Начало Социални грижи Добрите практики Разговаряме с... "Българската мечта" – вдъхновяващата инициатива на фотографа Николай Николов, насърчаваща споделянето на мечтите

"Българската мечта" – вдъхновяващата инициатива на фотографа Николай Николов, насърчаваща споделянето на мечтите

"Българската мечта" – вдъхновяващата инициатива на фотографа Николай Николов, насърчаваща споделянето на мечтите  - изображение

Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му и ние абсолютно много вярваме в тази сентенция. Нещо повече, ако си мислите, че стремежите на българите са незначителни и, че са свързани само с оцеляването им, грешите, не. Истината е, че хората в страната ни мечтаят на едро, а бляновете им са цветни и вдъхновяващи. Доказателство за това веднага можете да откриете в проекта "Българската мечта" /www.TheBulgarianDream.com/ на младия фотограф Николай Николов. Черно-белите му снимки показват все усмихнати лица с много вяра и плам в очите – на ентусиасти, готови да преследват целите си до последен дъх. Срещнахме се с Ники, за да ни разкаже повече за инициативата си и за мисията, която преследва с нея.

***
Здравей, Николай! Разкажи ни кога и как се роди "Българската мечта" и с колко смели очаквания тръгна по пътя към осъществяването й?

Активно работя по "Българската мечта" от около две седмици. Идеята се зароди преди повече от година, когато работих в офис от типа на т.нар. кол-центрове - над 100 човека зад бюра в едно голямо помещение - силно оптимизирана среда, в която за ефективното протичане на работния процес нямат никакво значение човешката личност с нейните мечти и надежди. Именно това ме провокира да питам хората: "Какво би направил, ако знаеш, че със сигурност ще успееш?". Всеки е добре дошъл да отговори на въпроса и да участва в инициативата през страницата на проекта. 

Каква е основната мисия на проекта? Кой искаш да види и да чуе вдъхновяващите послания, които събираш и снимаш постоянно?

Основната цел е да се насърчава формулирането, изричането и споделянето на човешките цели, стремежи и мечти. Вярвам, че това ни доближава до тях. Смятам, че това е нещо, което много хора пропускат да направят, улисани в ежедневието си и по този начин се самообричат радостите им да се свеждат до това да дойде петък, да дойде заплатата или да дойде отпуската. Можем да бъдем много повече от това. Бих искал "Българската мечта" да бъде разбрана и осмислена от възможно най-много хора. Иска ми се тя да среща и обединява вдъхновители и хора търсещи вдъхновение.

Защо избра този начин да инспирираш и с какво той е по-добър от много други, ако смяташ, че е такъв наистина? 

Над шест години се занимавам с фотография и фотожурналистика. Това е моят начин да си взаимодействам и общувам със света. Каузата, която чрез платформата Blindspot и фотографските ми проекти отстоявам, е, че фотографията може и трябва да бъде носител на промяна. Най-важното качество на една снимка за мен е, че тя е документ за това, че нещо някога някъде е било. В случая с "Българската мечта" портретът е свидетелство за поет ангажимент от страна на участника към своята мечта.

Има ли, според теб, действително някакви пречки пред осъществяването на мечтите в границите на държавата ни, както смятат мнозина? Или напротив – дори и тук всичко е възможно?

Не съм съгласен с формулировката "дори и тук" и не знам кои са тези "мнозина". Може би именно те са "пречките". Може би точно те не са се уморили да повтарят едни и същи нихилистични мантри, вместо да запретнат ръкави и да работят здраво в името на това днес да бъдат по-добри от вчера и в името на едно още по-добро утре. А може би "те" сме ние. Възможностите са огромни за всеки човек, достатъчно смел и отговорен да прегърне свободата си. Това изглежда да е особено трудно в общество, преживяло комунистически терор; трудно, но не и непосилно. 

Какви качества свои качества трябва да прояви българинът, за да получи онова, което иска?

Това, което мен най-често ме дразни в обществото ни, е овчедушието и липсата на критична мисъл; често липсва дори и каквато и да било собствена мисъл и собствена интерпретация на даден проблем или дадена информация. Това е и причината толкова успешно да вирее езикът на омразата, безскрупулно подклаждан от нелепото популистко говорене на псевдополитици и други профани.

Какво трябва още да се случи в страната ни, за да се реализират стремежите на хората в пълния си потенциал? Само от обикновения човек ли зависи да превърнем България в мечтано кътче?

Не смятам, че съществува разделение на обикновени и необикновени хора. Това е и едно от нещата, които искам да покажа чрез "Българската мечта", затова планирам съвсем скоро да започна да каня публични фигури (музиканти, артисти, писатели, политици и др.), които чрез участието си да затворят въображаемата пропаст между тях и т.нар. "обикновени" хора. Всичко зависи от нас, тук и сега. Всеки може да бъде незаобиколим фактор по пътя към промяната, ако впрегне сърце, ум и постоянство.

Каква е твоята мечта, ако не е тайна?

Мечтая за една здрава и автентична медийна среда в България, в която да мога да се реализирам успешно като фотожурналист.

Какво би пожелал на читателите ни?

Ще трансформирам в пожелание една страхотна мисъл, която ми сподели наскоро един от участниците в "Българскта мечта". Нека читателите ви никога не забравят, че на света винаги ще има добро, за което да си струва да се борят.

Снимка: Николай Митев

Автор: Красимира Костадинова

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлЛюбопитно