Йонка Максимова: Да помагам на хората ми дава криле!
Тя е известна с постиженията и титлите си в конния спорт, но и с прекрасната база в Нова Загора, където освен тренировки се провеждат и състезания. Често се появява в светските новини покрай близкото си познанство със Симеон Сакскобургготски и най-вече с дъщеря му Калина. Определят я като амазонка или като повелителка на конете. Нормално, защото конният спорт се практикува от малцина у нас, а отглеждането на коне е трудно и скъпоструващо удоволствие. В същото време твърде рядко се чува за една от благотворителните инициативи на шампионката, вероятно защото самата тя не обича да се тръби за нея. А тя е Йонка Максимова, дамата, която вече 10 години предоставя конната си база за деца, които страдат от церебрална парализа и от аутизъм. Прави го безвъзмездно и не иска да се шуми около това. Убедена е, че който има необходимост, ще научи. Прави го, защото така е възпитана. Вярва в силата на доброто и се чувства удовлетворена, когато го осъществява за другите тихо и без фанфари. Фина, елегантна, почти въздушна, тя излъчва особена топлина, но и сила, които завладяват. А ако искате да разберете какво означава да си истински щастлив, трябва да видите лицето на Йонка, когато говори за конете, за сина си Станислав или за резултатите след поредната езда на дете с проблем.
Госпожо Максимова, как се роди идеята във Вашата конна база да идват деца, които страдат от церебрална парализа и защо им давате тази възможност безвъзмездно?
Това се случи преди 10 години, когато при мен дойде майка на дете с такъв проблем. Тя поиска да кача момчето на коня и ме увери, че ездата ще окаже много силно влияние върху физическото и емоционалното му състояние. Убедих се, че това наистина е вярно. Минута след като детето беше на коня, видях как усмивка озари лицето му. Оказа се, че първо въздейства на емоционалното състояние. Почувства се по-специално и по-различно, освен това мисля, че му даде самочувствие. Нещо, което в нормалната социална среда не може да има, защото знаем, за съжаление, че по един или друг начин тези деца биват дискриминирани. Няколко минути по-късно детето вече галеше коня. Започна да изгражда контакт с него и това ме зарадва много. След 15 минути езда го свалихме, а майката ахна и възкликна, че вижда видима промяна в походката на сина си. Това ми даде криле. Зарадвах се, защото осъзнах, че имам принос за по-доброто състояние на детето.
А възможно ли е майката просто да е реагирала по-емоционално?
Едва ли. Тя познава твърде добре детето си и може да прецени има ли промяна или не. Факт е, че церебралната парализа не може да бъде излекувана чрез язденето на кон, но състоянието на болните може да бъде подобрено.
Тази случайна среща ли провокира инициативата?
Да, именно след нея аз взех решение да предоставям напълно безвъзмездно конната база на деца с церебрална парализа и такива, които страдат от аутизъм.
Защо, г-жо Максимова?
Характерът ми е такъв. Всеки, който ме познава от малка знае, че много обичам да помагам, да бъда полезна с каквото мога на хората. Доставя ми голямо удоволствие. Този първи случай ме мотивира, а и ми беше приятно да установя, че имам малък принос към подобряването на състоянието на детето, но и на родителите му. Оттогава започнах да организирам и събирания на деца с това заболяване. Така от уста на уста доста се популяризира инициативата. От различни градове идват семейства тук. Например, майка от Варна беше чула и пристигна за седмица. Бяха много учудени, когато им казах, че не само ездата, но и престоят им в хотелската част ще бъде безплатен. Заявих им, че го правя, защото съм съпричастна с болката и тревогата им, със страданието на детето. За мен е грехота да печеля пари от подобни неща. За съжаление много мои колеги не мислят така и предлагат язденето на коне за деца с церебрална парализа на двойни и тройни цени. В София съм го виждала. Вероятно, защото знаят, че родителите нямат избор. Но, всеки сам преценява как да постъпи.
Как бихте отговорила на всички, които биха се запитали защо предлагате тази услуга безплатно?
Нееднократно ми е бил задаван въпроса защо отделям от личното си време и енергия. Как да го обясня? Всичко опира до човека, до неговия манталитет, до възпитанието му, до начина на мислене дори. Аз правя това с желание. Има откъде другаде да печеля. И още един въпрос ми задават често.
И той е?
Защо не афиширам тази инициатива? Защо не я рекламирам, така да се каже. За мен няма по-добър начин от това информацията да се предава от уста на уста, между хората, които са били тук, усетили са ползата, видели са резултата. Това е, наистина.
Преди малко споделихте, че досегът с конете е полезен и за деца с аутизъм. Как разбрахте?
И за мен беше интересно да науча как действа ездата при аутистите. Дойде майка и поиска детето й да поязди. Помолих я да ми каже как се е отразил този час прекаран на коня. Информира ме, че през цялата седмица момчето е било много по-спокойно, уравновесено, съсредоточено. Намалели са и острите нервни избухвания. От този момент те са всяка седмица тук. Любопитно е, че ако пропуснат да дойдат по една или друга причина, това веднага се отразява на детето. Затова гледат да са постоянни. Съвсем наскоро дойдоха малко преди 20 часа вечерта, когато беше тъмно, вече е есен. Въпреки че в момента хранехме конете, изкарах веднага един и бях категорична, че момчето трябва да язди. Струваше си.
