Начало Социални грижи Добрите практики Разговаряме с... Жени Димова: За жените с проблеми сурогатното майчинство е единствената и последна надежда!

Жени Димова: За жените с проблеми сурогатното майчинство е единствената и последна надежда!

Жени Димова: За жените с проблеми сурогатното майчинство е единствената и последна надежда! - изображение

Преди дни Жени Димова публикува петиция, с която приканва сурогатното майчинство в България да бъде узаконено. Текстът й е емоционален и искрен, вероятно защото самата тя е минала през ада, но не просто е оцеляла, а е намерила и сили да се бори в името на справедливостта. Жени признава, че ще се бори докрай за правото на нов живот. Свободата е в правото на избор, казва тя и допълва, че у нас я губим от слабост и инертност, но я печелим с доблест и кураж. Жени Димова е категорична, че не иска да търгува, нито да пише обяви с фалшив профил, треперейки, че действията й са незаконни. Тя иска закон, иска ясни и точни критерии за жените с репродуктивни проблеми и призовава да не им се отнеме правото да бъдат майки. С дамата, която е приела като лична кауза възможността да бъде регламентирано със закон сурогатното майчинство, разговаряме за петицията и нейния смисъл, за очакванията й, но и за силата да отстояваш себе си и достойнството си.

Г-жо Димова, какво Ви накара да направите петицията, с която настоявате в България да има закон за сурогатното майчинство?

Основната причина е мое лично преживяване. Повече не мога да имам по естествен път деца, тъй като преди известно време в резултат на поредица от лекарски грешки се наложи матката ми да бъде отстранена по спешност. Изготвих и пуснах петицията, защото смятам, че е мой дълг. Достатъчно много жени не могат да имат свои деца по естествен път, имат много репродуктивни проблеми и са на ръба на отчаянието. Много от тях се свързаха с мен и всяка от тях разказва различна история. За съжаление всички са безкрайно тъжни и отчаяни в опитите си да имат свое дете. Едни прибягват до ходене в Украйна, до плащане на черния пазар, някои остават излъгани, други правят неуспешни опити. Общо взето, когато в една страна няма закон, както у нас, хората дават луди пари да търсят надежда в друга държава и резултатът невинаги е добър.

Защо у нас няма желание сурогатното майчинство да се превърне в законна процедура, според Вас?

Преди няколко дни написах един текст, в който изразявам своята позиция за донорството на яйцеклетки и семенна течност в България. Този акт е разрешен у нас, а на мен той ми се струва доста по-неприемлив дори от християнска гледна точка. Тук е мястото да припомня, че и Българската православната църква и Главното мюфтийство излязоха с изявление, че са против сурогатното майчинство.

А защо определяте донорството на яйцеклетки като неприемливо?

Минимум 50% от генетичния материал на майката е заложен в яйцеклетката, която се превръща в ембрион и се имплантира в друга жена. За мен това е да дадеш част от себе си – даваш плода си на друга жена. Според хората в този акт няма нищо нередно, но е нередно да платиш определена сума, за да ползваш орган под наем на друга жена, тъй като ти самата не притежаваш такъв. Аз не виждам нищо нередно в това. И ако има закон, който да постави в рамки и определени граници всичко, много хора ще бъдат щастливи, ще имат своя рожба. Не изключвам и варианта с осиновяването, но там процесът също е дълъг и тромав, а и се дават страшно много пари. Истината е, че няма нищо безплатно. За мен жена, която ражда и изоставя детето си, не е по-малко виновна от жена, която като мен търси друга, за да износи детето й. И го прави, защото няма физическата възможност, независимо колко го иска.

Докато Ви слушам, а и наблюдавайки ставащото у нас в последните години, си мисля, че хората с проблеми не са грижа на държавата. Така ли е, а и трябва ли да бъдат грижа за нея, според Вас?

Много е трудно да си в малкия процент от хора, които нямат късмета да са здрави, нямат проблемите, които аз и други жени като мен имат. Сега го изпитвам на гърба си. Истината е, че когато един проблем не те засяга пряко, няма как присърце да приемеш нещата, да вникнеш надълбоко и да се опиташ да разбереш, че никой не е застрахован. Не става дума само за сурогатното майчинство, а като цяло. Нещата в живота се случват много бързо, неочаквано и в един момент се оказваш в позицията на търсещ, без да го искаш.

И все пак, бих искала да ми отговорите дали държавата мисли за тези случаи и трябва ли да го прави?

Не! А що се отнася дали трябва, всяка държава трябва да проектира законите спрямо народа си така, че те да са максимално угодни и за двете страни. Слушах изказването на групата хора, които на 1 май протестираха пред парламента. Някои от тях познавам лично и знам, че децата им са засегнати по различен начин от недобре свършената работа в Народното събрание и лошо регламентирани закони. Това са голямо количество случаи и натрупани проблеми, които изостават с времето, не се решават, защото е по-удобно да се мълчи и да няма гласност.

