Начало Социални грижи Добрите практики Разговаряме с... Виктор Лилов: "Човечеството наистина се провали в Сирия"

Виктор Лилов: "Човечеството наистина се провали в Сирия"

Виктор Лилов: "Човечеството наистина се провали в Сирия"  - изображение

Яж, пий, спи, живей, премини през деня, оцелявай, седмицата свършва, а после пак… Знаете ли какво означава афоризмът "Homo homini lupus est" – ако ли не, аз ще ви помогна – този афоризъм означава "Човек за човека е вълк". Въведен е за пръв път от древноримския комедиограф Тит Макций Плавт и се използва при обсъждане на подлите постъпки, които извършва човек по отношение на друг човек.

Нека го кажем така, хората сме способни на подли постъпки, ама наистина подли. Те могат да са родени от най-различни причини – неразбиране, отричане, страх, агресия във всичките й форми. Въпреки това, не е добре да разсъждаваме еднопластово, в това няма чест. Още повече, недалновидно е да се твърди, че светът е единствено черен. Има хора, които като че ли са се бронирали в добронамереността си. Тя е техен щит, превърнала се е част от тях. Такъв човек е и Виктор Лилов, който е сред хората, които притежават едно удивително качество – не могат да премълчават и отминават несправедливостта. В любопитна ситуация, той е подкрепил позицията си, помагайки на мигранти, изпаднали в трудна ситуация. Вероятно темата за живота, който са принудени да водят мигрантите от Близкия Изток едва ли може да се нарече неутрална. Напротив, темата е носител на отрицателен заряд, който прави хората, стремящи се да подкрепят и помогнат на страдащите непопулярни. Нещо повече, прави ги аутсайдери. Именно за това ще ви представя интервюта, което проведохме с г-н Лилов и ще ви призова да помислите за личната си позиция. Защото той е сред личностите, способни да защитят уязвимите, онеправданите, жертвите на несправедливостта. Освен това тези хора са способни да понесат евентуалните последствия, защото са избрали бронята на добронамереността.

И така, в този материал ще ви разкажем за добрите намерения, а вие постъпете както ви се хареса.

Привет, г-н Лилов! Моля, представете се с няколко думи за читателите на "Фрамар.бг".

Професионално съм ангажиран в културните индустрии като музикален мениджър и издател. Обществената ми дейност обаче стана тази, която ме направи по-известен - бях член на Гражданския съвет на Реформаторския блок и кандидат за евродепутат от РБ, понастоящем съм активист на партия ДЕОС. Станах известен с либералните си политически възгледи, и най-вече с факта, че съм първият открит гей мъж, кандидатирал се за изборна длъжност в България.  Декември 2014 станах ЛГБТ личност на годината, а през 2015 подгласник в отличията "Човек на годината".

Моля, разкажете повече за тази случка, при която сте помогнал на мигранти и сте описал станалото на страницата си във фейсбук.

Всичко се случи пред офиса на пощата в Халите. Докато изпращах телеграфен запис видях трима суетящи се, видимо объркани чужденци и ги попитах какво се случва. Разбрах, че имат трудности с получаването на превод, изпратен по Мъниграм, поради наскоро издадена заповед, че лица с временни документи не се обслужват. Служителка на пощата им показваше написана на английски бележка с информация, че няма да ги обслужва, без никакви допълнителни обяснения какво могат да направят и това ги беше отчаяло. Видимо личеше, че са изпаднали в тежка ситуация и вероятно средствата им бяха спешно необходими.

Предложих им да сменят името на получателя на превода с моето име, ако ми имат доверие. Направиха го, но дойде служител, който нареди на двама от тях, чакащи ни пред офиса на пощата, да се махнат. Възразих, казах, че е редно те да останат, че не сме заплаха за сигурността. Охраната неочаквано ме сграбчи за якето, но после ме пусна, защото протестирах. Успяхме в крайна сметка да вземем парите. Случката обаче дълбоко ме разстрои. Отказът да бъдем хора, да се поставим на мястото на други хора, попаднали в трудна ситуация е обезкуражаващ.

Завършил сте арабистика. Може ли да ни запознаете с културния образ на мигрантите от Близкия изток?

Не съществува обобщен образ на мигранта от Близкия изток. Това са хора с различен културен бекграунд, религия, възпитание, образование, квалификация и умения, както и с различни причини, които са ги накарали да напуснат родните си места. Поставянето им под общ знаменател е това, с което борави пропагандата, целейки да събуди ксенофобски настроения.

Всъщност от живота ми в Дамаск научих единствено колко лесно можеш да намериш своята среда, когато признаеш правото на хората да бъдат различни, когато се опиташ да научиш повече за тяхната култура, да ги разбереш. Всички сме хора, със своите мечти, права и стремеж към щастие.

Как бихте реагирали ако бъдете обвинен в пристрастие спрямо арабската култура за сметка на българската?

