Искра Михайлова: Не забраните, а диалогът, истината и смелостта решават проблемите
Идеята на Волен Сидеров да бъдат забранени абортите провокира разгорещени дискусии. Както често става у нас, отново се люшнахме между „осанна“ и „разпни го“ и някъде в този вулкан от емоции темата ще гори от ден до пладне, а в един момент ще бъде забравена и изместена от поредната сензация. А въпросът за демографската криза е твърде сериозен, за да бъде заметен под килима. Както вече заявихме, ние от framar.bg, се надяваме общественият дебат да се случи в свободното пространство на медията ни. Сега ви предлагаме среща с Искра Михайлова. Дамата е председател на ПП „Възраждане“ в Стара Загора и с нея говорим за ролята на лидерите и хората, които се занимават с политика, когато става дума за значимите за страната ни въпроси. Има нещо тъжно в изреченото от нея, че който е най-гръмогласен и има най-много медии, той бива чут. Но е вярно, за съжаление, както е вярно, че е крайно време да спрем със страха, че трябва да бъдем активни и да направим всичко, което зависи от нас, за да сложим край на хаоса, в който живеем. Искра Михайлова говори емоционално и вярва,че проблемите могат да се решат с диалог, разум, смелост и когато хората, призовани да водят, казват истината.
Г-жо Михайлова, очевидно е, че изреченото от Волен Сидеров, че абортът е убийство и трябва да бъде забранен, провокира лавина от коментари. Мислите ли, че сега е времето и изобщо трябва ли да има дебат у нас „за“ и „против“ абортите?
Не, смятам, че времето за този дебат е отминало. От около 60 години въпросът е решен. Абортът е законен и това не подлежи на коментар. По-скоро трябва да има дебат по въпросите защо и кой да прави аборт и защо броят им е толкова висок. Статистиките за последните години показват, че абортите са половината от ражданията. Това е огромен процент и ние трябва да намерим отговор на въпроса защо се случва, както и на другия въпрос - какви са мотивите, които карат жените да спрат бременността си. Съгласна съм с Волен Сидеров единствено по отношение на демографската криза, която е реална катастрофа, но със забрана нищо няма да постигнем. Между другото, абортите са били забранявани в България и първата година след това раждаемостта скача, но втората – спада. Който е решил, ще намери начин. Забраната може да доведе единствено до рискови аборти, до това да се правят в чужбина и още повече да бъде застрашено здравето на жените. Живеем в 21 век. Трябва да следваме политика на ценностите. Това, което се случи след изказването на г-н Сидеров, бих определила като дразнещо, защото всяка сериозна тема, която е важна за обществото ни, се поставя толкова пошло в дневния ред. Правят го и политици, и медии, и неправителствени организации, които уж са загрижени, и лидерите на общественото мнение, увличащи хората, които им се доверяват, единствено защото са лидери. Какво се получава накрая ли? Все едно да отидеш в петзвезден ресторант и да ти сервира леко момиче с тигрова рокля и евтин парфюм. По този начин се поставя всяка съществена тема у нас днес. Няма диалог, няма дебати по същество.
Мислите ли, че наистина забраната на аборта, е в състояние да бъде част от решаването на демографската криза у нас или усилията на политиците трябва да бъдат насочени към конкретни и работещи мерки за преодоляването й?
Забраната не решава проблеми. Това е насилствено натрапване на нечие мнение върху свободната воля на едно човешко същество. Няма как друг да дойде и да каже на една жена какво да направи със собственото си тяло. Не ми се иска да е така, но хората са разделени на различни групи . Има такива, които са добре информирани, мислещи, емоционални, други не са толкова образовани. Убедена съм, че ако направим различни фокус групи, ще получим интересни данни. Например, ще се окаже, че момичета, които са направили аборт дори нямат представа какво е той. Знаят само, че се заражда нещо, но в момента то им пречи и те го прекъсват, без да преценят всички минуси и плюсове. А всъщност плюсове няма, щом говорим за аборт, говорим за проблем. За да се стигне до прекратяване на бременността вероятно превенцията е недостатъчна или има момичета, които не знаят как да се предпазят възможни са обаче още толкова много причини. А нещата могат да опират и до липсата на средства. Ако въпросът е финансов, нали имаме държава.
Сигурна ли сте?
Не, сигурна съм, че не съществува, но съм сигурна, че трябва да я има. Това са въпросите, по които да дискутираме. И още един важен въпрос – искат ли изобщо хората да имат деца?
Хората не искат да имат деца, защото са притеснени за бъдещето им. Ще се съгласите ли с подобна теза?
