Начало Социални грижи Трудова ангажираност Трудова медицина, превенция и условия за живот Процедура за установяване на трудовите злополуки - първа част

Процедура за установяване на трудовите злополуки - първа част

Процедура за установяване на трудовите злополуки - първа част - изображение

Правното основание на процедурата за установяване на трудовите злополуки е:

1. Кодекс за социално осигуряване (КСО) - чл. 55, чл. 57 - 60

2. Кодекс на труда (КТ)

3. Административнопроцесуален кодекс (АПК)

4. Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ)

5. Закон за инспектиране на труда (ЗИТ)

6. Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ)

7. Наредба за медицинската експертиза (НМЕ)

8. Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ)

9. Инструкция № 1 от 20.05.2011 г. за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност

Цели на споменатата по-горе процедура:

Действията, които трябва да бъдат извършени при случайно настъпили трудови инциденти, случили се по време на работния процес или при отиване или връщане от работа.

Страни по процедурата

От първата страна са:

Правоимащи служители, осигуряващи се за трудови инциденти и професионални заболявания – потърпевшият, неговите наследници или техни представители

(чл. 4, ал. 1 и ал. 2, и чл. 4а, ал. 1 от КСО).

От втора страна са:

Осигурителите (предприятие или фирма) на потърпевшото лице.

От трета страна са:

Териториалните подразделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) според адресната регистрация на осигурителите и териториалното подразделение на НОИ според мястото на инцидента.

От четвърта страна са:

Дирекции "Инспекция по труда" (ДИТ). Те упражняват специфичен контрол, включващ спазването на конкретни нормативни изисквания в областта на здравословните и безопасни трудови условия.

Петата страна са:

Другите държавни контролиращи органи, които осъществяват инспектирането на трудовия процес според конкретния случай.

Шеста страна в тази процедура са:

Органи на медицинската експертиза на трудоспособността – общопрактикуващите медици, лекарските консултативни комисии (ЛКК), различните Териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и органите на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК).

Инцидентите, случили се по време на работния процес може да бъдат дефинирани като:

"Трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО" е ненадейно случило се увреждане на общото здравословно състояние, установило се по време, във връзка или по повод на изпълняваните трудови задължения, както и всички задължения, извършени в интерес на предприятието, когато е причина за временна нетрудоспособност, трайно намалена трудоспособност или смърт.

Като трудова злополука не може да се причислят случаите, в които потърпевшото лице е увредило умишлено здравословното си състояние.

(чл. 55, ал. 3 от КСО)

Не се зачитат и внезапните увреждания на здравословното състояние, а според съдържанието на чл. 55 от КСО патологични състояния, възникнали вследствие на заболявания като епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни заболявания също не влезат в това число.

(чл. 73, ал. 2 от НМЕ)

Описание на процедурата

1. На първо място следва уведомяването за възникнал трудов инцидент

За всеки трудов инцидент потърпевшия, непосредствените му ръководители или евентуалните свидетели на настъпилата злополука веднага трябва да уведомят ръководителите на осигурителите или упълномощено длъжностно лице.

За всеки трудов инцидент, завършил със смърт, или трудови инциденти, причинили увреждания на повече от трима служители, както и всяка злополука, за която съществува основание да се счита, че ще доведе до трайна инвалидизация, ръководителите на осигурителя или упълномощеното длъжностно лице е задължено да уведоми веднага:

- териториално подразделение на Националния осигурителен институт;

- териториална администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда";

- органи на прокуратурата;

- други компетентни органи;

Своевременното известяване може да се осъществи и чрез устно съобщаване, телефонно обаждане или отправяне на писмено съобщение чрез електронна поща или факс.

За случаите, в които събирането на информация може да забави декларирането на злополуката в рамките на нормативно определения срок уведомяването на териториалното подразделение на Националния осигурителен институт е от първостепенна важност.

2. Проучване на трудовите инциденти от осигурителя

След като бъдат уведомени, ръководителите на осигурителя или упълномощеното длъжностно лице веднага се заемат с разследване на обстоятелствата, при които е станал инцидентът.

Разследването от осигурителя се провежда при всички възникнали злополуки, без значение дали злополуката бива разследвана от органи на прокуратурата, или от държавни контролни органи, които осъществяват инспектирането на трудовия процес.

Разследване на злополука може да бъде извършено и от комисия, която се назначава от ръководителите на осигурителя.

Вътрешното организиране на изпълнението на дейности, обвързващи се със защитата от професионални рискове и обезопасяване на работното място оборудване предполага ангажирането на определени длъжностни лица или специализирани служби по безопасност и здраве при работа. В това число могат да се включат и ръководителите от отдела, в който е работил потърпевшият.

При провеждане на разследване задължително трябва да участват и представителите на органите по безопасност и здраве при работа в комитетите и групите по условия на труд и синдикалните организации.

Резултати от проведеното разследване трябва да бъдат вписани в протокол, които съдържа следните данни:

- за осигурителите;

- за потърпевшите;

- място и време на инцидента;

- евентуални свидетели на инцидента и оказалите първа помощ на пострадалия;

- описание на дейностите, извършвани от потърпевшия (потърпевшите) преди трудовата злополука;

- специфична физическа дейност, извършвана от потърпевшия (потърпевшите) до времето на трудовата злополука, и свързаните с нея действия и материални фактори;

- отклонение от общоприетите постъпки и условията и материалните фактори, свързани с тях;

- начини на увреждането и материални фактори, причинили увреждането;

- евентуални нарушения на съдържанието на определени нормативни актове;

- лица, допуснали наличието на нарушения;

- необходими условия за недопускането на трудови злополуки.

3. Признаване на трудовата злополука

В случай че от набраният доказателствен материал може да се счете, че се касае за трудов инцидент, ръководителите на осигурителя са задължени да подадат декларация по образец в териториално подразделение на НОИ според адресната регистрация на осигурителя.

Срок:

Осигурителят е задължен да декларира всички трудови злополука за срок от 3 работни дена след уведомяването за настъпването й. Посоченият срок има главно инструктиращ характер. След изтичането му задълженията на осигурителя да съобщи за злополуката не отпадат.

В случай че осигурителят не е декларирал за възникнала злополука, потърпевшият или негови наследници имат правомощието да декларират за нея в срок от една година от настъпването й.

Когато е пострадало повече от едно лице при трудов инцидент, декларация трябва да бъде подадена отделно за всяко потърпевшо лице.

Още по темата:

0.0, 0 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСоциални грижиСнимкиЛеченияЗаведенияЗдравни съветиНормативни актовеНовиниЛюбопитноЛайфстайлКлинични пътекиИсторияСпорт