Начало Социални грижи Репродуктивност Осиновяване Правен аспект на осиновяването

Правен аспект на осиновяването

Правен аспект на осиновяването - изображение

1. Осиновяване

 

Дефиниция:

Пълно осиновяване се осъществява по смисъла на чл.61, ал.2 от Семейния кодекс, когато „между осиновявания и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини- от друга страна, възникват права и задължения както между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват”. Това илюстрира основно принциппите на правните аспекти на осиновяването. От казаното до дук разбираме, че след задействане на процедурата осиновителят става родител, а биологичните родители на детето (ако са известни) се изтриват от регистъра. На детето трябва да се издаде нов Акт за раждане. В него осиновителят се вписва като родител. За родител не може да бъде посочен съпругът/съпругата на осиновителя, въпреки че тяхното мнение се изисква по време на процедурата по осиновяване. Те съответно стават втора майка или втори баща на детето. Възникналата автоматично след това връзка между тях е от сватовство от първа степен.

 

Непълно осиновяване:

Възниква, когато се появят роднински връзки. Те могат да бъдат по произхода между осиновителя от една страна, или също така могат да бъдат между детето обект на осиновяване и неговите низходящи роднини от друга. Осиновяваният запазва връзка с биологичните си родители, също така това не налага създаването на нов акт за раждане. Имената на осиновителя се вписват и осиновяването само се отбелязва. Непълното осиновяване се различава от пълното по факта, че биологичните родители не могат да наследят осиновения. Роднините на осиновителя нямат задължения или някакви права върху осиновения.

 

Условия за осиновяване:

Възраст: Лице, навършило 18 години не може да бъде осиновено. Разлика от най-малко 15 години трябва да съществува между осиновен и осиновител. В случаите, когато един от съпрузите осинови рождено дете на другия се счита за изключение.

 

Двойното осиновяване е забранено: едновременно осиновяване от две лица е недопустимо, освен в случаите, в които те не са брачна двойка.

 

Забранено е осиновяването между роднини, при които има връзка по права линия, в това число между братя и сестри. Единствено изключение е възможно, когато баба или дядо осиновят свой внук. Той обаче трябва да е роден извън брак или единия, а понякога и двамата му родители да са починали.

 

Съгласие за осиновяване: За да се осъществи осиновяване е нужно да се постигне съгласие от немалко хора (детето, обект на осиновяване и осиновителя също присъстват в това число). Изслушването на детето, което ще бъде осиновено се провежда при изричното спазване на текстовете на Закона за закрила на детето. Родителите на осиновявания (ако са известни) и съпругът на осиновяващия също трябва да присъстват. Законът поставя условие, според което съгласието на майката на осиновявания трябва да бъде дадено най-малко 14 дни след раждането, с което се изразява предела на родителските й права, а също така засяга морални страни от въпроса.

 

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСоциални грижиАнкетиНовиниЛайфстайлСнимкиЗдравни съветиЛюбопитноОрганизацииНормативни актовеИсторияСпортРецептиАлтернативна медицинаИнтервютаОбразованиеСпециалистиЗаведенияХранене при...Клинични пътекиМедицински изследванияЛеченияАптекиБотаника