Може би дойде ред да отговорите на въпроса защо конете помагат на деца с подобни заболявания?
Конят има една много специфична енергия. Дори температурата на тялото му се предава на ездача. В последните години започнах да не слагам седлото, защото прекият контакт оказва невероятно въздействие. При тръс вибрациите от коня се предават на краката на детето и така влияят. Тук е добре да подчертая, че ездата е много по-силна, въздействаща и ефективна от иначе доста скучните и еднообразни упражнения, които правят в центровете за рехабилитация. И родителите са усетили разликата, а те най-добре могат да оценят и да сравнят хипотерапията при нас с тази в центровете. Според мен помощта е следствие от съвкупност на няколко фактора – енергията на животното, температурата му, отношението към него. Между другото конете въздействат не само на болни. Те дават на всеки, който се докосне до тях силен заряд. Винаги давам следния пример. Един час фитнес и един час езда не могат да се сравнят, защото при първото се уморяваш и отегчаваш, а при второто се зареждаш.
Бихте ли обяснила защо?
Не знам. Просто конят е уникално животно. Всичко идва от енергията му. Няма с какво друго да го обясня.
А какъв е вашият начин да опишете коня и да ни кажете какво представлява той за Вас?
О, за мен от самото начало е начин на живот. Започнах да се занимавам с езда през 1994 г. В момента, когато се докоснах до конете, всичко се промени. Дори и за миг не съм в състояние да си представя как ще живея ако те не съществуваха. Сега, когато вече не се състезавам, всяка сутрин влизам в конюшнята. Познават ме по гласа, а по интонацията дори разбират дали съм изнервена, раздразнена или напротив, съм щастлива и радостна. За мен няма по-добър лек от конете, когато съм зле. Не съм ползвала хапче за главоболие или за друга болка и това е така откакто съм с тях. Качвам се на коня и той ме лекува. Ето, може би така трябва да отговоря - конят е лек за мен. Освен изключително приятна, ездата е и полезна. Тя оказва положителен ефект върху хора, които имат шипове. Доказано е, че след седмата тренировка ако имате разширени вени, те ще изчезнат. След 15 минути езда няма да остане и следа от главоболието ви. Конете лекуват с енергията си. Звучи нереално, но е изпитано от мен и всеки може да пробва, за да се убеди в истинността на казаното.
Любопитно ми е каква е реакцията на децата, които за първи път се срещат с коня. Какво е изписано на лицата им?
Излъчването им мигновено се променя. За тях мигът е изключително емоционален и много, много вълнуващ.
А конете как реагират?
Тук работим с изключително спокойни коне. Трябва да са такива, след като предлагаме любителска езда. Ако животното е по-темпераментно, няма да създаде комфорт у малкия ездач. Ще го обясня по следния начин, напрежението на коня ще се предаде на детето и то ще стане по-неспокойно, дори ще изпита страх, който е абсолютно излишен в подобни случаи. Точно поради тази причина аз подбирам коне, които да създадат спокойствие у детето, но и у неговите родители.
Забелязала ли сте случаи, когато някой от конете харесва определено дете и предпочита него пред останалите?
О, да. Има начин да се създаде специална връзка между човека и животното. Добре е да знаете, че конете не се раждат с вродени лоши навици, те ги придобиват в последствие и са резултат от лошото отношение на хората към тях. Ако се държите така, те няма да искат дори да ви доближат. За сметка на това помнят доброто отношение и винаги се отблагодаряват. Обичат лакомства – лукчета, моркови и ябълки. Ако ежедневно им давате, запомнят го. Имах кон, който усещаше, че влизам в конюшнята преди да ме е видял и чул гласа ми, започваше да цвили и това, защото всеки ден му давах моркови. Специфичната връзка между един кон и един човек се изгражда най-вече с внимание, отдаденост, любов и като цяло за мен това е печелившата формула през годините и по време на състезанията. Имам колеги, които в желанието си да бъдат първи, си позволяват да бият конете, когато сгрешат. Това е неработещо и жестоко. За мен ефект има, когато са налице грижа и любов. Така е и в отношенията между хората. Насила не можеш да накараш някой да направи каквото искаш. Нужно е търпение, да стискаш зъби, да намериш правилния подход – както при животните, така и при хората.
Как се чувствате, когато виждате колко удовлетворени са родителите от ефекта, който ездата е оказала върху състоянието на детето им?
За мен е голяма награда, зная, че имам принос. Затова и го практикувам от момента, в който разбрах,че хипотерапията е ефективна за деца с подобни заболявания. Чувствам се пълноценна. Нищо друго да не съм направила през деня, ако съм качила едно дете с подобен проблем на коня, значи денят ми не е минал напразно.
Какъв е броят на децата, които са се възползвали от Вашата инициатива?
