В края на 2018-а хората над 65 години у нас са малко над 1 493 000
Хората над 65 години у нас са 1 493 119 в края на 2018-а. Така темата за застаряването за пореден път се превръща в една от водещите. В отчета за изпълнението на Националната стратегия за демографското развитие на населението (2012-2030) се подчертава, че това е и най-значимата демографска тенденция.
Авторите на доклада констатират, че съотношението между броя на българите, които навлизат в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на напускащите трудовия пазар, става дума за хората между 60 и 64 години, поражда тревога. Проблем е, че всеки 100 мъже и жени, спиращи работа, биват замествани от 66 души. През 2001-а стоте напуснали са били заменяни от 124-а.
Тези тенденции са в основата на различните идеи и мерки, които трябва да бъдат предприети в следващите години.
Разпределени са в 12 стратегически направления, които включват насърчаване на раждаемостта, подобряване на репродуктивното здраве, на общата демографска информираност и на здравословното състояние на нацията, намаляване на общата, детската и преждевременната смърт, създаването на адекватна миграционна политика и значително намаляване на емигриращите млади хора, адаптация на социалните системи към демографските промени, солидарност между поколенията, условия за равни възможности и задължителна оценка на въздействието, което оказва всеки нормативен акт на държавата върху демографското развитие и качеството на живот.
В част трета на документа, която е озаглавена „Управление на демографските промени. Трансформиране на демографските предизвикателства в нови възможности за устойчиво развитие“, са представени различни мерки, чрез които да бъдат компенсирани демографските баланси.
Очакванията са в следващите десетилетия раждаемостта да намалява. Реалистичните възможности на държавата, пише в отчета, е да предприеме мерки за поддържане на коефициент на плодовитост около 1,5 и да насочи усилията си към създаване на условия за отглеждане и възпитание на децата и за материална обезпеченост и социална реализация.
Сериозни са и икономическите последици от застаряването на населението върху пазара на труда и начина, по който той се развива. Демографските промени изискват преструктуриране на икономиката и промяна на политиките за заетост.
Като едно от най-големите предизвикателства на следващото десетилетие авторите на отчета определят начините, по които ще бъдат посрещнати последствията от застаряването на работната сила и как ще бъдат насърчени възрастните хора да продължат да работят. Затова е важно да бъдат осигурени продуктивни работни места, както и да бъдат предприети действия, чрез които подкрепа да получи икономика, която създава работни места за все по-застаряващите българи, но и която осигурява пълна и производителна заетост.
Факт е, че работната сила променя профила си и това изисква спешни действия, сред които промяна и адаптиране на мерките и програмите, които да бъдат пригодени към новата ситуация. Сред тях са стабилизирането на трудовия пазар и включването в него на социални групи, които до този момент са били извън него, повишаване производителността на труда и радикално ограничаване дела на неформалната заетост, чуждестранни инвестиции, редовно заплащане и кариерно развитие, въвеждане на гъвкави форми на работа.
Мерките в пенсионната и осигурителната системи, които са част от решаването на демографската криза са от съществено значение, защото застаряващото население води до увеличаване на публичните разходи за пенсии. За да има реални резултати, са необходими по-строги изисквания за получаване на пенсия, повишаване на пенсионната възраст и стаж, ограничаване на достъпа до схеми за ранно пенсиониране.
Подобни действия със сигурност ще направят така, че по-възрастните работници ще имат сериозно участие на пазара на труда. Трябва да бъдат подобрени и допълнителните пенсионни схеми. Важно е, подчертава докладът, защото в дългосрочен план дефицитът в пенсионната система ще продължи да се възпроизвежда. Според множеството анализи, прогнози, обсъждания и разработки по темата е нужно да бъдат въведени адекватни правила и изисквания за получаване на пенсия, постоянна оценка на въздействието на програмите на пазара на труда върху пенсионната система, обвързване на всички видове разходи на пенсионната система с осигурителния принос, оптимизиране на приходите и разходите. Не на последно място се предвижда въвеждането на многофондова система във втория и третия стълб на пенсионната система, намаляване на таксите и удръжките, укрепване на „Сребърния фонд“.
В следващите години се очаква да нарасне търсенето и нуждата от дългосрочни грижи и услуги за възрастните хора. Цените също ще се увеличат, а това със сигурност ще ги направи невъзможни за много семейства. Ето защо авторите на отчета отбелязват, че трябва да бъдат предприети иновативни подходи и да се вземат новаторски управленски решения. Сред тях са условия, които да мобилизират потенциала на възрастните, децентрализация на дългосрочните грижи, развитие на „сребърната“ икономика, създаване на по-добър модел за финансиране на този вид грижи.
Компенсиращите мерки в образованието са свързани с концепцията за учене през целия живот и разработване на учебни програми за нови знания и умения за хората над 50 години.
Застаряващото население поставя множество въпроси, свързани и с голямата тема за здравеопазването и нарастването на публичните разходи за него. Нужна е изключително добре развита система, която да отговаря на нуждите и всеки да има достъп до висококачествени здравни услуги. Създаване на условия за остаряване в добро здраве, за продължителна трудова и социална активност, за удължаване средната продължителност на живот, въвеждане на иновации и инвестиране във високите технологии са част от мерките в сферата на здравеопазването.
Общественото обсъждане на отчета продължава до 5 декември 2019 г.
strategy.bg, tousergo.com
- Повече от 1,2 милиарда лева са предназначени за справяне с последиците от COVID-19
- Структура и функции на Министерство на труда и социалната политика
- Облекчени условия за бизнеса по мярката „Заетост за теб“ от 27 ноември 2020 г.
- ВАС отхвърли жалбата срещу промените в наредбата за мерките, с които ще се предотвратява изоставянето на деца
СТАТИЯТА е свързана към
- Добрите практики
- Актуално
- Повече от 1,2 милиарда лева са предназначени за справяне с последиците от COVID-19
- Структура и функции на Министерство на труда и социалната политика
- Предвиждат през 2021 г. всички записани в 8 клас да получат помощ от държавата от 300 лв.
- Облекчени условия за бизнеса по мярката „Заетост за теб“ от 27 ноември 2020 г.
- Пробивът по казуса Национална детска болница е един от успехите ни, отчете министър Асен Меджидиев
- Националният план за заетост за 2021 г. се фокусира върху възстановяването на заетостта
- През 2020-а най-търсени на пазара на труда ще бъдат учителите и ИТ специалистите
- Социалните партньори подкрепиха единодушно идеята мярката 60/40 да продължи до 30 септември 2020-а
- ВАС отхвърли жалбата срещу промените в наредбата за мерките, с които ще се предотвратява изоставянето на деца
- Националният съвет за насърчаване на заетостта обсъди новите мерки за подкрепа на бизнеса в условията на COVID-19
Коментари към В края на 2018-а хората над 65 години у нас са малко над 1 493 000