Начало Социални грижи Социална защита Пенсионно осигуряване Европейски модел на пенсионно осигуряване – първа част

Европейски модел на пенсионно осигуряване – първа част

Европейски модел на пенсионно осигуряване – първа част - изображение

Методите на пенсионно осигуряване в отделните държави често са коренно различни. Функционират разнообразни модели, макар че не са в чист вид. В някои страни начините за пенсионно осигуряване са следните:

- вноските за осигуряване са пропорционални, а не прогресивни.

- в голяма част от държавите съществува максимален и минимален размер на осигурителния доход, на чиято база се начисляват и осигурителните вноски.

- често осигурителните вноски се разпределят между работник и

работодател в съотношение 1:4 или 1:3. Рядко размерът на осигурителните вноски е разпределен по равно двете страни. По-често практиката е на базата на участие на държавната институция в разпределението на осигурителните вноски.

При прилагането на тези модели и принципи на пенсионно осигуряване държавите се оразличават според начините им на приложение. Немалка част от схемите в Европейския съюз са т.нар. публични системи. Те могат да се разделят на пенсионни схеми за всички, навършили трудоспособна възраст и такива, които са предвидени за ранно пенсиониране и схеми с отложено плащане.

Европейският модел на пенсионно осигуряване гарантира както предлагането на всички публични пенсионни схеми, които са с капитолопокривен характер, така и гарантираният минимум на пенсията. Единствено за Дания, Ирландия, Холандия и Великобритания публичните схеми могат да предложат еднакви размери на получаваните пенсии. В повечето европейски страни при схемите за пенсиониране се прилагат дефинирани (определени) размери на пенсионните възнаграждения. Това значи, че пенсионните права се определят във връзка с получаваните доходи от работещите преди пенсиониране и годините натрупан стаж, без да съществува директна връзка с тяхното финансово участие и реален или абстрактен акумулиран капитал.

При четири страни – Италия, Латвия, Полша и Швеция се прилага принцип на абстрактно определените норми на участие (акумулирани капитали), според които тези т.нар. капитали се преобразуват в анюитети по време на пенсиониране. Част от социалните осигурителни системи се пренасочват към законово определените частни схеми в голяма част от страните на Европа. Такова пренасочване е практика в Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словакия и Швеция.

В повечето страни видовете пенсионни схеми за ранно пенсиониране се включват в общата схема на пенсиониране, като Ирландия и Кипър, Малта и Великобритания не притежават разработени схеми за ранно пенсиониране. В Дания и Холандия тя е отделена. В допълнение някои страни имат възможност да предложат няколко възможни подходи при евентуално ранно пенсиониране. В Белгия, Германия и Финландия продължителните компенсации за безработица или пенсиите за ранно излизане от пазара на труда се включват в пенсионните схеми.

Пенсионни модели на осигуряване в европейските държави:

Австрия

Австрийската система за социално осигуряване е базирана на принципа на всеобщото задължително осигуряване, обхващащо 99% от населението. Моделът е тристълбов. Първи стълб: всички пенсии от задължителното осигуряване се основават на разходопокривния модел. Правомощието за получаване на пенсионно възнаграждение се свързва с доходите на лицето, като пенсията е до 80% от средните доходи при 45 години осигурителен стаж.

Законово установената възраст за пенсиониране е 65 години при мъжете и 60 години при жените. Ранно пенсиониране е възможно при навършването на 62 години при намаляване на пенсионното възнаграждение с 4,2% за всяка година. Съществува и минимален праг на пенсионното възнаграждение, а максимален няма.

Втори стълб: има частично задължителен характер и е свързан с фирменото осигуряване. Обхваща около 15% от работещите. В момента има 15 професионални и 6 фирмени фонда. Трети стълб: това е частното осигуряване, което зависи от индивидите.

Белгия

Белгийската пенсионна система е базирана на задължителното осигуряване –първи стълб, като обществените разходи за пенсионните възнаграждения са около 9,4% от Брутния вътрешен продукт. Пенсиите от задължителното осигуряване са основани на разходопокривния модел.