А този ли е начинът? Да заявим високо и ясно своите изисквания и да накараме някого да си свърши работата?

В последно време чувам доста коментари по свой адрес, свързани с въпроса защо се занимавам с това. Казва ми се още, че и преди са правени опити, но отпорът е голям. Дори ми казват, че ще започнат да ме натискат да се откажа. Няма да се откажа, каквото и да се случи. Предната битка, която водих беше доста тежка и дълга, но успях да доведа нещата докрай и бях сигурна, че ще успея.

За коя битка говорите?

За съдебното дело, което водих и чиято цел беше да се докаже, че причината да се стигне до отстраняването на матката ми е лекарска грешка. Мащабно възпаление на матката и пикочния мехур и още други усложнения са причината. След като спечелих делото, с мен се свързаха много хора, които не бяха потърсили правата си. Искаха съвет какво да правят или просто търсеха някой да им вдъхне смелост. Затова сега подех тази битка. Не толкова за моя лична облага, защото аз вече имам едно детенце, но има хора, които нямат. Много са онеправданите.

Вие сте силен човек.

Налага ми се. Сега отглеждам сина си сама, явно съпругът ми не можа да издържи на цялото напрежение около мен. А и аз прекалено силно се бях вкопчила в амбицията си да доведе нещата до края.

Но Вие сте го сторила и вероятно това Ви дава сега вяра, че отново може да успете. Така ли е?

Да, това е моята цел и личното ми убеждение, което ме води напред и е нещо, което ме стимулира в живота. Мисля, че когато човек е под напрежение, не си позволява да се отпуска и е постоянно в кондиция, а това е важно.

Споделихте, че е имало хора, които ви казват, че е безсмислено да защитавате тази кауза, но имаше ли такива, които след като петицията е вече в публичното пространство, ви подкрепиха или пък споделиха, че ще бъдат до Вас в тази битка?

Да, много жени със сходна или същата като моята съдба се свързаха с мен. Петицията беше многократно споделена, събират се подписи, мнозина поискаха да напишат свой коментар, за да се даде по-голяма гласност. Важно е, защото за жените с подобна съдба това е единствената и последната надежда.

Кое ви е най-неприятно в говоренето по темата?

Дразня се много, когато всичко се изопачава. Някъде четох, че съм жена без достойнство, щом подтиквам хората да подписват петицията, защото това не било кауза, а пълна комерсиализация. Жените щели да продават матките си, за да изкарват пари за семействата си. Глупости! Единствено човек, който не е изпитал на гърба си какво е чувството, когато ти отнемат нещо, което по природа ти принадлежи и нямаш вариант, може да мисли и говори по този начин.

А Вие оптимистка ли сте и какво мислите, че ще се случи с петицията. Какво очаквате?

Очаквам някой да обърне внимание на това, което казвам, защото наистина много хора в България се надяват сурогатното майчинство да бъде узаконено. Това би променило съдбата на им в положителна посока. Особено като се имат предвид и демографския срив, и намалялата раждаемост в последните години. Подобен закон би стимулирал и би ни съхранил като народ, защото започваме да се губим.

Какво Ви дава сила?

Детето ми, най-много то! Може би оказа влияние и факта, че след като се роди, дълго не можех да бъда с него, защото бях в болницата и сега се опитам да наваксам. Искам да бъда максимално полезна не само на детето и себе си, но и на хора с подобни проблеми. Аз знам какво е усещането, какво е чувството да ти липсват смелост, кураж, да няма кой да те подкрепи.

А какво най-много ни липсва на нас, българите?

Хората толкова много са се затворили в себе си и не виждат по-далеч от носа си. Гледат само те са да добре и не ги интересува какво се случва встрани, но отново ще кажа, че никой в живота си не е застрахован и не знае какво може да му се случи. Аз също не съм очаквала, че ще преживея това, което се наложи. Какво ни липсва ли? Може би оптимизъм. Мисля още, че независимо, че носят доброто в себе си, хората сякаш не знаят как да го използват.

Какво бихте искала да кажете на жените, които не могат да имат деца и се нуждаят от сурогатна майка, за да сбъднат мечтата си? Как бихте ги успокоила?

За съжаление от мен нищо не зависи в момента. Единственото, което мога да обещая е, че до края ще се боря за каузата си и се надявам някой ден да успея и за завърша започнатото с успех. Това ще бъде най-голямата победа за мен.

Автор: Гергана Караилиева
Снимка: framar.bg

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияНовиниСоциални грижиЛюбопитноИсторияПсихологияЛайфстайл