Начало Социални грижи Репродуктивност Бременност, раждане и родителство Процедура по регистрация на новородени

Процедура по регистрация на новородени

Процедура по регистрация на новородени - изображение

След своето раждане бебето официално се превръща в български гражданин. Записва се в регистрите, издава му се свидетелство за раждане, осигурява му се личен регистрационен картон. В него се записват датата и местораждането, родителите, вписват се данни братята и сестрите ако има такива, полът, гражданството, адресът, образованието, семейното положение, възможните правни ограничения. Този картон се съхранява в дадената община по постоянен адрес, а също и в Националната база данни (в електронен вариант). Той се съхранява за 130 г., като след това се предава в Държавния архив.

Процедура по регистрация на новородени в родилния дом.

Когато се роди, детето се записва в регистър на болничното заведение. Съобщението за раждането му се изпраща от болничното заведение в рамките на седем дни 7 (без да се счита датата на раждане) до службата по гражданско състояние в общината. Чрез адресната регистрация на майката се изготвя акт за раждане и детето получава ЕГН. Ако се случи детето да се роди вкъщи, тогава бащата трябва да обяви раждането на детето си в общинската администрация. В случай че бащата е починал, отсъства или вследствие на определена основателна причина не може да съобщи за раждането, тази процедура се прави от майката или от посочено от нея нотариално упълномощено лице.

 Процедура по регистрация на новородени и получаване на име

За да бъде записано в регистъра на болничното заведение, детето трябва да получи име. Ако то все още няма име (а родителите не могат да стигнат до консенсус), служителят по гражданско състояние също има право да му даде име, което сметне за подходящо. Ако родителите са имали няколко варианти, но не са избрали нито един, лицето по регистрация има право да избере име от коментираните родителски варианти, а ако двойката не е посочила нито едно име, тогава служителят кръщава на детето по свое усмотрение.

Може да се издаде отказ на родителите да впишат избраното от тях име в свидетелството за раждане на детето, ако то е "осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ". Бащините и фамилните имена се образуват чрез наставката -ов или -ев и указателно окончание за пола на детето. Изключения са допустими за случаите, в които бащиното име или фамилия не позволяват поставянето на тези окончания или те противоречат на семейната, етническата или религиозната традиция на семейството.

В случаите, в които детето не се припознава, бащиното име се съставя от собственото име на майката, а за фамилия се взема фамилното име на майката или на нейния баща. Законът за гражданската регистрация позволява, дори ако бащата не признава детето за свое, в акта като презиме да се впише бащиното на дядото на детето. За цялата тази процедура е необходимо да се изиска писменото съгласие на бащата. Фамилията остава като тази на майката.

Ако родителите са български граждани и имат акт за брак, при съставянето на болничното съобщение, ще трябва да представят своите лични карти. Ако по определена причина бащата отсъства, тогава е необходим и актът за граждански брак.

Ако родителите нямат сключен брак, от голямо значение е семейният статус на майката. В случаите, в които тя никога не е била омъжвана или ако от неин предходен брак са изминали 300 дни, се подготвят:

 - личните карти на родителите;

- заверена нотариално декларация, че бащата припознава своето дете;

Припознаването е процедура, която обявява нечий произход, без да е необходимо доказването на биологичната връзка между детето и неговия родител. Утвърдена е практиката, при която бащата извършва припознаване чрез декларация, имаща нотариална заверка. Тя се получава в болничното заведение. Друг вариант е да се подаде писмено заявление пред длъжностно лице по гражданско състояние. Майката трябва да се уведоми за това и ако тя не го оспорви, припознаващият се отбелязва в свидетелството за раждане на детето като негов баща.

Семейният кодекс е административният акт, даващ възможност припознаването да се унищожи, поради грешка, измама или определена заплаха. Регламентират се сроковете, според които това може да бъде изискано, а след тяхното изтичане припознаването не може да се оспори.

Ако между родителите на детето няма сключен брак и не са изминали 300 дни от предходния брак на майката, то декларацията за припознаване не е релевантна. Дори и тя да се подаде в болницата и детето да е записано с имената на своя биологичен баща, когато обявлението пристигне в общината, в свидетелството за раждане на детето се вписва името на бившия съпруг на майката. При съставяне на удостоверението се прави проверка относно данните в личния регистрационен картон на майката, в който фигурира нейното семейно положение. Ако не са изминали 300 дни от развода, действа презумпцията за бащинство на предишния съпруг на майката. Ако биологичният баща държи неговото дете да се запише със собствените му имена, то той обезателно трябва да се ожени за майката, още преди раждането на детето си. В противен случай по-късно ще трябва да бъде заведено дело за бащинство.