Професионалните пенсионни схеми (втори стълб) имат по-малко разпространение, като техния дял от Брутния вътрешен продукт е около 1,4%. Доброволните индивидуални пенсионни схеми (трети стълб) имат незначителна роля. В задължителното пенсионно осигуряване функционират три основни пенсионни схеми – обща, схема за самоосигуряващите се лица и схема за държавни служители. Размерите на пенсията се калкулират по различни начини. Годините, необходими за пенсионирането на мъжете е 65 и 64 за жените при натрупан по-малко от 35 години осигурителен стаж. При самоосигуряващите се лица изискванията са идентични. Ранно пенсиониране е възможно за всички при спазване на следните условия – 60 годишна възраст и 35 годишен трудов стаж, като пенсиониралият се по-рано загубва 5% от своята пенсия си за всяка година по-ранно пенсиониране. За държавни служители минималният стаж е 20 години. Има гарантиран минимален и максимален праг на пенсиите.

Великобритания

Пенсионната схема има няколко елементи: основна държавна пенсия – задължително осигуряване на вноски на всички осигурени лица на база доходи – първи стълб, допълнителна държавна пенсия - задължително участие (само за работещите лица, но не и за самоосигуряващите се). Тя се базира на вноски от доходите и се състои от два основни елемента "гарантиран кредит" и "спестовен кредит". Всички вноските са за сметка на работниците и работодателите, а при самоосигуряващите се лица - в индивидуални сметки в отделни осигурителни дружества (втори стълб), а за работещите в публичния сектор се предлага участие в професионални схеми, които са задължителни, за разлика от частните (доброволни) и имат държавно управление (втори стълб). Доброволното допълнително пенсионно осигуряване функционира изключително на частен принцип (трети стълб). Годините за пенсиониране са 65 за мъжете и 60 за жените.

Гърция

Пенсионното осигуряване се организира в съгласие с принципа на задължителното осигуряване (първи стълб). Генерира се финансиране на трипартиден принцип – работници, работодатели и държава. За всички самоосигуряващи се лица има различни схеми на осигуряване. Осигурителните вноски са в границата на 20%. 6,77% от които са за сметка на работниците, а 13,33% - на работодателя (на базата на разходопокривния модел). Годините за пенсиониране са 65 за мъжете и 63 за жените. Съществува възможност за ранно пенсиониране и право за получаване на редуцирана пенсия, както и за отлагане на пенсионирането до 67 години.

Германия

Пенсионното осигуряване се организира на базата на тристълбов модел. Основна роля в него има първият стълб – задължителното социално пенсионно осигуряване. Над 90% от всички работещи са включени към него. Основният модел при осигуряването е разходопокривният. Той включва над 80%, докато пенсионната схема за държавните служители вмества около 6% от населението. От 2003 г. задължителната осигурителна вноска е в размер на 19,5%. Разпределят се по равно между работник и работодател. Държавата позволява допълнително субсидиране на пенсионната система. Задължителните години за пенсиониране са 67. Има възможност за ранно пенсиониране при различни условия. Няма определен минимален и максимален праг на пенсиите.

Дания

Пенсионната система се базира на отново тристълбов модел. Първият е базисен и се финансира смесено – данъчно и на база на разходопокривния модел. Има насоченост към осигуряване за всички граждани на достатъчни доходи при пенсионирането им, независимо от тяхното участие в пазара на труда. Пенсията е гарантирана след навършване на 65 години при минимум 40 години живот в страната след навършването на 15 годишна възраст. Ако местожителството е под 40 години, то пенсията се редуцира. Има възможност за доброволно ранно пенсиониране при определени условия участие във фонд за осигуряване при безработица. Вторият стълб обхваща около 90% от всички работещи на пълен работен ден. Целта му е осигуряването на трудещите се след пенсионирането им с приемливи размери на пенсиите. Те зависят от дефинираното участие, схемите на спестовните фондове и др. Вторият стълб е задължителен, но изборът на схемите и фондовете зависи от индивидуалните предпочитания. Третият стълб има за цел да се осигури гъвкавост, да се отговори на индивидуалните потребности на всеки. Застрахователните компании, опериращи в конкретния сегмент, предлагат голям набор от пенсионни спестовни схеми. Има минимален и максимален праг на пенсиите.

Естония

Има тристълбова пенсионна система. Първи стълб: задължително осигуряване в държавен пенсионен фонд (разходопокривен моделна финансиране). Втори стълб: задължително допълнително осигуряване на новопостъпилите на работа и родените след 1984 г. – осъществява се от частни осигурителни компании. Работещите плащат 2% от дохода, а държавата доплаща 4%. Трети стълб: базиран на доброволното осигуряване – избират се три вида осигуряване – с гарантирани доходи, осигуряване с инвестиционни рискове и пенсионни фондове. Пенсиониране при първия стълб е при навършване на 63 години при местожителство за последните 5 години в страната. Първият стълб е финансиран от т.нар. социални такси, разделящи се между работници, работодатели и държава, които са в размер на 33% от брутния вътрешен продукт и се дели на 13% за здравеопазване и 20% за пенсионни възнаграждения.

