Начало Социални грижи Трудова ангажираност Обезщетения Парични обезщетения при трудоустрояване – първа част

Парични обезщетения при трудоустрояване – първа част

Парични обезщетения при трудоустрояване – първа част - изображение

Последователността за отпускането и изплащането на паричните обезщетения при трудоустрояване се регламентира в Глава четвърта “Обезщетения”, Раздел I "Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване" на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО).

Видове финансови компенсации при трудоустрояване

Финансовите компенсации при трудоустрояване са няколко групи:

1. Трудоустрояване вследствие на временно намалена трудоспособност поради общо заболяване, трудов инцидент или професионално заболяване;

2. Трудоустрояване поради бременност или кърмене;

3. Трудоустрояване поради напреднала фаза на лечение чрез асистирана репродукция (чл. 47 и чл. 48 от КСО).

Трудоустрояване вследствие на временно намалена трудоспособност поради общо заболяване, трудов инцидент или професионално заболяване

Основание, налагащо трудоустрояването е текста на Чл. 314 от Кодекса на труда. В случай че служителят или работникът, вследствие на заболяване или трудов инцидент няма възможност да изпълнява възложените му задължения, но без пряка опасност за здравословното му състояние може да изпълнява друг вид или същите задължения, но при облекчени условия, той следва да се трудоустрои на друга позиция или на същата при подходящи условия според предписанието на здравните органи. С това предписание се определя и основният характер на задълженията, трудовите условия и сроковете на предстоящото преместване.

Нуждата от преместването на служителя на друг вид работна позиция или на същата, но при облекчени условия, естеството на работата, трудовите условия и сроковете на преместване се съставят според предписанието на здравните органи.

Потребността от трудоустрояването, предписано от здравните органи, определя правото на работника да не изпълнява повече задълженията, от които е преместен, а работодателите - да не го допускат да продължава да ги изпълнява.

Работодателите са задължени да преместят служителя на подходяща позиция в съгласие с предписанията на здравните органи в рамките на седем дни след неговото получаване.

Ако бъде констатирано неизпълнение на предписанията на здравните органи от страна на работодателите те дължат на служителите компенсация по Чл. 217 от Кодекса на труда.

Общопрактикуващите медици имат правото да трудоустрояват чрез болничен лист до един месец, а от Лекарските консултативни комисии - с болничен лист до две години (не повече от шест месеца еднократно). При констатирана необходимост за продължение на това трудоустрояване на всеки шест месеца трябва да се прави контролен преглед от Лекарска консултативна комисия (ЛКК), която ако е нужно, издава нов болничен лист. След изтичането на двугодишния срок осигуряващото се лице бива насочено към освидетелстване от Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК). В случай че комисията прецени, че общото здравословно състояние на човека не е успяло да доведе до трайна нетрудоспособност и се наложи той да продължи трудовата си дейност при облекчени условия, ТЕЛК предписва това трудоустрояване да бъде продължено от ЛКК (чл. 314 и чл. 317 от КТ, чл. 25 от НМЕ и чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване).

Трудоустрояване поради бременност или кърмене или поради напреднала фаза на лечение чрез асистирана репродукция

Трудоустрояването поради бременност или кърмене е уредено в Чл. 309 от Кодекса на труда.

Когато бременната или кърмеща жена, както и служителката в напреднал етап на лечение чрез асистирана репродукция, изпълнява несъответстващи за своето състояние задължения, според предписанието на здравните органи работодателите предприемат нужните действия за временното адаптиране на работните място и време. Ако адаптация не може да бъде осъществена, работодателите я преместват на друга подходяща позиция.

Предписанията на здравните органи са належащи и бременната или кърмеща жена и служителката, подложила се на лечение чрез асистирана репродукция са задължени да ги спазват. При изпълнение на предписанията те са освободени от задължението да изпълняват несъответстващата работа, а работодателите са задължени да изплащат компенсация в размер на взетата брутна работна заплата за месеца, който предхожда деня на издаване на предписанията.

Трудоустрояване се предприема и според предписанието на здравните органи. Оформя се с болничен лист.

Болнични листове при трудоустрояването следва да се издават персонално от избрания общопрактикуващ медик или от избрания акушер-гинеколог (чл. 309 от КТ, чл. 25 от НМЕ и чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване).

Необходими условия за придобиването на право за получаване на финансова компенсация при трудоустрояване.

Те са следните:

1. Към началната дата на трудоустрояване лицето трябва да се е осигурявало за общо заболяване и майчинство.

2. Трябва да притежава най-малко шест месеца осигурителни месеца, като осигуряването трябва да е за общо заболяване и майчинство. При трудоустрояването вследствие на трудов инцидент или професионално заболяване не е наложително лицето да има най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.