Да, и не става дума само за финансовия аспект, който е много по-лесен за разрешаване от другия, от моралния аспект. Аз започвам да се страхувам за средата, в която ще бъде детето ми, при какви условия и с какви хора ще работи, има ли сигурност. Другото, което ме подразни по темата, беше, че в мига, когато Волен Сидеров изразява едно изключително абсурдно и електорално стимулиращо мнение, макар да не зная каква част от електората би могъл да се стимулира от него, веднага от другата страна скочиха либерално настроените НПО-та. Употребявам думата либерално в кавички, защото либерализмът е нещо чудесно, но също като патриотизма думата е опорочена. В България успяхме да направим това с много хубави думи. Много е лесно поляризирането ляво–дясно, да разбереш нещо крайно, нещо скандално, ярко, крещящо. Като например, „моето тяло – моите права“, но тук въпросът е кой подлага на съмнение и правата, и тялото ти? Законни ли са в момента абортите? Да. Ако си толкова загрижен, то говори за причините за тях, за рисковете за здравето на жените от тях. Абортът не е като да ти почистят кариеса, това е проблемът.
Г-жо Михайлова, Волен Сидеров обаче постави темата за обсъждане, но ми се струва, че изместваме отново дебата. Ще се появи ли разумен глас между двете крайни мнения?
Фокусът ще бъде изместен, категорично, та това е целта и на двете страни.
Защо?
Защото целта не е да решим проблема с абортите, а да натрупаме дивиденти, които да се отразят положително на изборите. Оставям го настрани, защото нито е ново, нито е интересно за коментиране. Общественият дебат какво може да донесе? Дори да се появи някой с балансирано мнение и здрав разум, не мисля, че той има шанса да влезе в публичното пространство така, че да въздейства на мнението на хората. И така отново ще се случи онова, което стана с ранното сексуално образование, стратегията за детето и с други значими теми, които не бяха черно-бели и са от огромно значение за бъдещето ни като нация. Най-лошото от всичко е, че няма диалог. Веднага Ви давам пример. Когато ние, от партия „Възраждане“, говорим, рядко някой си дава труд да вникне в думите ни, защото са ни поставили етикета на патриотична организация. Вероятно така е и с останалите. С една дума, не сядаме на една маса и не водим диалог. А може би причината е, че държавата не го прави. Ние нямаме властови механизми, можем единствено да говорим. Който вика по-силно или притежава повече медии, ще бъде чут повече. Ако обаче държавата постави въпроса и събере съответните екипи от професионалисти, ще бъде различно. И не е нужно всичко да е публично. Какво ще реши публичният дебат по този въпрос? Нищо в този случай. Има валиден закон и има статистически доказан проблем. Точка. Проблемът трябва да бъде решен. От кого? Държавата, специалисти, експерти. Събират се, търсят начини и ги предлагат. Крайно време е държавата да започне да работи за българското национално самосъзнание.
Статистиката на Националния център по обществено здраве, която разбуни духовете, показва нещо твърде любопитно, върху което си струва да се помисли. Абортите, направени от деца под 15 години, са или спонтанни, или терапевтични, но не са и по желание на непълнолетните и малолетни момичета. Вие какво мислите затова?
Да, у нас е факт проблемът с ранното раждане и държавата би трябвало да си влезе в ролята. Не е тайна, че това е основно проблем на малцинствата. Какво става с тях? Най-много пари се дават за интеграция, която така и не видяхме. Тук е мястото да кажа, че когато едно дете живее в нечовешки условия, държавата трябва да се намеси. А знаете ли, че имам информация как се държат деца в безумни условия, за да бъде забавено развитието им, защото така 17-годишната майка след освидетелстване от ТЕЛК ще взема голям размер на помощ от държавата?
Това сериозно ли е?
Напълно, данните са за ромска махала на съседен град, но хората, които ми дадоха информация, отказват да я направят обществено достояние. И това е другият проблем в страната. Пасивни сме.
Това, което казвате е страшно. Вярно е, че хората са пасивни и обезверени. Кажете какво трябва да се случи, за да има промяна?
Всички ние, които се занимаваме с политика, трябва да забравим сензацията и да се съсредоточим върху съществения диалог. Вярвам, че трябва да вложим разум и отговорност във всяка дума и действие. Вярвам в диалога, в срещите с хората и в коментирането на всеки въпрос без страх. Ние, българите, се страхуваме. Ваши колеги споделят, че по-голямо мълчание и страх да изразиш мнението си, е нямало никога. Това ме ужасява. Застрашени сме. Нужни са диалог, истина и смелост. Условия за по-добър живот България има, просто трябва да се приемем такива, каквито сме, а не сами да се очерняме, да бъдем малко по-разумни и по-активни.
Снимка: Личен архив
Коментари към Искра Михайлова: Не забраните, а диалогът, истината и смелостта решават проблемите
Време е проблемите да се решават от Българи, не от политици.
Смело интервю!