АИКБ: Сивият сектор е намалял с повече от 15% за последните 10 години

Недекларираната заетост в страната е намаляла с над 15% за последните десет години, отчетоха от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по време на организираната от тях кръгла маса по темата, на която беше представена и Националната карта на недекларираната заетост. В проведеното онлай събитие се включиха представители на изпълнителната и законодателна власт, работодателски, синдикални, научни и неправителствени организации.

Председателят на АИКБ Васил Велев подчерта, че организацията, която оглавява, е насочила усилията си и повече от десетилетие действа неотклонно и последователно за ограничаването на сивата икономика. За целта е създаден и специален инструмент. Композитният индекс отчита стойностите на сивия пазар. През 2010 г, когато започва измерването, той е показал 36,65%, сега отчита 21,48%. Независимо от сериозния спад обаче, стойностите продължават да бъдат много по-високи от средноевропейското ниво, подчерта Васил Велев и поясни, че от 2019-а усилията им са насочени към ограничаването и превенцията на недекларираната заетост.

Общите и съгласувани действия между бизнеса, управляващите и синдикатите са в състояние да постигнат напредък в реалното ограничаване на сивата икономика, която нанася сериозни поражения не само върху икономиката, но и върху доходите. В този дух един от примерите, които даде председателят на АИКБ, беше за предстоящите нормативни промени в наредбата за шофьорските курсове. Усилията ни заедно с КНСБ и министерството на транспорта провокираха бъдещите изменения, свързани с условието за задължителни трудови договори за инструкторите и поставяне на камери по време на изпитите, заяви Васил Велев.

Национална карта на недекларираната заетост

Националната карта на недекларираната заетост е първият подобен документ не само у нас, но и в Европа. Зад нейното създаване стои работата в рамките на една година на над петдесет експерти. За този период те са подложили на задълбочен анализ две национални проучвания, кабинетни изследвания, дълбочинни интервюта и работа с фокус групи.

Изводите са, че най-често срещаните форми на недекларирана заетост са:

• работа без договор
• работа с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой
• прикрити трудови договори
• фалшива самонаетост
• извънреден труд без заплащане

Проф. Емилия Ченгелова, която е ключов експерт в разработването на Националната карта, подчерта, че към единственото до момента определение на термина, дадено през 2007-а от Европейската комисия, българският екип е направил допълнение. Дефиницията на ЕК е, че недекларирана заетост е всяка дейност, която се осъществява срещу заплащане, законна е по своето естество, но не е декларирана пред органите и публичната власт. Допълнението е, че тя е част от сивата икономика и резултат от сиви практики, при които се извършват нарушения на трудовото, осигурителното и данъчното законодателство и на Закона за статистиката.

През 2020-а недекларираната заетост е 25,3% според работодателите, а според работниците тя е 32,9%. Както подчерта проф. Ченгелова средната стойност е 29,1%. Важно е, че тенденцията показва намаляване. В българската икономика най-често срещаната практика между 25% и 30% е работата по договор с фиктивни клаузи и допълнително плащане в брой. На второ място е полагането на извънреден труд без заплащане с обхват между 25% и 28% и той се открива във всички сектори. Екипът е установил отрасли с изключително високи нива на тази практика.

Най-уязвимите сектори, показват резултатите, са търговията, строителство, транспорт, селско стопанство, хотелиерство и ресторантьорство. Проф. Ченегелова подчерта, че за секторите търговия и преработваща промишленост са направени отделни извадки, защото те са изключително големи с множество подотрасли и не би било коректно да се дава оценка изцяло за сектора. В този смисъл, когато се говори за преработваща промишленост, се има предвид консервна, шивашка, текстилна, производство на обувки, на кожи – браншове, в които се полага нискоквалифициран труд. В тежката индустрия има твърде ниски нива.

