"Предизвикайте правото" със Стоян Ставру
Политика без принципи, знание без характер, търговия без морал, наука без човечност… Звучи ли ви познато? Някои дефинират тези явления като реалност. И може ли да обвиним хората за определението им – едва ли? Често пъти зад представата им за реалност са "застанали" безволие, слабохарактерност, безпътица, отчуждение, деградация. Знаете ли, обаче, къде се крие добрата новина в по-горната картинка? Хората, вярващи в гореспоменатото определение за реалност, не са (а и не следва да бъдат) представителна извадка на обществото в страната ни. И тъй като аз съм "човекът пред компютъра", моя е отговорността да ви представя добрите примери, описващи наши сънародници, които с работата си успяват да променят статуквото.
Сред тях е българският юрист и философ – д-р Стоян Ставру. Той е сред първите професионалисти, засегнали сред обществото и медиите любопитни теми като медико-правния статут на заченатите деца, правното значение и опасностите при заместващото майчинство, необходимостта от хуманното третиране (погребване) на мъртвородените деца, палиативните грижи като алтернатива на евтаназията, правния статут на човешкото тяло. Срещнахме се с д-р Ставру, за да ни разкаже повече за проекта си "Предизвикай правото!", както и за някои наболели проблеми, засягащи биоправото и медицинското право в България.
Привет, д-р Ставру! Разкажете повече за себе си и Вашия проект Професионален сайт "Предизвикай правото!" ("ChallengingTheLaw") за читателите на "Framar.bg".
Здравейте! Казвам се Стоян Ставру, доктор съм по гражданско и семейно право (2010) и по съвременна философия (2015). "Предизвикай правото!" е преди всичко общност от хора, които вярват, че знанието предполага проблематизиране на нещата, които сме свикнали да приемаме за очевидни. В този смисъл казваме, че сайтът е фокусиран върху "трудните" въпроси в правото – въпросите без отговор и въпросите с няколко верни отговора.
Първата статия в Професионален сайт "Предизвикай правото!" е публикувана на 24 декември 2010 г. и носи заглавието: "Интелигентните агенти – нов правен субект или алгоритъм за генериране на волеизявления". Малко повече от 6 години по-късно – на 16 февруари 2017 г., Европейският парламент прие Резолюция, съдържаща препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката (2015/2103(INL)). Аз приемам този факт като доказателство, че разглеждането на авангардните и специфични проблеми, пред които се сблъсква съвременното човечество (Светът и Европа), е и трябва да бъде част от дневния ред на нашето общество (България).
Благодарение на редакционния екип на "Предизвикай правото!", който включва Румен Неков, Делян Недев и Васил Петров, в продължение на 5 години ние подаваме ръка на младите юристи, които желаят да търсят заедно с нас решенията на трудните правни казуси. От 2013 г. заедно с Фондация за развитие на правосъдието организираме всяка година Национална конференция по биоетика и биоправо (вече са 4 на брой), а от 2015 г. заедно със Съюза на съдиите в България – също всяка година, сме домакини на национални конференции под наслов "Предизвикай: Правото!" – до този момент сме "предизвикали" юридическите теми "Изпълнителния процес" (2015) и "Давността" (2016). През 2017 г. предстои Петата национална конференция по биоетика и биоправо, както и конференцията "Предизвикай: Несъстоятелността!".
Като цяло, нашата цел е да осигурим спокойно и приятно пространство за хора, които вярват в едни и същи ценности и искат да бъдат заедно, за да могат да се подкрепят взаимно в трудния път на търсенето на човешкия смисъл зад "професионализма" на правните решения.
Какво е мнението Ви на правист относно конфликтите по темите за сурогатното майчинство, донорството на гамети, иновациите в репродуктивната медицина и приложими ли са те в страната ни?
Репродуктивните технологии поставят под въпрос същността на медицината. Ако някога медицината е могла да се затвори (почти) изцяло в една специфична професионална сфера, където се извършват определени въздействия върху човешкото тяло, за да се възстановят изгубени или намалени негови функционалности, днес медицината – с помощта на умножаващите се технологии, има потенциала да оказва огромно социално въздействие. Тази нова "сила" на медицината е особено видима в областта на асистираната репродукция. Новите репродуктивни технологии предлагат не само лечение на медицински проблеми, които възпрепятстват една двойка да има деца, но и осигуряват инструменти за постигане на резултати, които до настоящия момент са били извън полезрението на бъдещите родители. Такава напълно нова възможност е например възможността за подбор на "най-добрите" яйцеклетки и сперматозоиди с оглед постигането на определени характеристики на бъдещото дете като пол, ръст, цвят на очи, но също и генетична устойчивост към определени заболявания.