О, не знам с точност, но са много и продължават да идват нови. Не само от Нова Загора, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Пловдив, но и от Варна и София. Мисля, че семействата с подобни проблеми оценяват това, което правим за тях. Посрещаме ги добре, с подобаващо отношение. Знаете ли, имам следната философия за живота. Не щадя средства, помагам безвъзмездно на хората, защото знам, че стореното от мен добро, ми се връща от друго място. В трудни моменти Господ винаги е с мен, помага ми, изправям се на крака. Вярвам, че когато раздаваш любов и добри дела, това ти се връща.
Съжалявате ли, че вече не спортувате активно?
Почти няма състезание в спортната ми кариера, което да е без класация. Имам много награди, медали, купи, но не съжалявам, че преустанових временно състезателната си кариера.
Временно? Това звучи добре.
Да, временно и не, не съжалявам! Когато детето се появи на бял свят, приоритетите се променят мигновено. Ако не бях спряла щях да се лиша от възможността да се насладя максимално на малкия. Да, кариерата е важна, но мисля, че детето е най-ценното, на което трябва да се отдадеш. Истината е, че сега ще ми бъде нужен само месец, за да вляза в състезателна форма. Мисля, че е време, а и мои колеги често ми казват, че е грехота да не го правя, след като през годините съм доказала какво мога като състезател. Никога не е късно. Този спорт може да се практикува от 6 до 60-годишна възраст, стига да можеш да се държиш на коня.
Какво научихте от конете и какво Ви дадоха те?
Много ми дадоха – приятели, контакти, самочувствие! Конният спорт ме научи на дисциплина, на отдаденост, на грижовност. Особено последното, защото този спорт не е само да се качиш на животното, да отидеш на състезание и да спечелиш първо място, напротив. Нужни са много грижи. Влизам в конюшнята, четкам копитата им, къпя ги, храня ги, реша ги. Питат ме защо го правя, след като е задължение на конегледачите. Ами защото този е начинът, да създадеш връзка с коня, да бъдеш част от неговия свят, за което той ще ти бъде благодарен не само по време на състезание.
А на какво Ви научиха историите на децата, болни от церебрална парализа или аутистите, които идват тук?
На това колко е важно да бъдем добри. По-добри! И още – да сме всеотдайни и да раздаваме любов! Няма нищо по-прекрасно от това да направиш щастливо едно семейство! Невероятно е усещането, че имаш принос към това. Не мога да го опиша с думи. Трябва да го изпиташ, за да разбереш. Днес има толкова много хора, които са в нужда. Всеки може да помогне, въпросът е да поиска да го стори. Лошо е, че в последните години светът стана твърде материален и някак се обръща малко внимание на духовното. Добре ще е ако всеки помага на някой в нужда, но повечето хора не го правят май.
Срещате ли сина си с децата, които идват тук и какво Ви казва той за тях?
Интересен е подходът му. Когато работя със здрави деца, той изпитва ревност, особено когато беше по-малък. Постоянно настояваше да му обръщам внимание, искаше него да кача точно на този кон. Когато обаче работя с деца с аутизъм или парализа, нито веднъж не се е случило да прекъсне работата ми, оставя ме да бъда с тях дълго време. Това ме прави сигурна и спокойна. Мисля, че той интуитивно усеща, че децата с проблеми имат по-голяма нужда от мен в този момент. Често ме пита защо им се е случило всичко това. Трудно се отговаря на подобен въпрос, нали? Но моето дете вече знае, че конете лекуват и една тренировка може да облекчи състоянието. Радва се, че помагаме.
Вие говорите ли с конете?
Да, особено когато имам проблем или се тревожа за нещо. Влизам при тях и винаги им разказвам за болката си. И докато го правя, забравям за лошотиите в живота. Конете имат невероятната способност мигновено да отнемат отрицателната енергия. Доказано е във времето. Никой, който се е захванал с коне, не се отказва от тях, защото е наясно колко много ни дават те.
След всичко, което чух от Вас, бих искала да завършим този разговор като Ви попитам какво ще кажете на хората, които по-често виждат света в черни краски, убедени са, че нищо не може да се промени, а ситуацията става все по-драматична и страдат от всичко това?
Ами, честно, бих ги поканила да дойдат и да пояздят. Сами ще усетят ползата от ездата и ще се убедят колко ефективни и полезни са конете именно в подобни критични моменти за човека и най-вероятно ще усетят, че част от болката им изчезва.
Автор: Гергана Караилиева
Снимки: Личен архив
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СТАТИЯТА е свързана към
- Добрите практики
- Разговаряме с...
- Детска церебрална парализа (ДЦП)
- Лечение с мускулни релаксанти
- Какво е да имаш синдром на Аспергер
- Арт терапия или как изкуството лекува
- Алтернативни подходи в терапията на аутизъм
- Какво представлява невербалният аутизъм
- 10 признака на аутизъм
- Леснодостъпно диуретично лекарство може да облекчи симптомите на аутизъм при деца
- Симптоми на аутизъм
- Фелинотерапия или как котките ни лекуват
Коментари към Йонка Максимова: Да помагам на хората ми дава криле!