Ирландия

Пенсионната система се дели на три стълба. Първи стълб: социално задължително осигуряване, базиращо се на разходопокривния модел, управлявано от правителството и финансирано от осигурителните вноски и държавните субсидии. Втори стълб: доброволно допълнително осигуряване, базиращо се на същия модел. Персоналните пенсии, които се организират от работещите и се финансират от професионални пенсионни схеми, организирани от работодателите. Пенсионната възраст е 65 години. Няма възможност за ранно пенсиониране. Има минимален и максимален праг на пенсиите.

Италия

Пенсионното осигуряване е организирано на базата на тристълбов модел. Основава се на задължително осигуряване, коренящо се в разходопокривния модел.

Като допълнение към това съществуват и над 50 различни пенсионни схеми, 5 от които обхващат около 9/10 от общите пенсионни разходи. След проведени реформи от 1997-2004 г. 61% от разходите за пенсии се падат на служителите в частния сектор, 24% - на работещите в обществения сектор и 15% - на самоосигуряващите се лица. Възрастта за пенсиониране е 65 за мъжете и 60 за жените. Има възможност за ранно пенсиониране. Има минимален праг на пенсиите, но няма максимален. Пенсиите се облагат данъчно. Осигурителните

вноски са съответно 32,7%, като 1/3 е за сметка на работника и 2/3 са за сметка на работодателя. Вноските за осигуряване на самоосигуряващите се лица са около 19% и зависят от професионалния статут.

Вторият стълб е разделено на два вида – т.нар. "договорен", създаващ се от професионални и синдикални организации, и "отворен", организиращ се от банки, осигурителни компании и различни финансови организации. Основна роля в този стълб има "договорният" вид. Третият стълб е основно доброволен частен и основно се организира и управлява от застрахователните компании.

Испания

Пенсионното осигуряване е на тристълбов принцип – задължително, допълнително и доброволно. Задължителното включва всички служители в регионалната държавна администрация, работниците в частни предприятия и самоосигуряващите се, финансирането е на база на разходопокривния модел. Функционира на трипартиден принц –работещи, работодатели и държавни субсидии, като всички военни и служителите на централната администрация са освободени от участие. Частните пенсионни схеми са доброволни и професионални, като доброволните са над 60%, а тези с професионален характер са около 40% от всички. Те се финансират на базата на осигурителните вноски. Пенсионната възраст при задължителното осигуряване е 65 години при минимум 15 години трудов стаж. Има възможност за ранно пенсиониране. Съществува и минимален и максимален праг на пенсиите.

Кипър

Задължителното пенсионно осигуряване, финансиращо се на базата на осигурителните вноски от трудово активното население и самоосигуряващите се лица се основава на база осигурителния стаж и разходопокривния модел. Всички осигурителни вноски са 12,6% от доходите, разпределящи се по равно между работници и работодатели и 4% от дохода вноски от държавата. Пенсионната възраст за мъже е 65, а за жени - 63 години. Съществува възможност за ранно пенсиониране (63 г.) при специални условия. Възможно е възрастта за пенсиониране да бъде отложена да 68 години. Допълнителното осигуряване функционира благодарение на т. нар. "Спестовни фондове", които изплащат при пенсионирането определена сума. Те имат незначително влияние. Има минимален и максимален праг на пенсиите.

Латвия

Действа тристълбов модел на пенсионно осигуряване, като първите два са задължително социално осигуряване, финансиращо се от осигурителните вноски за трудовото население.

Първият стълб е разходопокривен и зависи от доходите и трудовия стаж. Вторият стълб е капиталопокривен и се организира от държавата. Третият стълб се базира на допълнителното осигуряване – частно пенсионно осигуряване, което зависи от размерите на вноските. Осигурителните вноски в първия стълб са 33,09% от общите доходи, разпределящи се между работника (9%) и работодателя (24,09%). При самоосигуряващите се вноските са 30,44% от декларираните доходи. Държавата заплаща 20% от минималните осигурителни доходи на определени групи от населението. Пенсионната възраст е 62 години. Ранното пенсиониране е възможно за лицата, имащи над 30 години осигурителен стаж, има и минимален праг на пенсиите.