Не знам как да опиша "арабската" или "българската" култура, защото наборът от стереотипи с които боравим, за да опишем света около нас може да допринесе за това да бъдем по-скоро дезинформирани. Арабска култура е алгебрата и двореца "Алхамбра" в Гранада, арабска култура е Нобелистът Наджиб Мафхуз, едновременно с това, ужасяващата липса на защита на гражданските и човешки права в много от страните в Близкия Изток, авторитарните режими, също са част от тази среда, формираща обществата там. Що се отнася до отношението ми към българската култура – мисля, че с работата си съм го доказал. Издателството, за което работя е носител на отличия, а музикантите, чиито мениджър съм, са с отлична реализация и дълбоко уважавани заради своя принос както у нас, така и в чужбина.

Свидетели ли сме на все повече негативни нагласи и действия, породени от липсата на осведоменост, водеща до страх, омраза и насилие. Защо отношението ни спрямо бежанците е такова и имат ли медиите вина за това (все пак в страната ни е имало араби и преди събитията в Близкия изток)?

Всъщност във въпроса ви се съдържа и неговият отговор – неадекватната информация, манипулирани и често неверни факти, допринасят за създаване и поддържане на атмосфера от страх, в която истината е задушавана. Пример е отношението към търсещите убежище у нас афганистанци. Имам близък познат журналист от Афганистан, заплашен от талибаните да бъде убит, заради работата си като журналист. В момента търси убежище у нас и това, което научава за своите сънародници и тяхната мотивация да търсят по-сигурно място за живот през изкривеното огледало на българските медии, никак не го радва.

Наскоро в социалните мрежи започна да циркулира видео на спасено от руините на сграда в Алепо бебе. Детето беше цялото в прах и драскотини, а когато то се разплака, почувствало човешкия допир, спасителят му го последва. Какво според вас ни кара да не проявяваме интерес към околния свят и защо наблюдаваме парадокса, че българинът хем е недостатъчно осведомен, хем заклеймява всички бежанци от войната като джихадисти?

Бомбандировките над Алепо са ужасяваща илюстрация на неспособността ни да се противопоставим на терора и избиването на хора като в кланица. Човечеството наистина се провали в Сирия. Налице са всички факти, показващи кои са извършителите на тези бомбандировки и въпреки това у нас медиите не успяват да осведомят публиката така, че тя да получи адекватна информация, която да им помогне да формират самостоятелно своята позиция.

Чувствал ли сте неудобство и притеснение, че сте изразил публично позицията си?

Никога. Ако съм грешал, то винаги съм се старал да се извиня за това, че позицията ми не е била информирана.

Осъждате ли предпазливостта сред българското население спрямо мигрантите?  

Не осъждам никого. Единственото нещо, което трябва да бъде осъждано, е омразата. Омразата ражда насилие, а насилието – смърт. Затова трябва да сме бдителни, когато словото на омраза се превръща в реторичен похват в изказванията на част от политическия ни елит и така става фактор за засилване на обществената несигурност, за репресии и беззаконие.

Какъв според вас е образът на народа ни  в очите на бежанците, все пак, наскоро бяхме рекламирани като "рай за бежанците"?

Във форумите, в които има информация предназначена за хора търсещи убежище, страната ни е представена в неласкава светлина. Бежанци и мигранти стават обект на насилие, произвол и грабежи. Това няма как да не се отрази не само на начина, по който ни възприемат навън, но и на обществената сигурност. Едновременно с това, у нас всеки ден стотици доброволци работят за това, хората търсещи убежище, да се почувстват малко по-добре, да се почувстват като хора, общуващи с други хора.

Как виждате отношението на българските институции към мигрантите и как според вас те биха заработили по-ефективно?

Има огромен дефицит от политики в областта на интеграцията. Това е ключов проблем. Този проблем е структурен, защото мигрантски вълни предстоят и в бъдеще, а ние нямаме работещи механизми, чрез които да не допуснем създаването на напрежение и изолирани общности. Подобна социална ситуация е генератор на нестабилност и престъпност. В момента ситуацията е много лоша – търсещите убежище имат много труден достъп до процедурата, няма преводачи, хората са принуждавани да подписват документи на български език, чието съдържание не могат да разберат. Ако миграцията не се разглежда като проблем, а като възможност, обществото ни може да спечели много. Познавам имигранти, включително и такива, дошли у нас по икономически причини, които имат успешни бизнеси, хора с отлична квалификация, позитивни и не на последно място, допринасящи към БВП на страната ни чрез това, че работят и създават заетост у нас. Това трябва да е крайната цел на политиките ни по интеграция – имаме успешни модели в Европа и не е трудно да заимстваме добрите практики.

Какво бихте пожелал на читателите ни?

Да бъдат добри хора. Да обичат. Да подават ръка на човек в нужда. Така ще живеем в едно по-добро и по-сигурно място, в което всеки ще има право на своето щастие.

За Framar.bg: Виктория Милова
     

3.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияАнкетиЛайфстайлНовиниЛюбопитно