Начало Социални грижи Репродуктивност Приемна грижа Правен аспект на приемната грижа

Правен аспект на приемната грижа

Правен аспект на приемната грижа - изображение

Процедурата по настаняване на дете в приемно семейство се описва в текста на Закона за закрила на детето и Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях (НУРКПУПСНДТ).

Децата се настаняват при приемни родители по Чл. 31 от Закона за закрила на детето като основна цел за това е гарантирането на добре функционираща здрава и стабилна среда за детето, която да осигурява доброто му възпитание и развитие (Чл.1, т. 2 ДР ЗЗДе). Според Чл. 4, Ал. 1, т. 4 от ЗЗДе настаняването в приемно семейство се определя като основна мярка за закрилата на децата и на този етап е единствената алтернатива на институционализацията при децата. Приемната грижа се реализира по установен съдебен ред, а до произнасяне на съдебната институция директорът на дирекцията за "Социално подпомагане" според настоящия адрес на детето издава заповед за предприемането на временно настаняване по административен ред след сключването на договор с избраното приемно семейство.

След предложение на Министъра на труда и социалната политика Министерският съвет с НУРКПУПСНДТ определя конкретните условия и последователност по кандидатстването, подбирането и утвърждаването на приемните семейства. По този начин се прецизират главните принципи, в които се корени същността на закрилата на децата – отглеждане в семейна среда и подсигуряване на детските интереси (чл. 3, т. 2 и 3 ЗЗДе).

В съгласие с Чл. 2 НУРКПУПСНДТ приемната грижа се дефинира като отглеждането и възпитанието в семейна среда на дете, настанено според реда на Закона за закрила на детето в семейството на съпрузи или отделно лице въз основа на договор. Основните стандарти за предоставянето на тази социална услуга се определят в Чл. 18-29 от Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца, а конкретните критерии, чрез които се оценя съответствието на приемната грижа с определените стандарти се описват в приложение № 2 към чл. 29 НКССУД (Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца).

Правен аспект на приемната грижа

На първо място стои Компетентният орган

Настаняване на дете извън семейната среда се реализира от съдебната институция. Според аргумент записан в Чл. 26, ал. 1 и Чл. 28, Ал. 1 от ЗЗДе като компетентен орган се определя районният съд по седалище на дирекция за "Социално подпомагане", осъществила временно настаняване на детето.

Това временно настаняване се реализира по общия административен ред на дирекцията за "Социално подпомагане" според настоящия адрес на детето (Чл. 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби от ЗЗДе).

Деца, за които има възможност да се настанят извън семейството

Съществуващите основания за настаняването на деца извън семейството - в това на роднини и близки, в специализирани институции, както и настаняване на деца за отглеждане в приемни семейства - се посочват в Чл. 25 ЗЗДе, а именно:

1. Децата, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от правото си да са родители или правата им са ограничени.

2. Децата, чиито родители без видима причина не полагат грижи за тях.

3. Децата, чиито родители се намират в трайна невъзможност ги отглеждат;

4. Деца, които са жертви на насилие в семейната си среда и съществува реална опасност от застрашаване от увреждането на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие.

Разновидност на настаняването

Определящите индикатори относно видовете настаняване в приемно семейство са:

- конкретните потребности на децата;

- целите за предприемането на настаняването;

- плана за действие с децата;

Съгласно нормата на Чл. 3 НУРКПУПСНДТ (Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях) настаняването в приемните семейства може да е:

1. Краткосрочно - до 6 месеца. Предприема се с цел подкрепа на биологичното семейство и връщането на детето в него.

2. Средносрочно - от 6 месеца до 1 година, имащо същата цел.

3. Дългосрочно - над година. Предприема се при деца с починали, неизвестни или лишени от родителски права родители. Към това могат да се причислят и трайно неполагащите грижи за децата си родители или тези с ограничени права.

4. Спешно - предприема се при констатиране на реални причини, застрашаващи живота и здравословното състояние на детето при спазването на описаните условия в Чл. 25 от ЗЗДе.

 

Още по темата:

0.0, 0 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСоциални грижиЛюбопитноЛайфстайлНовиниЗдравни съветиСнимкиНормативни актовеКлинични пътекиАнкетиПсихологияОрганизацииИсторияЗаведенияСпециалистиЛеченияБотаникаТестовеРецептиХранене при...СпортАлтернативна медицинаИнтервютаОбразованиеМедицински изследвания