Литва

Пенсионната система се организира в тристълбов модел.

Първи стълб:

задължително социално осигуряване по разходопокривен модел за гражданите, осигуряващо пенсия с еднакъв размер и допълнителен елемент, свързан с дохода.

Втори стълб : лицата, осигуряващи се за пълно пенсионно покритие (основна и допълнителна част на задължителното осигуряване) могат да изберат дали да останат в рамките на първия стълб или да бъдат прехвърлени във втория стълб чрез прехвърляне на частта за допълнителния елемент (5,5%) и в бъдеще в персонални сметки в частен осигурителен фонд. Недопустимо е връщането в първия стълб на прехвърлилите се лица във втори стълб.

Трети стълб: има несъществено влияние. Осигурителните вноски са в размер на 26,35% от общите доходи, разпределящи се между работниците (2,5%) и работодателите (23,85%).

Държавата взема участие чрез субсидии за покриването на дефицита. Пенсионна възраст за мъжете е 62,5 и 60 години за жените.

Люксембург

Пенсионната система се организира в две основни направления: по обща схема, която осигурява индивидуална пенсия на лицата, навършили определена възраст (65 г.) при

минимум 120 месеца осигурителен стаж и по специални схеми – за държавните служители, железопътните работници, за местните администрации и обществени институции. Общата схема се базира на задължителното пенсионно осигуряване. Осигурителните вноски са 24% от общите доходи, разпределящ се по равно между работници, работодатели и държава – по 8%. Съществува възможност за ранно пенсиониране на 60 годишна възраст и при 480 месеца осигурителен стаж. Няма възможност за отлагане на пенсионирането. Има минимален и максимален праг на пенсиите. Вторият и третият стълб са представени от допълнително осигуряване по професионален и индивидуален признак. Тези два стълба имат малко значение в пенсионната система.

Холандия

Пенсионна система се базира на база задължително осигуряване (първи стълб) въз основа на осигурителните вноски, основаващи се на доходите, осигуряващи еднакви нива на пенсии, и допълнително осигуряване (втори стълб). Третият стълб има доброволен характер и е с частно индивидуално осигуряване. Допълнителното пенсионно осигуряване е четири типа:от пенсионни фондове, организирани от големи предприятия; пенсионни фондове, организирани от отделни индустрии и браншове. Финансирането на задължителната схема е на базата на разходопокривния модел.

Финансирането на допълнителното осигуряване е на капиталопокривен принцип и се базира на договори между социалните партньори. Във всички схеми е възможно ранното пенсиониране. Пенсионната възраст е 65 години и няма минимален и максимален праг на пенсиите.

Португалия

Пенсионната система на страната се организира чрез два модела: за трудещите се в публичния сектор (задължително осигуряване) и за работещите в частния сектор и новонаетите служители в публичния сектор. При първия модел годините за пенсиониране са 60 при 36 години трудов стаж, има възможност за ранно пенсиониране при редуциране на пенсията с 4,5% за всяка година. Има минимален праг на пенсиите, но няма максимален. Вторият вид модел за трудещите се в частния сектор е на база на разходопокривния модел. Вторият стълб е малко развит, като базисна роля имат частните компании. Третият стълб е с предимно частен и доброволен характер.

Полша

Пенсионната система е базирана на три стълба. Първи стълб: задължително осигуряване чрез разходопокривния модел, финансиращ се от вноските на осигурените лица и работодателите им. Държавата финансира дефицитите в системата.

Втори стълб: капиталопокривен, включващ пенсионните системи, създадени от работодателите, индивидуални пенсионни сметки и други форми на осигуряване. Трети стълб : доброволно осигуряване. Задължителното осигуряване съществува в две форми – за работещи и самоосигуряващи се лица (около 78% от населението) и отделен за фермерите (около 18% от населението). Има отделни форми за военните, полицията и съдебната система. Пенсионната възраст при първи стълб е 62 години за жените и 65 години за мъжете. Няма възможност за ранно пенсиониране. Осигурителните вноски са 19,52% от доходите, разпределящи се по равно между работници и работодатели. Има минимален и максимален праг на пенсиите.

Още по темата:

4.0, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСоциални грижиАнкетиОрганизацииЛюбопитноСнимкиЗдравни съветиНовиниНормативни актовеЛайфстайлСпортИсторияРецепти