Според работодателите най-висок ръст на сивата икономика има в сферата на търговията (30,8%), следва я култура, спорт и развлечения с дял от 29,5%. От своя страна работниците посочват на първо място сектора „Други дейности“ - 33,4%. Според проф. Ченгелова в него наистина контролът е най-нисък и затова в бранша има най-високи възможности за приложението на сиви практики.

Националната карта на недекларираната заетост за 2020-а е резултат от средните оценки на работници и работодатели. С 33,5% Видин е най-уязвимата област по отношение на тези практики, след нея се нареждат Ямбол с 32,6% и София-област – 32,5%. В същото време най-нисък този дял е в Кюстендил – 24,1%, Смолян – 23,6% и Търговище – 21,1%.

Интересен факт е, че според работниците най-висок дял има в област Сливен – 43,8% и Ямбол – 38,5%.

Много специално внимание екипът отделя на факторната детерминираност на недекларираната заетост. Направихме го, подчерта проф. Ченгелова, защото целта е не просто да установим къде и колко са сивите практики, а преди всичко да намерим точните подходи и действия за противодействие.

Шест са категориите фактори, оказващи влияние:

• нормативни – противоречия и пропуски в законодателството
• конюнктурни – отсъствието на легално работещи икономически субекти, дисбаланс между търсене и предлагане на трудовия пазар, неадекватна образователна система
• дефицит на доверие и престиж – липса на уважение към държавността и иниституциите
• народопсихологически – силно изразени стереотипи за надхитряване на държавата, силни индивидуалистични нагласи, незачитане на обществения интерес, неуважение към другите
• икономически интереси на индивидуално ниво – те са най-силната детерминанта, те включват продължителна безработица, невъзможност да се намери работа, ниски доходи
• лични и утежняващи обстоятелства

Любопитен акцент в изследването е и начинът, по който работодателите определят факторите, които оказват сериозно влияние върху сивата икономика, но на регионално равнище. Оказва се, че най-въздействащият фактор е наличието на ромска общност, чиито представители отказват да сключат договори, за да не изгубят социалните помощи, които получават.
Действията срещу сивата икономика трябва да обхванат всички сектори едновременно, категоричен е екипът.

Проектът

Проектът „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“ трябва да приключи в края на март 2022 г., а стартът му беше даден в началото на октомври 2019-а. Общата му стойност е 2 033 230 лв., от които европейското финансиране е в размер на 1 728 245 лв., а националното – 304 984 лв.

Основата цел е чрез съвместни действия на социалните партньори недекларираната заетост да бъде ограничена, пазарът на труда да е устойчив, а достъпът до заетост да е по-добър както и да се повиши качеството на работните места, припомни на участниците в кръглата маса главният секретар на Асоциацията и ръководител на проекта д-р Милена Ангелова. По време на кръглата маса тя подчерта, че началните им предвиждания за зависимост между образованието и квалификацията на работещите и вероятността да станат част от сиви практики на работното място са се оказали верни. Подобна зависимост е факт, а най-често това се случва при ниско образованите и без квалификация.

Предстои да бъдат осъществени множество инициативи, сред които реализацията на две национално представителни проучвания и привеждането в действие на новата информационна система на Националния център „Икономика на светло“.

Мерки за ограничаване на недекларираната заетост

Задълбочените проучвания, анкетите и анализите открояват ясно няколко групи мерки, чрез които има реални шансове сивата икономика да бъде ограничена. Сред тях са:

• Осъвременяване както на трудовото, така и на осигурителното законодателство. Промените ще ограничат сивите практики, генериращи недекларирана заетост, но и на рисковете, които крие практическото прилагане на новите форми на заетост.
• Сътрудничество със специализираните органи, за да се противодейства на порочните практики
• Повишаване капацитета на органите за извършване на качествени и ефективни инспекции по отношение спазване трудовото законодателство
• Мерки, чрез които работодателите ще бъдат стимулирани да спазват трудовото законодателство
• По-строги санкции при нарушаване на законодателството
• По-добра информираност за пораженията, които сивата икономика нанася и изграждане на нетърпимост към нея