го правят, защото по същия начин са виждали да постъпват техните майки и баби. Смята  се за традиция, въпреки, че е далеч от каноните на вярата, която изповядваме.

Вероятно водени от подобни мисли, столичните общински съветници са включили в текстовете на Наредбата за гробищните паркове текст, според който не се разрешава изхвърлянето на отпадъци, (включително хранителни) извън определените за целта места. Надали регулациите по места съдържат нещо различно. Да, според разпоредбите, оставянето на храна на гроба не е добра практика. То крие рискове, които имат отношение не само към добрия вкус.

Представете си, че някой постави развалена, с минал срок на годност или, да не дава Господ, отровна храна. Кой ще носи отговорност тогава? Не казвайте само, че не е възможно, защото светът всеки ден опровергава това.

Има ли регламент, който е в състояние да ни принуди да се променим? Да не оставяме храна на гроба, която кучетата разнасят, а да я раздаваме за „Бог да прости“, защото това са християнските повели. Няма нищо лошо в това и да я подадем на този, който има нужда от нея. Без значение от етноса му, нали?

Подобни материали имат огромно разпространение и отзвук в социалните мрежи, вероятно заради силния език на омразата, който се оказва „най-добрата популяризация“, която дори и с пари не можеш да платиш. Това е. Хиляди постинги, закани и обиди. Защо ли? Нали трябваше да си направим изводи. Нека да ви покажем нашите.

  • Живеем в общество, в което омразата (особено към различните) е най-силното гориво. От него може да пламне нелеп и неочакван пожар. От най-малката глупост.
  • Има причина тези хора да са там и да грабят с грозна алчност. Тя определено не е "наборът от деликатеси", които хората оставят по гробовете. Образование и възпитание и по-скоро, липсата им. Те изчезнаха някъде. Къде ли?
  • Виждате ли възможност да не се повтори това? Ако я виждате в полицейски кордони и огради, вероятно имате грешна представа за правилния начин, по който може да се променят нещата.

На Задушница всички отиват в онези градове на мълчанието, няма значение дали са вярващи или атеисти. Отиват, за да поменат, да си спомнят онези, които вече не присъстват физически, но винаги ще бъдат в сърцата и паметта им. Това са мигове на тишина, покой и поклон. Затова, че някой ги превръщат в поредния скандал, вината е на всички нас. Ние допуснахме и разрешихме подобно поведение да е безнаказано и години наред си затваряхме очите.

Автори: Ивайло Тончев, Гергана Караилиева
Снимка:  Интернет

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЗдравни съветиХранене при...ЛюбопитноНовиниАнкетиЛеченияСоциални грижиЛайфстайлИсторияДиетиСпортАлт. медицинаБотаникаСнимкиРецептиФизиологияПсихологияСтатистически проучванияНормативни актовеИнтервютаОрганизацииЗаведенияПроизводители