Разбира се, нашите общества не приемат всички възможности, които ни предоставят технологиите. Напротив, една от основните роли на правото е да възпрепятства осъществяването на дейности, които съдържат неясен или неподлежащ на предварителна оценка риск: достатъчно е да споменем клонирането. Едновременно с това обаче се допускат практики, които увеличават контрола на родителите върху бременността: пренатален скрининг, възможност за съхраняване на замразени гамети и използването им след дълги периоди от време и др. Един конкретен пример, в който правото следва да съобрази множество интереси и ценности, е случаят с използването на замразени сперматозоиди на починал мъж от неговата съпруга. Кое следва да е определящо: желанието на жената "да запази част от починалия съпруг" или недопустимостта целенасочено да се създава дете, което "ще се отглежда без баща"? Това е труден въпрос, върху който всички ние следва да помислим внимателно (и може би дълго) преди правото да даде своя окончателен договор.
Живеем в доста сложен свят, в който бихме могли да се ориентираме, само ако положим достатъчно усилие. Затова всяко обещание за знание без усилие крие опасност от неразбиране. Децата с трима родители вече се раждат във Великобритания. В Гърция и в Украйна заместващото майчинство е позволено като платена услуга. Като цяло различните държави възприемат различни регулации, което най-вероятно показва, че на тези въпроси трудно може да се даде еднозначен и окончателен отговор. Едновременно с това в ютуб огромна популярност придобиват клипове с т. нар. "преродени бебета" – изкуствени свръхреалистични кукли, които осигуряват "безопасно" родителство. Именно, за да бъдат обобщени и разгледани систематично, тези "възли" на усложняване на правната регулация, заплитащи се във връзка с новите биотехнологии, се обединяват в нова научна дисциплина: "Биоправо", която преподавам в България от 2010 г.
Асистираната репродукция прави до известна степен родителството уязвимо. Съществува ли български законов текст, криминализиращ продажбата на гамети?
Подобни действия биха могли да попаднат в престъпния състав на трафика на хора. Съгласно чл. 159а, ал. 1 НК с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до дванадесет хиляди лева се наказва всеки, който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за отнемане на телесна клетка или телесна течност. Наказва се и този, който използва лице, пострадало от трафик на хора, за отнемане на телесна клетка или телесна течност, като наказанието в този случай е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет до двадесет хиляди лева (чл. 159в НК). И в двата случая наказателната отговорност възниква независимо от това дали деянието е извършено с, или без съгласието на лицето, станало жертва на трафика. Разбира се, за да се приложат посочените текстове на НК е необходимо да са налице всички елементи на съответните престъпни състави – нещо, което следва да бъде установено във всеки конкретен случай.
Считате ли за морално приложението на ин-витро процедурите като средство за избягване на генетичните заболявания и съществува ли риск производството на "супер деца" да стане регламентиран и доходоносен бизнес между "производители" и "ползватели"?
Както настояваше наскоро починалият немски социолог Улрих Бек, ние живеем във високотехнологични и високорискови общества. Няма как да се отрече възникването и съществуването на множество рискове, свързани с прилагането на новите технологии. Но човечеството винаги е живяло с рисковете, които е генерирало за бъдещето си. Нереализираните днес рискове утре могат да се окажат пропуснати шансове за бъдеще. Това изисква особената ни внимателност и ангажираност, когато говорим за технологии.
Допускането на възможността родителите да осъществяват подбор на гените на своите деца е прекрачване на една важна граница, която е изисквала родителите да приемат децата си такива, каквито са били заченати и родени. Ако допуснем възможността родителите да избират гените на своите деца, ще трябва да отговорим и на редица други въпроси. Ще може ли отношението "родител-дете" да се запази като отношение, основаващо се на безусловна любов, ако се допусне възможността за избор на генома на това дете? Няма ли създаването (зачеването) на дете да се превърне не просто във високотехнологичен, а в стандартизиран производствен акт? Ще възникнат ли определени социални очаквания и юридически изисквания към избора, които следва да правят родителите (нещо като "генетични нагласи" и "генетична мода")? Ще носят ли родителите отговорност за това, че са избрали или дори нещо повече: че не са избрали определени гени за своето дете? Няма ли възможността за избор да създаде нови неравенства между хората: деца с избран геном и деца със случаен геном? Какво ще е мястото и отношението ни към хората с увреждания в едно общество, което избира гените на своите деца? Как изборите, които правят родителите ще се отразят върху следващите поколения и изобщо върху бъдещето на човечество като цяло?