3. Да му бъде издаден болничен лист за трудоустрояване от съответните здравните органи.

4. За труда, в изпълнение на полученото предписание, осигуряващото се получава по-ниска работна заплата (чл. 40, ал. 1 и чл. 47 от КСО).

5. Времето, включващо се в осигурителния стаж, необходимо за придобиването на право на финансова компенсация.

В осигурителния стаж, нужен за придобиването правото на финансова компенсация при трудоустрояването се включват и:

1. Времето, за което лица по Чл. 4, Ал. 1, т. 1 от КСО са изпълнявали трудовите си задължения при пълно законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху получено, начислено и неизплатено, както и неначислено възнаграждение, но не по-малко от установения минимален осигурителен доход според Чл. 6, Ал. 2, т. 3 от КСО за дадената професия.

2. Когато лицето се е трудило в условия на непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално според установеното по закон време.

3. Периодът, за който са се внесли или са останали дължими осигурителни вноски върху не по-малка сума от тази на минималната работна заплата за страната, за лица по Чл. 4, Ал. 1, т. 5 и 9 и Ал. 3, т. 5 от КСО.

4. В ситуациите, в които заплащането на служителите според Чл. 4, Ал. 1, т. 5 и 9 от КСО, върху което са се внасяли сумите, предвидени за осигуряване, е по-малко от размера на минималното работно възнаграждение за държавата, осигурителния стаж се смята пропорционално.

5. Времевият период, за който за хората според Чл. 4, Ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесли или са дължали суми за осигуряване върху не по-малък от минималния осигурителен доход по Чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО.

6. Времевият период, за който сумите за осигуряване са внесени от самоосигуряващите се и от лицата по Чл. 4а, Ал. 1 от КСО.

7. Времевият период, за който лицата по Чл. 4, Ал. 1, т. 1 - 4 от КСО, нямащи посочен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са осъществявали трудовата си дейност при пълно законоустановено за тях работно време, ако са внесли или дължали вноски за осигуряване върху получено, начислено и неизплатено, както и неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната.

8. В случай че служителят е осъществявал трудовата си дейност при непълно работно време, осигурителният стаж се смята правопропорционално на конкретизираното за него работно време по закон, ако са внесени или дължими суми за осигуряване върху дадената пропорционална част от минималното работно възнаграждение.

9. Времевият период на платен и неплатен отпуск, предвиден за отглеждането на дете.

10. Времевият период на платени и неплатени отпуски за временна нетрудоспособност и отпуск за бременност и раждане.

11. Времевият период на неплатен отпуск до тридесет работни дена за календарна година.

12. Времевият период, през който самоосигуряващото се лице, което се осигурява за общо заболяване и майчинство, е получавало финансови компенсации за временна нетрудоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна нетрудоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през които не са имали правомощието да получават финансови компенсации (чл. 9, ал.1 и ал. 2 от КСО).

13. Времевият период, за който не се включва осигурителен стаж, нужен за придобиването на правото за получаване на финансова компенсация.

В осигурителния стаж, нужен за придобиването правомощието за получаване на финансова компенсация при евентуално трудоустрояване не се включват:

- времевият период, зачетен за осигурителен стаж на хората, задължително осигуряващи се за инвалидизация, старост и смърт и за трудови инциденти и професионални заболявания, като наетите при работодател за не повече от 5 работни дена от календарния месец или наетите при повече работодатели - при всеки от тях за не по-голям период от 5 работни дена от календарния месец;

- времевият период, зачитащ се като осигурителен стаж за хората, задължително осигуряващи се за инвалидизация вследствие на общо заболяване, за старост и за смърт като работещи, без да имат сключено трудово правоотношение;

- времевият период, зачетен като осигурителен стаж на самоосигуряващите се хора, направили избор да се осигуряват единствено за инвалидизация вследствие на общо заболяване, старост и смърт;

- времевият период, за който осигуреното лице е получило компенсация за безработица;

- в границата на законово определения шестмесечен срок, зачетен като минимален, за получаване на осигурителен стаж за придобиването на правомощието за получаване на финансова компенсация не се включва и времето, през което неработещите майки са гледали своето дете до навършването на 3-годишната му възраст;

- периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба;

- периодът на обучение във висши или полувисши учебни заведения, както и времето, за което родители (осиновители) са се грижили за инвалидизирани лица, имащи трайно намалена трудоспособност и увреждания в размер на над 90 %, които перманентно имат нужда от странична помощ, и поради което не били осигурени, и съответно не са вземали пенсионно възнаграждение (чл. 9, ал.3 - ал. 7 и чл. 9а, ал. 1 от КСО);

14. Изчисляването на финансовите компенсации за трудоустрояване вследствие на временно намалена трудоспособност поради общо заболяване, трудови инциденти или професионално заболяване.