Дете от смесен произход

Ако родителите имат сключен брак, при отбелязването на детето в регистъра на болничното заведение трябва да бъдат представени лична карта или паспорт. При положение, че единият от родителите е български гражданин, детето задължително получава българско гражданство. Според закона всички български граждани имат собствено име, презиме и фамилия, така че, независимо от традициите и разпоредбите в законите на родината на бащата чужденец, детето родено в България ще има три имена.

Ако родителите нямат сключен брак, родителят, който е чужденец трябва да подаде декларация, нотариално заверена и преведена на български, в която да се заяви, че написания в нея текст му е преведен и той е разбрал смисъла. С нея бащата припознава своето дете, а майката упоменава самоличността на бащата.

Ако майката и бащата са чуждестранни граждани, имат сключен брак и бебето им се роди в България, тогава са нужни:

 - задгранични паспорти- превод;

 - легализация на свидетелство за брак- превод;

 В случаите, в които майката няма сключен брак, се изисква:

 - документ (преведен и легализиран) за гражданското си състояние;

 - декларация (заверена нотариално), чрез която майката не оспорва припознаването на своето дете от бащата;

Чрез Външното министерство до държавата, чиито поданик е детето за около 10 дни от изготвянето му се издава препис от акта за раждане. Това се извършва по дипломатически път. Трябва да се има предвид, че това ще се случи, само ако нашата страна има договор за определена правна помощ с дадената държава. Ако такъв договор няма, преписват се данните от акта и се изпращат до родината на детето само при поискване.

Акт за раждане

Според закона актът се съставя в общината, където бебето е родено. При положение, че постоянният адрес на един от двамата родители съвпадне с мястото на раждане на детето, тогава актът трябва да се получи в общината (или района) по постоянен адрес. Ако постоянният адрес и на двамата родители не съвпада с този на болничното заведение, тогава акта ще се получи от общината, където е родено бебето.

Дете, родено в чужбина

За период от 6 месеца след раждането можете да изискате да се състави българско свидетелство за раждане на детето, съдържащо вписан единен граждански номер от българския консулски или дипломатически представител. За тази цел трябва да се представят препис, заверен от определен местен орган по гражданско състояние, акт за раждане и трябва да се съобщи постоянния адрес на родителите в България. За три месеца дипломатическото или консулското представителство ще го изпрати по служебен път в българското Министерство на външните работи. От там до петнадесет дни ще се изпрати в общината по постоянния адрес на майката, а ако тя не е българка - по този на бащата. Според съдържанието в документа се изготвя и български акт за раждане на детето.

Преиздаване на акта може да изиска и когато родителите се върнат у нас. Това се осъществява в общината според постоянния адрес. Необходимо е да се представят:

 - молба, съдържаща имената на родителите, техния ЕГН или рождена дата, както и постоянния български адрес;

 - документ, удостоверяващ самоличността на родителите;

 - документ за идентичността на имената на родителите;

 - пълен и оригинален препис от свидетелството за раждане, който удостоверява раждането. Необходимо е той да се придружи от превод на български език, който да е заверен и да е извършен от специален български консулски или дипломатически представител, или лицензирана фирма за преводи, имаща договор с Министерство на външните работи. Не е необходимо местният акт за раждане да е легализиран, особено ако бебето е родено в държава, имаща сключен договор за правна помощ с България, в който изрично е предвидено освобождаването от легализация. Документът, задължително трябва да има заверка "Апостил". Преводите, които се извършват в дадената държава се заверяват в лицензирана консулска служба, а извършените в България - в дирекцията за "Консулски отношения" на Министерство на външните работи.

 

 

 

 

Още по темата:

5.0, 4 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияНовиниЛюбопитноПсихологияЗдравни съветиНормативни актовеСоциални грижиИсторияАлтернативна медицинаМедицински изследванияЛеченияСнимкиКлинични пътекиСпециалистиЛайфстайлЗаведенияСпортХранене при...ОрганизацииБотаникаПроизводители