Това са изключително сериозни въпроси. Именно неспособността ни да им отговорим убедително е причината, поради която законът забранява генетичния подбор като практика в процедурите по асистирана репродукция (разбира се с някои малки и специфични изключения). И тази забрана се удържа в европейските законодателства въпреки засиления натиск от страна на т. нар. от Вас потенциални "производители" и "ползватели".
В своя статия от 08 Юни 2014 г. "Телесност и идентичност" засягате проблема за тялото и операциите за смяна на пола. По какъв начин правото следва да гледа на тази тенденция – трябва ли да се появят евентуални промени в законодателството, като се има предвид невсеобщността на въпроса в нашата страна?
В настоящия момент българското законодателство предвижда възможността за смяна на личната карта в случай, че нейният притежател е променил пола си. Законодателството ни обаче не посочва как човек може да си смени пола. И още по-важно: кой пол? Така, смяната на пола остава недефиниран юридически факт без правна форма. Това създава колебания в съдебната практика, макар и в повечето от случаите по-горните съдебни инстанции да допускат извършването на промяна на пола и следващата от това промяна на името на лицето.
Възможните решения на проблема с промяната на половата идентичност преминават през дефиницията на пола като индивидуализиращ белег на физическите лица. По правило полът, който се отбелязва в акта за раждане, се определя при раждането от медицинските специалисти на базата на външните полови белези на новороденото. Възможно е обаче лицето да страда от определени заболявания, включително генетични такива, които водят до наличието на генетични или физиологични белези и на двата пола. В този случай говорим за т. нар. интерсексуалност. В други случаи в определен етап от своето развитие лицето осъзнава, че е "затворено" в тяло, чийто биологичен пол се различава от неговото полово светоусещане, и поради това постепенно преминава към осъществяването на социалните роли, характерни за другия пол, започва хормонална терапия и дори претърпява операция за смяна на пола. В този случай говорим за т. нар. трансексуалност.
Интерсексуалността и трансексуалността показват динамичността на пола, като по този начин разколебават важни социални ориентири, свързани с класификацията на възможните човешки идентичности. Като всяко нещо, което – в един забързан свят на малко познаващи се отделни индивиди, усложнява и затруднява прилагането на утвърдени социални клишета, понятието за психологичен пол се възприема "на нож" от немалко съдии и юристи. Един от все още спорните въпроси е кога да се пристъпи към смяна на гражданския пол (това е полът, посочен в акта Ви за раждане): преди или след започване на хормонална терапия, преди или след извършена частична или цялостна хирургическа интервенция за смяна на пола? Макар и наскоро да беше постановено решение на ВКС точно по този въпрос, ако то бъде прочетено внимателно, се оказва, че поставя повече въпроси, отколкото решава.
Какво ще пожелаете на читателите на "Framar.bg"?
Пожелавам им да бъдат любознателни и да постоянстват в желанието си да научат повече. И докато учат – да не забравят защо го правят.
Ако трябва да обобщя, то ще кажа, че успехът следва да е приоритет за хората, градящи българската реалност и представите за професионализъм и имат смелостта да го направят.
Автор: Виктория Милова
Снимки:
1. Личен архив
2. Washington Post
3. arm.coloradowomenshealth.com
4. challengingthelaw.com
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ПАТЕНТНИТЕ ПРЕТЕНЦИИ - М. ЯНАКИЕВА - ЗЛАТАРЕВА - СИЕЛА
НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО: ОБЩА ЧАСТ - АЛЕКСАНДЪР СТОЙНОВ - СИЕЛА
АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВО И ПРОЦЕС 2023 - СЪСТАВИТЕЛ ПРОФ. Д-Р ДИМИТЪР КОСТОВ - СИЕЛА
ПРАВО И ВЛАСТ - СИМЕОН ГРОЙСМАН - СИЕЛА
АДМИНИСТРАТИВНОПРАВЕН РЕЖИМ НА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН СЕКТОР - ВАСИЛ СТОЙНОВ - СИЕЛА
НовАДМИНИСТРАТИВНО ПРАВОСЪДИЕ БР.3 / 2022 - Д-Р КАПКА ГЕОРГИЕВА - СИЕЛА
СТАТИЯТА е свързана към
- Добрите практики
- Разговаряме с...
- Майчинство и право на работа
- Времетраене на майчинството в България и другите европейски държави
- "Страхувам се да имам дете, защото знам, че майчинството може да е ужасяващо"
- УСБАЛАГ "Селена" ООД, гр. Пловдив
- Безплодие
- Д-р Стефан Стефанов
- Медицински център КИРМ "Света Елисавета", гр. Плевен
- Медицински център Свети Иван Рилски ООД - гр. Тутракан
- Ин витро център Стефанов
- Помощ за трудности при забременяване
Коментари към "Предизвикайте правото" със Стоян Ставру