Начало Социални грижи Социална защита Социални казуси Бедните хора в САЩ и Крис, който им помага със своите сандвичи

Бедните хора в САЩ и Крис, който им помага със своите сандвичи

Бедните хора в САЩ и Крис, който им помага със своите сандвичи - изображение

Много често си говорим, че САЩ е държавата, в която няма бедни и дори и просяците живеят повече от добре. Решихме да ви представим един разказ за бедността в Америка, видян през очите на един обикновен човек – Крис от Сан Диего.

Да започнем разказа му с кратко представяне:

Аз съм Крис, на 60 години, голяма част от живота ми премина във връзка с американската пънк култура – музика, концерти, моята издателска дейност. Когато преди една година се пенсионирах, аз реших, че сега ще имам повече време да помагам на хората около мен. Здрав съм, имам възможност да си плащам сметките, имам вече внучета.

По времето на Роналд Рейгън /80те години на 20 век/, бездомниците в САЩ бяха предимно възрастни хора, предимно с проблем с алкохола. По негово време една от здравните реформи рязко намали броят на психиатричните болници, което доведе до това, че голяма част от хората не получиха адекватно лечение и останаха на улиците. Сега бездомниците са от всякаква възраст и пол, само в Сан Диего, при население от 3.5 милиона, официалните данни твърдят, че има над 8700 хора без постоянен адрес, които пребивават на улицата. В реалността, те са много повече.

Вярващ съм, като не ми пука особено за формалното име на вероизповеданието – католици или баптисти, нямам идея точно Исус каква вяра е изповядвал :). В последните години посещавам една малка църква, в която сме обединени да помагаме на хората без дом и препитание. Да кажем, 5 от нас са много активни, но имаме голям брой помагачи.

Как намираме пари, за да помогнем ли? В интерес на истината, в САЩ имаме добри програми, през които достигат до повечето от бездомниците. Представете си, че дори имаме и много такива с наднормено тегло, което показва, че храната не е най-големият им проблем. Въпреки това, много често те имат нужда именно от обяд, от малка помощ, от съдействие. На погребението на баща ми събрах 340 долара от хората, които бяха там, защото това бе едно от важните неща за него – да помага на хората. Тези пари отиват директно за съгражданите ми в нужда. Много често ми дават пари, след като виждат какво правим, дори понякога и някои от бездомниците ни дават по няколко долара, за да помагаме на други като тях.

Това е снимката на човека, който ме накара да помогна за пръв път на нуждаещите се и ми вдъхна сила да продължа да помагам. Не си правете илюзии, този ми акт не е поредният случай, при който даваме по безполезен долар на хора с табелка „Помогнете”. Въпреки това нещо във вида и погледа на човека ме подтикна да се спра и да направя нещо за него, та нали големите дела се нуждаели от минутка за размисъл, голямо сърце и още по-голямо търпение. Е, моето решение се оказа съвсем просто – разрових се из покупките ми, направени в близкия супермаркет и ги поделих със скитника. Така, от 2012 година до сега започнах да се старая да помагам. Не твърдя, че ще спася света, достатъчно ми е да подам ръка, дори само на тези, които са край мен.

Това пък е двойката, която открихме край задната алея на „McDonald's”. Бяхме в колата с баща ми. С него си имахме наш малък ритуал – обичахме да прекарваме малко време като баща и син и да се разхождаме два пъти седмично с колата. Приближих се до двойката и попитах дали искат да им вземем нещо за обяд. Първоначално те отхвърлиха предложението ни. Въпреки това им обяснихме, че желанието ни е продиктувано от хуманистични подбуди и защото така повеляват християнските ценности.

Ето това пък е снимката, на която приготвям обичайните десетина сандвичи, предназначени за нуждаещите се. За мен процеса на приготвянето се оказа цяла наука: хляб, майонеза, горчица, марули, домати, краставици, лук. О, и сирене. Предпочитам шунката да е термично обработена. Обикновено купувам продуктите от разпродажби, така мога да приготвя повече храна. Важно е в „моето меню” да присъстват плодове или зърнени десертчета. Най-често купувам грозде или нектарини или пък портокали. Много е важно всичко да е в годност, да изглежда добре и да е вкусно! Важното е да е евтино и наистина се вписвам в няколко долара за порция, да е питателно и полезно за хората.

Снимката по-горе е на бездомен човек, живеещ на палатка. Всяка година се правят преброявания на бездомните хора. В щата Сан Диего броят им за тази година е 8700. Аз не знам дали данните са точни, тъй като не виждам едни и същи лица през цялото време. Тези хора са в непрекъснато движение. Институциите твърдят, че броят на бездомните хора е нараснал с 2,5% за една година.

Обама се старае да намери дом поне за ветераните, които са около 1500 в областта. Хората, живеещи в САЩ избират военната професия по няколко причини. Първо, те не могат да вършат нищо друго, освен тази работа, защото не са пожелали да завършат колеж. Второ, те са избрали военните сили, защото получават не само сносно заплащане, но и някои социални придобивки. Разбира се, военнослужещите се излагат на немалко рискове, но Америка не е преживявала и големи войни. Обама се мъчи да въведе технологиите във военната индустрия, за да няма такъв брой военни инвалиди, които са реален проблем.

Ето и снимка на баща ми с малка група музиканти, свирещи на католически празник, който посетихме. Включвам я, защото това е от времето, когато често ходихме на излети. Тогава видяхме бездомник, стоящ на ъгъла с картонена табела с искане за пари или храна. От този момент нататък ние редовно купувахме храна и за него. За съжаление, след като почина баща ми не виждах причина да връщам на местата, където си правихме излети. Връщах се единствено, за да се видя с някои негови приятели. Наред с тях забелязах и колко много бездомни хора има в околността. Така започнах да приготвям храна и за тях. Повечето от бездомниците са приятелски настроени. Чувствал съм се застрашен само няколко пъти.

Хората без покрив над главата си често си правят лагери в околността, където живеят на групи. Те обикалят из улиците с торби или големи колички от супермаркет, където пренасят цялото си имущество. Като цяло, те са контактни, учтиви и винаги ми благодарят. Опитвам се да давам не само сандвичи, но и полезни съвети, информация, да мога да им съдействам. Питам ги учтиво дали мога да се помоля за тях, те се съгласяват. За мен това е важно. Давам им информация и за институциите, които могат да им помогнат да се измъкнат от улиците. Понякога успяваме да помогнем и те да намерят работа и дом!

Ето и забавната част на сандвичите. Няколко души ми казаха, че моите произведения са най-добрите сандвичи с шунка, които са яли. Логичен е и новият ми прякор – Човекът със сандвичите. Станал съм популярен в областта, това е. :) Винаги си спомням за една стара случка, в която приятел ми каза – Не е задължително да е скъпо, просто вземете хляб, нарежете го, сложете нещо отгоре и ето, имате храна за 10 човека.

За мен е много важно да дам възможност на тези хора да получат отношение, шанс за живот. Предполагам, в България е различно, но много ми се иска и други хора като мен да последват това, което правя. Светът може да стане едно по-различно и по-добро място.

За Framar.bg: Ивайло Тончев

 

Още по темата:

5.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлНовиниЛюбопитноСоциални грижиАнкетиСнимкиРецептиХрани и ястияЗдравни съвети