Размерът на компенсацията (дневно е) е в границите на разликата между получената брутна трудова заплата през осемнадесетте календарни месеца, които предхождат този на конкретното трудоустрояване, но не повече от размера на максималния месечен осигурителен доход (средно на ден), и получаващото се брутно трудово възнаграждение (средно на ден) след фактическото трудоустрояване.

В случай че служителят е осъществявал трудовата си дейност за период, който е по-малък от 18 месеца до деня на трудоустрояване, обезщетението се формира като разлика между брутното възнаграждение (средно на ден, от което би се изчислило дневното парично обезщетение за временна неработоспособност), и получаваното брутно възнаграждение (средно на ден) след фактическото трудоустрояване.

Брутната работна заплата (средно на ден) през 18-месечния период преди трудоустрояване се формира като получената брутна работна заплата се дели на общия брой календарни работни дни за този период.

Среднодневната брутна работна заплата за дадения календарен месец след трудоустрояване се образува като получената за определения месец брутна работна заплата се дели на конкретния брой на изработените дни, за които се отнася.

Размерите на компенсацията на ден при трудоустрояване се сумира поотделно за всеки календарен месец след трудоустрояването. Разликата се образува между брутната трудова заплата средно на ден за целия период от осемнадесет месеца преди трудоустрояването, но не повече от размера средно на ден на максималния месечен доход за осигуряване, и брутното трудово възнаграждение средно на ден за съответния календарен месец след трудоустрояване.

Според броя на изработените от лицето дни в месеците след трудоустрояване не се включва периодът на временна нетрудоспособност, бременност, раждане, отглеждането на малкото дете, на неплатен отпуск, без значение дали се зачита като осигурителен стаж, или не, на самоотлъчки и други дни, за които лицето не е получавало работна заплата. Дните на платен отпуск се включват в общия брой на изработените дни, тъй като заплатата за платените отпуски е приравнена на работната заплата и върху нея се дължат и вноските за осигуряване за общо заболяване и майчинство (чл. 47 от КСО).

15. Срокът, през който се превежда финансовата компенсация при трудоустрояване поради временно намалена трудоспособност поради на общо заболяване, трудов инцидент или професионално заболяване.

Финансовата компенсация се превежда за периода на трудоустрояване, но той не трябва да е повече от шест месеца (чл. 47, ал. 3 от КСО).

Сумиране на финансовата компенсация при трудоустрояване вследствие на бременност или кърмене или напреднал етап на лечение чрез асистирана репродукция

Дневните размери на компенсацията се равняват на разликата между полученото брутно трудово възнаграждение средно на ден за осемнадесетте календарни месеци, които предхождат този на трудоустрояване, но не повече от размера (средно на ден) на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното брутно трудово възнаграждение (средно на ден) след трудоустрояване.

Ако осигуряващата се жена е осъществявала трудовите си задължения за по-малък срок от осемнадесет месеца до конкретния ден на трудоустрояване, компенсацията се сумира като разлика между брутното възнаграждение средно на ден, от което би се изчислило обезщетението за временна нетрудоспособност, и получаваната брутна трудова работна заплата (средно на ден) поотделно всеки месец на периода на трудоустрояване.

Когато получената сума за среднодневната брутна трудова заплата след трудоустрояване е по-малка от минималното дневно работно възнаграждение, установено за България, тогава разликата при трудоустрояване се изчислява, като от брутната заплата (средно на ден), определена за периода от осемнадесет месеца преди конкретния месец на трудоустрояване, се извади минималното дневно работно възнаграждение. Това има за цел да определи разликата при трудоустрояване и да осигури гаранцията, че минималната трудова заплата, когато е била заработена е била по-ниска от нея.

Когато брутната заплата (средно на ден) от осемнадесетте календарни месеца преди този на трудоустрояване е по-малка от минималната дневна заплата за месеца, през който се получава възнаграждение на новата работна позиция, тогава разликата при трудоустрояването се изчислява, като от минималното дневно работно възнаграждение се вади среднодневното брутно възнаграждение, определено за осемнадесетте месеца. Размерът на получаваното брутно трудово (средно на ден) възнаграждение след трудоустрояване на практика няма значение.

При определянето на размера на обезщетението при трудоустрояване най-голяма значение имат брутните работни заплати преди и след трудоустрояване, върху които са внасяни или са дължими осигурителните вноски за общо заболяване и майчинство. В случаите, в които осигурителни вноски се внасят върху максималния размер на осигурителните доходи, при изчисляването на обезщетението при трудоустрояване се има предвид този размер.

Още по темата:

0.0, 0 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСоциални грижиНовиниЛайфстайлЛюбопитноСнимкиНормативни актовеАнкетиЗдравни съветиСтатистически проучванияИстория