Начало Социални грижи Трудова ангажираност Видове трудова заетост Естество на гражданския договор. Основни разлики между трудов и граждански договор

Естество на гражданския договор. Основни разлики между трудов и граждански договор

Естество на гражданския договор. Основни разлики между трудов и граждански договор - изображение

Поради много и разнообразни причини напоследък се наблюдава тенденцията трудовата заетост в различните фирми да намалява значително. В подобни случаи трудовите договори се превръщат в неизгодна форма за осъществяване на трудовите правоотношения. Един от приемливите варианти е замяната на трудовите с граждански договори.

Гражданският договор представлява форма на непълна трудова заетост. Хората сключили граждански трудов договор имат право да поддържат осигурителните си права за пенсия и за здравната си осигуреност. Отношенията между страните по гражданския договор– възложител и изпълнител– съществуват само за времето, което е фиксирано в договора. При трудоотношения, осъществяващи се чрез граждански договори се губи правото на ползване на определен брой болнични дни. При него изпълнителят не може да се възползва от правото си на платен отпуск. Това е положително за възложителя, поради факта, че така отпада задължението му да обезпечава финансово почивката на работника си. За съжаление изпълнителят няма право на обезщетение при евентуална безработица.

 Прилагането на граждански договори е доста изгодна алтернатива за фирмите свързани с изпълнението на определени услуги– персоналът се набира според възникващите поръчки, а му се заплаща само времето за изпълнение на ангажиментите по трудоотношенията, фигуриращи по договор. При ползване на граждански договори работодателят не заплаща престоя, а само извършената работа от персонала си.

 Гражданският договор представлява вид съглашение между две страни, наричащи се възложител и изпълнител. При този тип отношения възложителя предоставя на изпълнителя, осъществяването на поръчка, услуга или задача. Това е своеобразен договор, който притежава известни удобства, когато правоотношенията между възложителя и изпълнителя не притежават цикличен характер, те са еднократни и се извършват в рамките на една услуга.

 В договора е наложително да се съдържат следните елементи:

 1. Общите условия по договора, в които да са описани услугите, за които се сключва той, тарифата на заплащането, което се превежда от възложителя по договора, сроковете за получаване на договореното заплащане.

 2. Задълженията и обвързващите се с тях права на изпълнителя, включващ сроковете, в който изпълнителя е задължен да издава задачата, която му се възлага.

 3. Трябва да присъстват правата и задълженията на възложителя, включващи правото му да извършва определени проверки относно статуса на изпълнението на задачите. Описват се още задълженията, с които възложителя е задължен да предоставя на изпълнителя необходимата информация за безпроблемното изпълнение на поставените си задачи.

Видове граждански договори

 По Закона за задълженията и договорите:

- договор за поръчка;

- договор за изработка;

- комисионен договор;

По Търговския закон:

- договор с търговски пълномощник;

- договор с търговски управител;

Ключови разлики между гражданския и трудовия договор.

Трудовият договор се характеризира с:

1. Предмет- предоставянето на работна сила.

2. Страните по договора- работодател и служител. Трябва да се има предвид, че между страните съществува йерархична зависимост.

3. Трудовият договор се характеризира с параметри относно работно място, време, характер на работата.

4. Трудови права – лични са и не съществува възможност да се прехвърлят на други хора.

5. Материали, предоставени за изпълнението на трудовите задължения – те се доставят от работодателя.

6. Вътрешни правила и трудовата дисциплина, установени от работодателя – работникът е длъжен да ги спазва.

7. Заплатеност – работодателят изплаща ежемесечно трудовото възнаграждение на своите работници.

8. Непостигането на определени резултати е винаги за сметка на работодателя.

9. Уреждане на трудовите правоотношения при трудовия договор – по смисъла на Кодекса на труда, нормативните актове, свързани с прилагането му, както и съдържанието на самия трудов договор (независимо дали е индивидуален или колективен).

10. Уреждане на спорове, възникнали между страните по договора – по Кодекса на труда (след глава 80).

Гражданският договор се характеризира с:

1. Предмет – предоставянето на определен трудов резултат или завършен продукт.

2. Страните по договора – представляват изпълнител и възложител. Характерно е наличието на равнопоставеност между страните.

3. Параметрите относно времето и местоработата не съществуват. Изпълнителят притежава свободата сам да си ги определи.

4. Трудови права – могат да се прехвърлят на отделно лице, но при договорът за изработка изпълнението може да е и лично.

5. Материали, предоставени за изпълнението на трудовите задължения – както свои, така и с предоставени от възложителя.

6. Вътрешни правила и трудовата дисциплина, установени от работодателя- липсва подчиненост между страните и при неизпълнение на задълженията по договора изпълнителят не поема дисциплинарна отговорност.

7. Заплатеност – при постигнати резултати възложителят е длъжен да заплати отразената в договора сума, но съществува възможност договорът да е безвъзмезден.

8. Непостигането на определени резултати е винаги за сметка на изпълнителя.

9. Уреждане на трудовите правоотношения при гражданския договор – при гражданския договор за изработка правоотношенията се уреждат по смисъла на Закона за задълженията и клаузите на самия договор.

10. Уреждане на спорове, възникнали между страните по договора – решава ги Закона за задълженията и договорите и Гражданско-правния кодекс, защото това не представляват трудови спорове.

При сключването на граждански договор свързан с постигането на определени резултати, трябва да се обърне внимание да не бъдат създадени условия действително съществуващо трудово правоотношение да не бъде прикрито между дадената фирма и изпълнителя. За да бъдат избегнати подобни ситуации е важно лицето, с което се сключва гражданският договор за изработка или постигане на определен трудов резултат, да не работи с фиксирани работно време, място на работа.

Важно е да се отбележи, че според Кодекса на труда работниците имат точно определени работно време и място, а за гражданския договор се определя само срокът за осъществяване на определената работа.

Според начините за данъчно облагане и осигуряването гражданските договори се разделят на два типа:

- договори за извършване на услуги и личен труд;

- договори за управление и контрол;

Важно е да се отбележи, че гражданските договори:

- гарантират само осигурителен стаж, а трудов може да се придобие само посредством спазването на условията по чл. 351, ал. 1-2 от Кодекса на труда, според който като трудов стаж се дефинира времето, за което работникът е осъществявал трудова дейност по дадено трудово правоотношение.

- нямат регламентираност, поради което времетраенето на трудоотношенията по граждански договор не се отбелязват като трудов стаж, а заедно с това и правата по Кодекс на труда не могат да се използват.

Различия между отделните типове трудови договори:

1. Договори за управление и контрол.

За тях сумите за внасянето на осигуровки са разпределени както при трудовите договори – обезпечават се всички осигурителни рискове, без значение дали става дума за пенсионер или не. Осигуровки се дължат върху не по-малък от съответния осигурителен праг по икономическата дейност.

Тъй като за сключването на такива договори няма практика за прилагане на трудовото законодателство, то лицата, на които се възлага управление и контрол на дадени търговски дружества, не се издават трудови книжки, а трудов стаж не се внася във вече издадени такива.

2. Договори за извършването на определени услуги с личен труд.

При този тип граждански договор осигуровки за фондове Безработица и Общо заболяване и майчинство не се внасят, но не могат да се ползват правата, които се предоставят предлагани по тези фондове.

Осигуряването при трудоотношение без фиксирано трудово правоотношение се регламентира с разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.

Чл. 4. от КЗСО

(3) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:

1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества;

4. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители;

5. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

6. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

(4) Лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

 

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСоциални грижиНормативни актовеНовиниЛайфстайлЛюбопитноОрганизацииЛичностиИсторияСнимкиЛеченияЗаведения